Р Е Ш Е Н И Е № 60211 гр. София, 24 ноември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА със секретаря МИРА НЕДЕВА при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 788 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346, т.2 от НПК. Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия Д. Т. - адв. Б. М., против въззивна присъда от 12.07.2021 г., постановена по внохд № 213/2021 г. по описа на Окръжен съд - София. В жалбата формално са ангажирани и трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3. Посочено е, че въззивната присъда е постановена без анализ на доказателствата по делото, при липсата на житейско правдиво и логично обяснение на случилото. Според защитника съдът е приел обективно невъзможна фактическа обстановка, като е игнорирал доказателствата, оневиняващи подсъдимия. Твърди се, че не намира обяснение по делото как „осемдесет и две годишният“ Т., с пожизнена трета група инвалидност е успял да счупи ябълков клон, с който да причини телесното увреждане на пострадалия. При наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви, съдът достигнал до погрешни правни изводи, довели до неправилно приложение на материалния закон, без да бъде уточнен точния механизъм на причиненото телесно увреждане. Претендира се да се отмени атакуваната присъда, като се остави в сила първоинстанционния съдебен акт или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, както и да се намали размера на неоснователно уважения граждански иск. В съдебно заседание подсъдимият Д. Т., лично и чрез защитниците си - адв.М. и новоупълномощеният такъв -адв.С. А. поддържат жалбата и пледират тя да се уважи. Адв. А. счита, че за правилното изясняване на фактическата обстановка ще допринесе не само разпитът на полицейските служители, озовали се на мястото на инцидента, но и на открития от него непосредствен очевидец на случилото се, но неразпитана като свидетел по делото - М. Ц., както и назначаването СМЕ относно състоянието на подсъдимия дали „общата му физическа немощ му е позволявала да осъществи телесната повреда, която въззивният съд е приел, че е причинил“. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Частният обвинител и граждански ищец М. Ф. и повереникът адв.Д. С., редовно призовани, не се явяват. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда № 26/21.08.2020 г. по нохд № 461/2014 г. на Районен съд - Самоков подсъдимият Д. Т. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.1 от НК. По жалба на частния обвинител и граждански ищец М. Ф. е образувано внохд № 213/2021 г. по описа на Окръжен съд - София. С постановения по делото съдебен акт от 12.07.2021 г., предмет на настоящата касационна проверка, е отменена изцяло първоинстанционната присъда и е произнесена нова, с която подсъдимият Д. Т. е признат за виновен в това, че на 11.08.2016 г. в [населено място], Софийска област, чрез удари с клон, насочени към главата и горната част на тялото, довели до падането на М. Ф. на земята, му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост – на около 2 см. над гривнената става, довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни, поради което и на основание чл.129, ал.1 вр. с ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на Ф. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2016 г., като за разликата до пълния предявен размер от 12 000 лв. искът е отхвърлен. Преобладаваща част от изложените в жалбата доводи, включително и част от заявените в пледоарията на адв.А. се отнасят до оспорване на фактическите изводи на решаващия съд поради несъответствие между доказателствата и изведените въз основа на тях факти, което представлява оплакване за необоснованост и което не е сред касационните основания, визирани в чл. 348, ал. 1 от НПК, т.е. ВКС не дължи произнасяне по така направените възражения. Същевременно в жалбата е преразказано съдържанието на отделни доказателствени източници, като им е дадена собствена интерпретация, без да са изтъкнати конкретни съображения относно заявените недостатъци в процесуалната дейност на предходната инстанция по тяхната оценка. Не могат да бъдат обект на коментар и декларативно посочените оплаквания в жалбата, че „Голям плътен клон не е равносилно на твърд, тъп предмет“, „Житейски ясно е на всички, че клоните на всяко дърво са еластични, но не и твърди“ и др. В този смисъл настоящата проверка ще се ограничи единствено до надлежно развитите съображения за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд в аналитичната му дейност, послужили като основа за фактическите заключения за авторството и механизма на деянието. При така определения обхват на дължимата в случая проверка касационният състав не констатира нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствените източници. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд. За разлика от обясненията на подсъдимия, показанията на пострадалия и на съпругата му - св.С. Ф. са в съответствие не само по между им, но и със заявеното от св.Е. Зарева, която е пряк и непосредствен очевидец на случилото се и която случайно се е намирала на терасата на съседната къща, при това от самото начало до края на инцидента. Достоверността на показанията на тримата свидетели е изведена не само на базата на обективна съпоставка помежду им, но и със заключението на назначената по делото СМЕ. Въззивният състав коректно е отбелязал еднопосочността между доказателствените материали относно фактите във връзка с възникналия инцидент по повод отчупения ябълков клон в съсобствения недвижим имот. При спречкването категорично отсъстват обстоятелства за нанасянето на удари или каквото и да е физическо въздействие от страна на Ф. към подсъдимия, нито за падане на последния на земята. В този смисъл поддържаната от подсъдимия защитна версия е убедително отхвърлена като недостоверна поради противоречието й с показанията на посочените свидетели и с експертното заключение на съдебния медик, още повече, че представената по делото медицинска документация от Т. е съставена четири дни след инцидента, с което, както е отбелязал въззивният съд е прекъсната причинната връзка с процесния инцидент. След като по несъмнен начин е установено, че съставомерните увреждания на пострадалия са причинени от действията на подсъдимия, не е толкова съществено дали счупването е получено чрез директен удар с твърд тъп предмет или следствие последвалото падане на Ф. на земята с разтворена длан и изопнат лакът. Важното е, че и в двата възможни, според заключението на СМЕ, начина е налице пряка причинна връзка между действията на подсъдимия и получената от пострадалия телесна повреда. Гореизложеното дава основание на касационния състав да заключи, че е извършил обстоен и прецизен анализ на събрания по делото доказателствен материал, който е интерпретиран според действителното му съдържание, без да са допуснати логически грешки, поради което в процесуалната дейност на въззивния съд няма пропуски и нарушения, които да се приравнят на възражението в жалбата за липса на мотиви. При така възприетата по делото непротиворечива фактическа обстановка не може да се сподели искането на адв.А., направено за първи път пред касационната инстанция, за разрит на друг – втори очевидец на инцидента, а и на пристигналите след неговото приключване двама полицейски служители. Нито една от страните не е посочила М. Ц. като свидетел в продължилото повече от пет години наказателно производство, което не се отличава с фактическа и правна сложност, а полицейските служители, отзовали се на подадения от св.Зарева на телефон 112 сигнал, не само не са издирени до момента, но и впечатленията им относно здравословното състояние на пострадалия след деянието биха били напълно ирелевантни, тъй като за това по делото съществува обективна медицинска документация – СМУ от 11.08.2016 г., а и СМЕ. Не може да се сподели и направеното за първи път пред настоящата инстанция искане на защитата за назначаване на СМЕ относно проверка на възможността подсъдимият да нанесе удар със съответната сила и интензитет, който да причини инкриминираното телесно увреждане. В случая липсва такава необходимост, тъй като макар Т. да е бил на 75 години към инкриминирания момент, при това с признат ТЕЛК - 97 % намалена трудоспособност, трета група инвалидност, предходния ден с управлявания лично от него лек автомобил, заедно с бившата му съпруга – св. Й. К., сестра на жената на пострадалия, двамата са се придвижили от [населено място] до [населено място], общ.Самоков, което свидетелства за добрата кондиция, в която се е намирал, а и осъществените от него действия на 11.08.2016 г. са били непосредствено наблюдавани от непредубедената и незаинтересована от изхода на делото св.Зарева. В този смисъл допълнителните сведения и експертни изследвания, които биха били събрани, не биха допринесли за разкриване на обективната истина и за изясняване предмета на делото, за който не са необходими поисканите специални знания. Тяхното отсъствие не е повлияло върху правилността на обжалвания съдебен акт и правата на подсъдимия не са накърнени, поради което не е допуснато твърдяното от защитата процесуално нарушение. При вярно установените факти, въззивният съд е правилно е приложил материалния закон, квалифицирайки причиненото от подсъдимия увреждане, покриващо медико-биологичния признак на средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия горен крайник, по смисъла на чл.129, ал.1 от НК Неоснователно се явява и напълно бланкетно наведеното в жалбата касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е отчел всички определящи отговорността обстоятелства, според действителното им значение и тежест, съобразно конкретната обществена опасност на деянието и дееца. Не може да се направи извод, че определеното наказание от шест месеца лишаване от свобода като вид и размер, близък до минималния предвиден в закона, е несъразмерно тежко и не съответства на извършеното престъпление, поради което не са налице предпоставките за приложението на чл.55, ал.1, т.2 б. „Б“ от НК. При отсъствието на формалните пречки за приложението на чл.66, ал.1 от НК правилно наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение в минималния предвиден в закона изпитателен срок от три години. Касационният състав намира, че в конкретния случай въззивният съд е надценил размера на присъденото обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди. Не е отчетена в достатъчна степен кратката продължителност на оздравителния процес, който при благоприятно протичане, съобразно заключението на СМЕ е около 2 -3 месеца за цялостното възстановяване функцията на ръката, като по делото отсъстват данни в обратната насока. В този смисъл настоящият състав счита, че въззивната присъда следва да се измени, като се намали размера на присъденото обезщетение от 6 000 на 3 000 лева. Тъй като предходните инстанции не са се произнесли по въпроса за разноските по делото, първоинстанционният съд следва да го направи по реда на чл. 306, ал.1, т.4 пр.2 от НПК, включително и по отношение на дължимата държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.2, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда от 12.07.2021 г., постановена по внохд № 213/2021 г. по описа на Окръжен съд - София в гражданско осъдителната й част, като намалява размера на присъденото на гражданския ищец М. Т. Ф. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението на 3 000 /три хиляди/ лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: