1 Р Е Ш Е Н И Е № 584 гр. С. 15 декември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Севдалин Мавров при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП Атанас Гебрев , изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 563/2010 г. Делото е образувано по жалба, подадена от подсъдимия Д. Е. В. срещу решение № 158 от 09.07.10 г., постановено по ВНОХД № 148/ 2010 г. на Апелативен съд гр.Велико Т. с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание – касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. В саморъчно изготвената от подсъдимият жалба се изразява недоволство от наложеното му наказание, което е завишено и иска намаляването му по размер. В съдебно заседание подсъдимият Д. Е. В. не се явява, редовно призован . В призовката получена от него е заявил, че не желае да участва лично в производството пред тази инстанция. Явява се адвокат Е. Й. П., посочена от САК за служебен защитник на подсъдимия, която съдът назначи по реда на чл.94, ал.1,т.6 НПК. Защитата изразява недоволство от размера на наложеното на подсъдимия наказание като счита, че същото е завишено. Не е съобразено с правилото на чл.56 НК, не е приложен най-благоприятният закон с оглед законодателната промяна в чл.58а НК, както и с изискванията за постигане на целите на наказанието по чл.36 НК.Иска намаляване размера на наказанието, поради ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца.той е в млада възраст, отсъства механизмът на принудата спрямо пострадалия. Гражданският ищец И. И. И., действащ лично и със съгласието на майка си С. И. , редовно призован, не се явява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Производството е проведено при съкратено съдебно следствие. Съдът правилно е наложил наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а, вр. с чл.55 НК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , съобрази становищата и доводите на страните и прие следното. Касационната жалба на подсъдимия Д. Е. В. е НЕОСНОВАТЕЛНА. В жалбата не се изтъкват конкретни съображения, на които да се основава оплакването за явна несправедливост на наказанието, а изтъкнатите в съдебно заседание от защитата на подсъдимия доводи, подкрепящи това основание, не намират опора в данните по делото. В производството по реда на чл. 371, т.2 и следващи НПК, с присъда № 34 от 15.04. 2010 г. по нохд № 354/ 2010 г. на Плевенския окръжен съд , подсъдимият Д. Е. В. е признат за виновен в това, че на 28.01.2010 год. в гр.Плевен, при опасен рецидив е отнел чужда движима вещ златен синджир - 9,2 гр. на стойност 386.40 лв. от владението на И. И. И. от гр.Плевен, с намерение противозаконно да я присвои, като за това е употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199 ал. 1 т. 4, вр. с чл. 198 , вр. с чл. 29, ал. 2, б. „а" и „б" НК, вр. с чл. 58а и чл. 55, ал. 1 НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване наказанието. Подсъдимият е осъден да заплати на И. И. И., със съгласието на майка му и законна представителка С. И., сумата от 386.40 лв. обезщетение за претърпените имуществени вреди от деянието. Подсъдимият е осъден да заплати деловодните и съдебни разноски. С въззивно решение по внохд№ 148/ 2010 г. на Апелативен съд гр.Велико Т., образувано по жалба от подсъдимия, присъдата е потвърдена. При заварената по време на висящността на делото законодателна промяна на чл. 58а НК, наказанието е индивидуализирано правилно. Приложен е законът , който е трябвало да бъде приложен, а именно, в случая, това е по-благоприятният по смисъла на чл. 2, ал. 2 НК за дееца закон в редакцията на чл. 58а НК , в сила ДВ, бр.27 от 2009 г., а не в редакцията на чл. 58а НК, в сила с ДВ, бр.26 от 2010г., която би наложила индивидуализация по чл. 54 НК и редукция на индивидуализирания размер на наказанието с една трета от него. При новото съдържание на чл. 58а НК е променен изцяло механизма за определяне на наказанието по делата, решени по реда на чл. 371, т.2 НПК и приключили с осъдителна присъда. В случая, при приложението на новата редакция на закона, която предвижда редукция с една трета на конкретно определеният по реда на чл. 54 НК размер на наказанието на подсъдимия, не би се стигнало до по-ниско по размер наказание лишаване от свобода. Това е така, защото, дори при балансиращи вината му обстоятелства (каквито обективно не са налице, а има превес на отегчаващите вината данни), не би се стигнало до по-ниско по размер наказание от определеното от съдилищата при прилагане на чл. 55, ал.1,т.1 НК в отменената редакция на чл. 58а НК. В тази насока въззивният съд е развил подробни съобщения в мотивите си, които ВКС споделя (стр.4-6 от мотивите на решението по внохд№354/10г. на ОС гр.Плевен). Наложеното по размер наказание от две години и половина лишаване от свобода не е завишено, защото размерът му е определен, освен при задължението то да е под долната граница на предвиденото в закона , която е пет години лишаване от свобода, но и наказанието по размер е определено двойно по-ниско , от предвидената долна граница от пет години лишаване от свобода. Този размер е крайно снизходителен за конкретната висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. В тази връзка доводите на защитата за ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, нямат опора в доказателствата по делото. Това е така, защото освен осъжданията му, обуславящи квалификацията за грабеж при опасен рецидив, подсъдимият е осъждан и многократно за престъпления от общ характер. Не е нарушен чл.56 НК. Квалификацията „опасен рецидив" не е третирана двойно от съдилищата, един път като квалифициращ признак и втори път при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, както неоснователно се твърди от защитата на подсъдимия . Първостепнниият съд и въззивната инстанция са съобразили законосъобразно осъжданията на подсъдимия извън тези , които определят елементите на опасен рецидив. Установено е от данните за съдимостта на подсъдимия (спр. л.18-23 от досъд.произв.), че той е осъждан общо девет пъти към момента на осъществяване инкриминираното деяние. Данните релевантни за изведената квалификация опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б.”а” и “б” НК по конкретното обвинение са само от последните четири осъждания на подсъдимия за престъпления от общ характер. – съответно, две осъждания по чл. 354а от НК, едно осъждане за квалифицирана кражба по чл. 195 НК и осъждане за квалифициран грабеж по чл. 199 НК, при опасен рецидив по чл.29, ал.1,б.”а” НК. Следователно, всички останали, извън тези осъждания, правилно са ценени при индивидуализацията на наказанието. Деянието е със завишена степен на опасност, обусловена е от данните, че подсъдимият е употребил и двата елемента на принуда при отнемането на вещта от владението на пострадалия. Освен отправените заплахи към свид. И. И., че ще го набоде и пребие от бой, подсъдимият В. е използвал и сила, като е стиснал пострадалия И. за врата и е дръпнал по този начин висящият на врата му златен ланец. В тази връзка доводите на защитата не отчитат установените от доказателствата по делото данни за механизма на извършване на деянието, признати и от подсъдимият. Така определена, индивидуализацията на наказанието на подсъдимия е законосъобразна. Извършена е при основанието по чл. 373, ал. 2 НПК, вр. с чл. 58а от НК ( в редакцията преди влизане в сила новият текст на чл.58а НК, ДВ,бр.27 от 2009 г.), според която, при осъдителна присъда, когато производството протича при съкратено съдебно следствие по чл.371,т.2 НПК, съдът е винаги длъжен в случаите, когато няма алтернативно предвидени наказания, да приложи чл.55 НК, независимо дали за дееца са налице или не, основанията за приложението му. При тези мотиви, ВКС намира, че жалбата е неоснователна , не е допуснато касационното основание, посочено в жалбата и решението като правилно трябва да бъде потвърдено. На основание чл.354, ал.1,т.1 НПК, ВКС, трето наказателно отделение в настоящият състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 158 от 09.07.10 г., постановено по ВНОХД № 148/ 2010 г. на Апелативен съд гр.Велико Т.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :