Р             Е          Ш          Е          Н         И         Е                                                                №  105                                                гр. София,  05.03.2010 г.                                              В       ИМЕТО       НА      НАРОДА                             Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 2 февруари през 2010 г. в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                                               МАРИЯ  ИВАНОВА   при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3093/08 г., за да се произнесе, намира следното:   Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Д. Б. , починал и заместен от наследници М, за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС от 20.05.08 г. по гр.д. №1893/07 г., на осн. чл.303, ал.1,т.1 от ГПК. Ответниците по молбата Д. Д. , Ц. Г. и Й. Г. я оспорват като неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305 от ГПК срещу влязло в сила съдебно решение и е допустима, но неоснователна: С атакуваното в извънредното производство влязло в сила решение ВКС е уважил иска с пр. осн. чл.108 от ЗС, предявен от ответниците по молбата срещу първоначалния молител, като го е осъдил да им предаде владението на дворно място от 18 кв.м., показано на скицата на вещото лице, представляващо част от собствения на ищците УVІІІ-672, в кв. 28 по плана на гр. Н.. Приел е, че по действащия регулационен план от 1991 г. и предхождащия го от 1977 г. спорната площ е в парцела на ищците, като имотната граница съвпада с парцелната, с което регулацията е приложена. Ответникът не е установил грешка в кадастралния план от 1977 г., повторена и в този от 1991 г. относно имотната граница, затова без значение е положението й по старите планове от 1909 и 1964 г., на които се позовава, за да обоснове принадлежността на спорната площ към имота си. Молителят в това производство представя новоиздадени / след постановяване на решението на ВКС/ скици за съседните имоти на страните по действащия и по предходни планове, с позоваване в първата от тях на констативен акт за непълноти и грешки в кадастралния план от 1998 г. и пояснително удостоверение на кмета на общината №232/7.07.08 г. Твърди, че не е могъл да ги представи в инстанционното разглеждане, поради мудност на общинската администрация; не е установил последното, като пречка да получи и представи доказателствата своевременно по делото. Освен това приложените скици не удостоверяват нови обстоятелства – те са по плановете от 1991,1977, 1968, 1964 и 1909 г., на които се е позовал и касационният съд в атакуваното решение, при ползване констатациите и на технически експертизи/ виж т.3.4 и т.5 от заключение на тройната експертиза пред ОС и скица №4 към него/. При спор за имуществено право, какъвто е заявеният по делото, грешки в кадастралния план се установяват по исков ред / чл.32 от ЗТСУ, отм., чл.59 от ЗКИР/. По този ред молителят не е установил твърдяната грешка при заснемане на имота в по-новите планове от 1977 и 1991 г., както е пояснено и в атакуваното решение на ВКС. Няма категорични данни и за допълване и поправяне на кадастралния план по адм. ред, преди възникване на спора, според твърденията на молителя. Молбата за отмяна е неоснователна – молителят не е обосновал новопредставените писмени доказателства като „нови” по см. на чл.303, ал.1,т.1 от ГПК, с доказана невъзможност да ги получи и представи по делото при инстанционното му разглеждане, нито те съдържат нови обстоятелства от значение за спора. Затова следва да остане без уважение и ВКС на РБ, трето гр. о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Б. и В. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, ІV-то г.о. по гр.д. № 1893/07 г. от 20.05.08 г., на осн. чл.303, ал.1,т.1 от ГПК. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: