Р Е Ш Е Н И Е № 98 София, 08.07.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 24.06. две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова при участието на секретаря К. АТАНАСОВА в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева т.дело №942 /2009 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по повод подадена касационна жалба от „Д. ” АД с вх.№6134/30.07.2009 год. на Софийския апелативен съд срещу Решение №771 от 21.06.2009 год. по в.гр.д.№1038/2009 год. на Софийския апелативен съд, V. състав, ГК, в частта, с която на ищците И. и Т. Т. е присъдено обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”/ГО/ за по сумата над 30 000 лв. до 100 000 лв. С решение №126 от 13.01.2009 год. по гр.д.№593/2008 год. на Софийския градски съд, ГК, І отделение, 1 състав, на основание чл.226, ал.1 КЗ касаторът е осъден да заплати на И. К. Т. и Т. Т. Т., родители на починалия при ПТП техен син Л. Т. на 19 години, причинено от водача на автомобила И. Ж., също починал, по сумата 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им. За автомобила има сключена задължителна застраховка ГО с ответното застрахователно дружество. По повод жалби и от двете страни с обжалваното въззивно решение първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени, предявените от ищците искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за по сумата над 80 000 лв. до 100 000 лв. е отменено и същите са уважени за още по сумата 20 000 лв. В останалата осъдителна част, както и в отхвърлителна част до пълния предявен размер по сумата от 150 000 лв. за всеки един родител, решението на Софийския градски съд е потвърдено от въззивния съд. Размерът на дължимото обезщетение е опреден от двете съдебни инстанции съобразно изключително тежките болки и страдания на родителите от смъртта на сина им. Касаторът „Д”АД твърди, че обжалваното решение в уважителната част за разликата над 30 000 лв. до 100 000 лв. за всеки един от ищците, е неправилно, постановено в нарушение на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД. Определеното обезщетение е прекомерно завишено, а знанието на пострадалия за концентрацията на алкохол над допустимата в кръвта на водача/ в случая 0.95 промила/ следва да се отчете на основание чл.51, ал.2 ЗЗД като съпричиняване на вредоносния резултат при определяне размера на дължимото обезщетение. С определение №163 от 05.03.2010 год. на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол за произнасяне по въпроса за съотношение между забраната за освобождаване от отговорност на застрахователя по застраховка ГО при хипотезата на чл.257, ал.4 КЗ и евентуалното съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, поради знанието му, че водачът, причинил ПТП, е употребил алкохол. Касационната жалба е неоснователна. Неправилно Софийският апелативен съд принципно е изключил възможността за намаляване на застрахователното обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, с приложението на нормата на чл.257, ал.4 КЗ. С нея е прогласен принципът за невъзможност да се изключи от застрахователното покритие отговорността на застрахователя по Задължителна застраховка ГО за вреди, причинени на трето лице, което е знаело или е било длъжно да знае, че водачът на МПС е бил в пияно състояние или под въздействието на друго силно упойващо вещество по време на ПТП. Запазено е прякото право на тази категория увредени лица срещу застрахователя и той има качество на задължено лице спрямо тях. Съдържанието и размерът, обаче, на задължението му, зависи от деликтното обезщетение, т.е доколко са осъществени задължителните елементи на гражданската отговорност като деяние, вреда, противоправност и причинна връзка. Предмет на застрахователно покритие при ЗГО е деликтната отговорност на застрахованите лица, т.е отговорността им за виновно причиняване на вреди на трети лица, възникнала на основание чл.45 и сл.ЗЗД. Поемането на риска, при който починалият наследодател на ищците евентуално е бил в състояние да предположи или да допусне да бъде увреден от деликвента, поради употребата му на алкохол, представлява, особен случай на съпричиняване. Рискът е изводим от състоянието на деликвента, когато при управление на МПС след употреба на алкохол може да се допусне или предположи, че той ще причини увреждането. Поемането на риска е вид и форма на причиняването като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се свързва и с последиците, предвидени в чл.51, ал.2 ЗЗД за разпределяне тежестта в размера на дължимото за него обезщетение. В случая, обаче, крайният извод на съда е правилен, защото не е доказано нито знанието на увреденото лице- сина на ищците, нито фактът, че водачът на автомобила, причинил ПТП е бил в пияно състояние. Не представляват такива доказателства в настоящето производство представеното Постановление за прекратяване на наказателното производство по дозн.№547/2007 год. на О. прокуратура Добрич, както и събраните в предварителното производство гласни доказателства. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА Решение №771 от 21.06.2009 год. по в.гр.д.№1038/2009 год. на Софийския апелативен съд, V. състав, ГК, в обжалваната част, а именно в частта, с която Д. ” АД е осъдено да заплати на И. К. Т. и Т. Т. Т. на основание чл.226, ал. КЗ на всеки един от тях по още сумата 20 000 лв., както и в частта, с която е оставено в сила решение №126 от 13.01.2009 год. по гр.д.№593/2008 год. на Софийския градски съд, ГК, І отделение, 1 състав, в частта, с която Д” АД на същото основание е осъден да им заплати по сумата над 30 000 лв. до 80 000лв., представляваща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. В останалата част решението, като необжалвано е влязло сила. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: