Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 2158_17_opr_chj_274(3)&[електронна поща] О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 120 София, 29.06.2017 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни 2017 г. в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов разгледа докладваното от съдия Йорданов ч. гр.дело N 2158 /2017 г.: Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. С. С. срещу определение № 16000 от 29.06.2016 г. по ч. гр. д. № 7035 /2016 г. на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено определение от 13.05.2016 г. по гр.д. № 24382 /2016 г. на Софийски районен съд, г.о., 141 с-в., с което производството по делото е прекратено в частта му, с която И. С. С. е предявил иск за делба на два имота в землището на [населено място] и в тази част делото е изпратено по компетентност на РС Поморие. Въззивният съд е приел, че местната подсъдност по иск за делба на имот се определя от правилото на чл.109 ГПК, а изключение се допуска само при иск за делба на наследство (чл.110 ГПК). както и че предявяването на иск за делба на имот, съсобствеността върху който произтича от наследство, не обосновава и местна подсъдност на вече сезирания с иск за делба съд и за делба на имоти, които са съсобствени на друго основание. В случая не е налице чл.341,ал.2 ГПК, тъй като съсобствеността не произтича от наследство. Делба на имоти, които не са сънаследствени и се намират в други райони, не могат да бъдат обект на същото дело за делба на сънаследствени имоти в различен район. В случая от значение е и това, че ответникът Л. К. С. не е посочена като ответник по иска за делба на имотите в [населено място]. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно, защото противоречи на установената практика, която допуска делбата да се извърши в едно дело, за да може всеки съделител да получи реален дял от съсобствените имоти. Насрещните страни Г. С. С. в Л. К. С. в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на частната жалба. Обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по изведения от частния жалбоподател и уточнен от съда процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, за да постанови обжалваното определение: дали когато срещу част от ответниците по иск за делба на наследство са предявени и обективно съединени искове за делба на недвижими имоти, които се основават на твърдения за различни придобивни способи, съдът на основание чл.109 ГПК има правомощие да прекратява производството по този от тях, с който се иска делба на имоти, които се намират в различни съдебни райони от този на сезирания съд, съсобствеността върху които не произтича от наследяване. Въпросът е разрешен в противоречие с представеното от частния жалбоподател определение № 420 от 20.07.2012 г. по ч. гр.д. № 369 /2012 г. на ВКС, І г.о., постановено на основание чл.274,ал.3 ГПК, с което е прието, че при обективно съединени искови претенции (за делба на недвижими имоти), с предмет недвижими имоти, намиращи се в различни съдебни райони, местната подсъдност се определя съгласно чл.116,ал.2 ГПК - ищецът е този, комуто законодателят е предоставил възможността да избере пред кой местно компетентен съд по една от исковите претенции да предяви обективно съединените искови претенции. Съдът е приел по същество, че избраната от ищеца местна подсъдност, отговаряща на определената от закона местна подсъдност на един от обективно съединените искове обвързва сезирания съд и той не може да препраща делото на местно компетентния съд по друг от обективно съединените искове, дори при направено възражение за неподсъдност по чл.119,ал.2 ГПК. Противоречието обосновава основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. Към това следва да се добави и че разрешението в обжалваното определение противоречи и на представеното определение № 49 от 06.02.2012 г. по ч.гр.д. № 512 /2011 г. на ВКС, І г.о., постановено на основание чл.274,ал.2 ГПК, с което е прието, че в производството за делба правилата на местната подсъдност се преодоляват с разпоредбата на чл.116 ГПК, която намира приложение не само когато предмет на делбата е имот, намиращ се в два съседни съдебни района, но и когато предмет на делбата е повече от един недвижим имот в различни съдебни райони и че допустимостта на съединяване на исковете в делбеното производство се основава на чл.341,ал.1 ГПК, в който няма записано изискване делбените имоти да се намират в един съдебен район. Настоящият съдебен състав споделя приетите от ВКС разрешения по изложените в тях съображения, към които може да се добави и че един от принципите на съдебната делба, установен в правилото на чл.69,ал.2 ЗН за делба на наследство, е че всеки съсобственик може да иска своя дял от съсобствеността в натура. А съгласно правилото на чл.34,ал.2 ЗС разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот (независимо от какъв придобивен способ е възникнала съсобствеността). Провеждането на този принцип е възможно, когато делбата на всички съсобствени имоти се проведе в едно съдебно производство, за осигуряването на което е предвидената в чл.341,ал.2 ГПК процесуална възможност в преклузивния срок до края на първото съдебно заседание в делбената маса да бъдат включени всички останали съсобствени имоти. Разпоредбата не предвижда изключение за имотите, които се намират извън съдебния район на сезирания съд. При този отговор на процесуалноправния въпрос настоящият състав приема по съществото, че обжалваното определение е неправилно, както и потвърденото с него определение и че сезираният с иска за делба на наследство първоинстанционен съд трябва да разгледа и обективно съединения иск за делба на недвижимите имоти в [населено място], който е предявен срещу един от ответниците по иска за делба на наследство. Обжалваното определение, както и потвърденото с него определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по обективно съединените искове за делба. Частният жалбоподател не претендира разноски и не е представил списък за разноски и доказателства за разноски, поради което разноски не следва да му се присъждат. С оглед изхода от това производство ответниците по частната жалба нямат право на разноски и такива не следва да им се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16000 от 29.06.2016 г. по ч. гр. д. № 7055 /2016 г. на Софийски градски съд, г.о. ОТМЕНЯ определение № 16000 от 29.06.2016 г. по ч. гр. д. № 7035 /2016 г. на Софийски градски съд, г.о. и потвърденото с него определение от 13.05.2016 г. по гр.д. № 24382 /2016 г. на Софийски районен съд, г.о., 141 с-в. Връща делото на Софийски районен съд, г.о., 141 с-в., за продължаване на съдопроизводствените действия по иска за делба на недвижимите имоти в [населено място]. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.