Ключови фрази
Делба * възлагане на неподеляем имот

Р Е Ш Е Н И Е

№ 254

София, 08.06.2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1077 /2010 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 176 от 08.03.2012г. по касационна жалба на И. М. С., Т. М. С., Х. З. А., Ю. М. Б., М. Ю. М., Д. Ю. М. е допуснато касационно обжалване на решение от 21.07.2011г. по гр.д.№ 224/2011г. на Шуменски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 20 от 31.01.2011г. по гр.д.№ 413/2009г. на РС-Нови пазар, с което на А. А. А. е възложен на основание чл. 349, ал.1 от ГПК допуснатия до делба между нея и касаторите недвижим имот, находящ се в [населено място], обл.Шуменска, съставляващ дворно место с площ 2069 кв.м., ведно с построените в него жилищни и стопански постройки и е прекратено производството по възлагателната претенция, поради смъртта на поискалата възлагане съделителка като делото е върнато на РС за извършване на делбата по отношение на този имот между останалите съделители.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е отчел, че А. А. А. е починала в хода на производството пред възивната инстанция и нейни наследници са останалите съделители. Според касаторите, въззивният съд е следвало да извърши делбата между тях по отношение на земеделските имоти, които тя е получила в дял и на дворното место със сградите.
Ответницата по касация Фиданка В. С. не взема становище
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Шуменски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима..
С влязло в сила решение е допусната делба между И. М. С., Т. М. С., Х. З. А., Б. З. Б., Ф. В. С. и А. А. А. на три земеделски имота при квоти по 1/10 ид.ч. за първите двама и по 1/5 ид.ч. за останалите трима и на дворно место с жилищни и стопански постройки в регулацията при квоти 6/10 ид.ч. за А. А., като преживяла съпруга, по 1/20 ид.ч. за И. М. С., Т. М. С. и по 1/10 ид.ч. за Х. З. А., Ф. В. С. и Б. З. Б. Фиданка, /починала в хода на производството пред РС и наследена от Ю. М. Б., М. Ю. М., Д. Ю. М.. От земеделските имоти са обособени дялове за всички съделители по колена, съставен е разделителен протокол, обявен за окончателен с протоколно решение в съдебно заседание на 25.10.2010г. За земеделските имоти е теглен жребий. За имота в регулацията и по претенцията на Фиданка В. е постановено решение № 20 от 31.01.2011г., с което жилищния имот е предоставен в дял на преживялата съпруга А. А.. Тя е получила в дял и земеделски имоти при тегленето на жребий. Пред въззивната инстанция е обжалвано само решението по извършване на делбата за имота в регулацията и за подобренията. В хода на въззивното производство, на 26.05.2011г. А. А. е починала и нейни наследници са останалите съделители.
С обжалваното решение е прието, че наследниците на А. А. имат качеството на ищци и ответници и предвид настъпилото сливане и защото никой не може да води процес сам със себе си е прекратено производството по възлагателната претенция, но въззивният съд не е извършил делбата по отношение на този имот, а е върнал делото на РС за извършване на делбата по отношение на него. В частта, с която е потвърдено решението на РС, с която е уважена претенцията за подобренията, заявена от Ф. В. не е допуснато касационно обжалване.
Предмет на обжалване пред въззивната инстанция не е било решението по чл. 350 от ГПК, с което е обявен за окончателен проекта за разделителен протокол. въпреки, че срока за неговото обжалване не е бил изтекъл към момента на подаване на въззивната жалба, съгласно чл. 351 от ГПК. Поради не обжалването му, то е влязло в сила, поради което не е могло да се извърши делба по отношение на получените в дял земеделски имоти от А. А.. Фактът на смъртта е настъпил след влизане на решението по чл. 350 ГПК и тези имоти са станали съсобствени между страните на основание този факт. Процесуалното правоотношение по отношение на земеделските имоти е прекратено с влизане в сила на решението, т.е. преди смъртта на А. А., поради което не е съществувала процесуална възможност въззивната инстанция да разпредели получените от нея в дял земеделски имоти.
Допуснато е касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК по въпроса за процесуалните правомощия на втората инстанция при смърт на съделител, на който е възложен имот с обжалваното пред нея решение и негови наследници са всички останали съделители.
Въззивната инстанция и при новия ГПК остана такава по същество макар и при ограничен въззив. Нейните правомощия са определени в нормата на чл. 269-270 от ГПК. Възивната инстанция може да връща делото на първостепенния съд само когато решението е недопустимо, защото се е произнесъл местно некомпетентен съд, или ако съдът се е произнесъл по непредявен иск. Във втората фаза на делбеното производство съдът е длъжен да извърши делбата така, че да се прекрати съсобствеността, когато пред въззивната инстанция стане за първи път невъзможно да се приложи избрания способ за извършване на делбата от РС, или възвивната инстанция избере друг способ за извършване на дебата, тя следва да се произнесе по същество. В тези случай няма право да връща делото на РС за извършване на делбата. Това произтича от характера й на инстанция по същество, а не на контролно отменителна такава.
В конкретния случай недопустимостта на решението в частта по претенцията за възлагане е поради смъртта на съделителката, на която е възложен имота и от това, че нейни наследници са всички останали съделители. На предявеното основание за възлагане никой от останалите съделители не е заявил претенция и не може да я поддържа, поради което действително решението е станало недопустимо. Делбата обаче за имота в регулацията е следвало да извърши възивната инстанция, като такава по същество. Тя не е имала основание да връща делото за ново разглеждане на РС, защото не са налице хипотезите за това, предвидени в чл. 270 от ГПК. Поради това, че тя не се е произнесла по начина на извършване на делбата за неподеляемия имот в регулацията и защото за първи път това не може на направи касационната инстанция, делото следва да се върне на възивния съд за произнасяне по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 21.07.2011г. по гр.д.№ 224/2011г. на Шуменски окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: