5 Р Е Ш Е Н И Е № 73 София, 22 февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 693/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимата Н. Илиева В. против възизвно решение № 308 от 21.10.2010 г., постановено по ВНОХД № 365/2010 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдена частично осъдителната присъда на Софийски градски съд. Жалбата се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Направено е основно искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимата Н. Илиева В., алтернативно се поддържа и искане за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В съдебното заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, а подсъдимата В. не се явява, редовно призована. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 65/17.10.2006 г. по НОХД № 1156/05 г. по описа на Софийски градски съд подсъдимата Н. Илиева В. е била призната за виновна, както следва : - за това, че на 01.11.1999 г. в качеството си на длъжностно лице – касиер в [фирма] нарушила служебните си задължения при извършване на плащане, от което настъпили за банката значителни вредни последици – 19 800 щатски долари (левова равностойност 36630,20 лева) – престъпление по чл. 282, ал.2 от НК. Наложеното наказание е три години лишаване от свобода и лишаване от право да упражнява счетоводно-отчетническа дейност за срок от четири години; - за това, че на същото място и време направила опит да прокара в обръщение подправени парични знаци - 19 800 щатски долари (левова равностойност 36630,20 лева), като опитът е останал недовършен по независещи от нея причини – престъпление по чл. 244, ал.1 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. Наложеното наказание е една година лишаване от свобода; - на основание чл. 23 от НК е определено общо най-тежко наказание – три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от четири години и е присъединено наказанието лишаване от права. С. апелативен съд, по жалба на подсъдимата В., с нова въззивна присъда № 80/09.12.2009 г., постановена по ВНОХД № 614/09 г., е отменил осъдителната присъда на Софийския градски съд и вместо нея е признал подсъдимата за невинна и я е оправдал по повдигнатите обвинения по чл. 282, ал.2 от НК и чл. 244, ал.1 във вр. с чл. 18 от НК. Срещу така постановената въззивна присъда е подаден касационен протест, като с решение № 131/21.05.2010 г. по к.н.д. № 79/2010 г. на ВКС, ІІІ н.о. въззивната присъда е отменена в частта за оправдаване на подсъдимата В. по обвинението по чл. 244, ал.1 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК и делото е върнато в отменената му част за ново разглеждане от апелативния съд, а в частта за оправдаването й по чл. 282 от НК присъдата е оставена в сила. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, първоинстанционната присъда е потвърдена в частта относно осъждането на подсъдимата В. по чл. 244, ал.1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и наложеното наказание една година лишаване от свобода. Постановено е отлагане изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години на основание чл. 66 от НК. ІІ. Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, се свеждат до твърдения за недоказаност на обвинението, тъй като съдът е боравил с “изключващи се вероятности”, а не с доказани факти; не е обсъдена “вероятността” свидетелката Р. да е подменила инкриминираните банкноти и/или това да е сторено от трети лица; липсва пряк очевидец, който да е възприел, че именно подсъдимата е подменила банкнотите. Разгледани по същество, възраженията са неоснователни. Доводи с идентично съдържание са правени и пред въззивната инстанция, която задълбочено ги е обсъдила и с основание ги е отхвърлила. Неубедителна е тезата, че съдът е изследвал само една от така наречените в жалбата “вероятности”. Преди всичко следва да се отбележи, че законът не забранява обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, да се установяват и непряко (косвено) – чрез изключване на всяко друго лице, като възможен извършител. В случая по делото е осъществено и такова косвено доказване на обстоятелствата, в частност и на авторството, а както е известно при боравенето с косвени доказателствени факти същественото е именно това – да се достигне до единствено възможния извод. Затова, няма нищо процесуално погрешно ако съдът, съобразявайки данните по делото, е достигнал до крайното си заключение за отговорността на подсъдимата В., изключвайки всички останали “вероятности”. В тази връзка, въззивният съд е отхвърлил възможността друго лице от банковата институция, респективно друго лице при транспортирането на ценната пратка, да е извършило подмяната на паричните знаци. Съдът задълбочено е обсъдил надлежно събраните и надеждни доказателствени източници - показанията на свидетелите, банкови служители, както и тези, съпричастни към охраната при транспортиране на парите, данните за хронологичния ред, по който се получават парите от главната каса, произхода им – федералния резерв на С., констатациите от ревизията и прочие. Всички те, установили макар и косвени доказателства, разгледани в тяхната взаимовръзка, са обусловили и съществения за изхода на делото извод – че именно подсъдимата е единственото лице, като оперативен касиер, имащо достъп до съдържанието на ценната пратка в този момент, дало й възможност да извърши поредица от действия, които обективират деянието, визирано в чл. 244, ал.1 от НК. Твърденията за липса на доказателства, установяващи, че “подсъдимата е действала при пряк умисъл”, също следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Фактическо установеното поведение на подсъдимата В. – действията, предхождащи и съпътстващи изпълнителното деяние, правилно са отчетени, като данни, от които се правят изводи за вината. С оглед казаното, настоящият касационен състав не намира да са допуснати претендираните съществени процесуални нарушения, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, с което подсъдимата В. свързва искането си за отмяна на постановеното въззивно решение. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА възизвно решение № 308 от 21.10.2010 г., постановено по ВНОХД № 365/2010 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.