34 7 Р Е Ш Е Н И Е № 6 София, 26 април 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1099/2021 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – София срещу въззивно решение № 90/19.03.2021 г., постановено по ВНОХД № 62/2021 г. от Софийския апелативен съд. Касационният протест се позовава на основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. Според прокурора събраните по делото доказателства установяват, че подсъдимите А. М. и С. Б. са извършили престъпленията, за които им е повдигнато обвинението. Твърди се, че доказателствената дейност на въззивния съдебен състав е в отклонение от изискванията на чл. 14 от НПК, тъй като не е направен собствен анализ на доказателствата и експертните мнения, а е възприет този, направен от основния съд. В тази връзка е и оплакването за допуснато нарушение по чл. 339, ал. 2 от НПК. Сочи се още, че втората инстанция, изхождайки от служебното начало, е следвало да назначи допълнителна техническа експертиза относно механизма на възникналата злополука. В заключение се настоява, че апелативният съд не е изпълнил задълженията си, предписани от закона, и неоснователно е игнорирал доказателствата, които подкрепят обвинението, в резултат на което се е достигнало до незаконосъобразни изводи за невиновност на подсъдимите. С тези аргументи се отправя искане за отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото от апелативния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест. Изразява становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, а при извършения доказателствен анализ не са допуснати претендираните нарушения. Намира, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Подсъдимите А. Д. М. и С. Т. Б. и техните защитници считат протеста за неоснователен и пледират за оставяне в сила на въззивното решение. Частните обвинители С. В. Х., Р. В. Х., Наза В. Н. и М. Р. Х., редовно призовани, не се явяват. Не се явява и техният повереник. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 78/01.07.2020 г., постановена по НОХД № 416/2020 г., Софийският градски съд: - признал подсъдимия С. Т. Б. за невинен в това, че на 02.10.2018 г., в хале на фирма ЗСК-Стоманобетон“ ЕАД, намиращо се в индустриална зона – Кремиковци, по непредпазливост и при условия на независимо съпричиняване с А. М., да е причинил смъртта на В. С. Х. поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – да е извадил от равновесие при повдигане на куката на мостови кран на стационарно позиционираната метална кофражна страница, в резултат на което същата се наклонила и паднала, като затиснала пострадалия, допускайки нарушения на изискванията за безопасни условия на труд - чл. 33 и чл. 34, ал.1, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 123, ал.1 от НК; - признал подсъдимия А. Д. М. за невинен в това, че на 02.10.2018 г., в хале на фирма ЗСК-С.“ЕАД, намиращо се в индустриална зона – Кремиковци, по непредпазливост и при условия на независимо съпричиняване със С. Б., да е причинил смъртта на В. С. Х. поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – в качеството си на технически ръководител на С. Б. и пострадалия В. Х., да е допуснал нарушения на безопасни и здравословни условия на труд – чл. 13 и т. 3 на Приложение № 3 на Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл. 59, чл. 55, т. 4 и чл. 62, ал.1 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съобажения, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 123, ал.1 от НК. Присъдата е била проверена по реда на глава двадесет и първа от НПК по протест на прокурора и жалба на повереника на частните обвинители. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е потвърдена. Касационният протест срещу постановения въззивен съдебен акт е неоснователен. Както вече бе посочено, прокурорът, участващ в касационното производство, не поддържа протеста. Доколкото обаче сезиращият документ не е оттеглен настоящата инстанция дължи произнасяне по повдигнатите в него възражения. В протеста за нарушението на материалния закон, заявено като касационен повод за проверка, не се развиват конкретни твърдения, а претенцията за наличие на това основание е поддържана като резултат от процесуални нарушения. В съдържателен план доводите, изложени в подкрепа на основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, указва, че недоволството от атакувания съдебен акт се отнася до доказателствените разсъждения на съда, като им се противопоставя собствения прочит на доказателствата, на установените факти и тяхната оценка. Акцентът на оспорването е поставен върху заявени недостатъци, изразяващи се в липса на самостоятелен анализ на доказателствата по делото, предопределило и отсъствието на отговор по повдигнатите с въззивния протест доводи. Оспореният съдебен акт, макар да се отличава със стегнато и синтезирано изложение, все пак постига стандарта на чл. 339, ал.2 от НПК. Принципно положение е, че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. От въззивното решение могат да се изведат съображенията, с които са били отхвърлени доводите, поддържани с въззивния протест. Неговото съдържание по същество се изчерпва с твърдения срещу кредитираните от градския съд обяснения на двамата подсъдими, като годно доказателствено средство, без да се отрази в мотивите, че те представляват и средство на защита, както и за игнориране на изготвените технически експертизи и видеотехническата такава. Обстоятелството, че и въззивният съд се е отнесъл с доверие към обясненията на подсъдимите Б. и М., не е в нарушение на процесуално негово задължение. В тази връзка, извън казаното от въззивния съд, следва да се припомни изразяваното становище в съдебната практика и правната доктрина, че въпреки спецификата на обясненията на обвиняемия/подсъдимия, като средство на защита, те са и доказателствено средство, което може да бъде ценено с целия събран и проверен по делото доказателствен материал, като на тази основа съдът не е ограничен да изгражда фактическите положения, които приема за установени. От тези принципни положения градският съд не се е отклонил, като подробно е защитил основанията, поради които приема обективността на обясненията на подсъдимите (виж, стр. 10 и сл. от мотивите, л. 127 и сл. от делото). Впрочем, съдът изрично е подчертал така нар. „двойствена природа“ на обсъжданите обяснения, поради което и отправеният упрек с въззивния протест, правилно е приет за неоснователен от въззивния съд, утвърдил подробните съдебни разсъждения, изложени в мотивите към присъдата по този повод. Втората инстанция не е оставила без коментар въззивните доводи, свързани с приетите по делото технически експертизи и видеотехническата такава. Съдържанието на обжалвания съдебен акт опровергава протеста в частта му, в която се твърди, че въззивната инстанция не е изложила съображения защо не приема описания в обвинителния акт механизъм на настъпилата злополука, базиран на един от разискваните варианти в техническите експертизи. Съдът е обсъдил всички назначени и приети по делото експертизи. Не е необходимо нарочно да се разглежда същността на този специфичен способ на доказване, а само да се посочи, че експертното заключение не следва да се оценява само по себе си изолирано, а във връзка с всички събрани доказателства. Вещите лица по техническите експертизи са посочили две възможни версии за излизането на кофражната страница от устойчиво положение и нейното падане (механизъм на възникване на инкриминираната злополука от техническа гледна точка) : след преместване, страницата не е била поставена в положение, което да осигури нейната устойчивост и в определен момент под въздействието на собственото си тегло, без въздействие, същата пада, затискайки пострадалия; изваждане на кофражната страница от устойчиво положение чрез закачане с куката на подемното въже на мостовия кран, на укрепващ метален елемент, заварен по външната повърхност на страницата, което е в резултат на неправилните действия на краниста (подсъдимия Б., бел. ВКС), свързани с повдигане на носещите въжета с куки и преместване на крана, при положение че куките са се намирали в съприкосновение със страницата. Предходните инстанции са коментирали всяка от версиите в общия доказателствен контекст, а не изолирано, като наред с експертното заключение са основали тезата си не само върху съобщеното от подсъдимия Б., но и на показанията на свидетеля Помашки, намиращ се в близост до мястото на злополуката. Прилагайки този принципно правилен подход, са достигнали до извод, че стандартът на доказване на чл. 303 от НПК не е постигнат. Прегледът на въззивното решение не разкрива и празнота при анализа на експертното заключение по видеотехническата експертиза. В отговор на изричен довод, съдържащ се във въззивния протест, второинстанционният съдебен състав е изразил частично несъгласие с изложените разсъждения в мотивите на присъдата, но е аргументирал становището си, че това не променя крайния извод, направен от основния съд. Претенцията, заявена в протеста, относно необходимостта от назначаване на допълнителна техническа експертиза, каквато процесуална активност апелативният съд е бил задължен да предприеме, е неоснователна. Видно от съдържанието на въззивния протест, а и на касационния, назначените по делото технически експертизи всъщност не се оспорват. По делото са приети и изслушани три експертизи, които не са достигнали до различни изводи относно механизма на възникване на злополуката, очертан в споменатите вече варианти. Упрекът към въззивния съд не е защитен с посочване на неизяснените обстоятелства, налагащи според протестиращата страна използване на специални знания чрез назначаване на поредна експертиза, поради което и касационната инстанция е лишена от възможността да даде по-конкретен отговор. В касационния протест е въздигнато оплакване, отново поради пороци в доказателствения анализ, срещу становището на въззивната инстанция относно нарушенията на специалното законодателство, които са в основата на повдигнатото обвинение по чл. 123, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия М.. В негова подкрепа се изтъква, че доказателствата по делото безспорно установяват допуснати от този подсъдим всички нарушения, сочени в обвинителния акт, а въззивният съд безкритично е приел изводите на първата инстанция. Апелативният съд е направил пълен преглед на доказателствената съвкупност, подлежаща на обсъждане, и въз основа на нея е извел съответни фактически и правни изводи. Поставените в касационния протест въпроси са намерили отражение в мотивите на въззивното решение. Направен е анализ на всяка една норма от специалното законодателство, чието нарушаване било вменено на двамата подсъдими. Тези съображения се атакуват единствено с претенцията за тяхната неправилност, повтаряйки крайния извод по поддържаната от обвинението теза, без обаче да се излагат стойностни доводи, върху които да се разсъждава и не допринасят по същество за основателността на оспорването. Обобщено казано, извършената касационна проверка не установи наличие на претендираните от касатора нарушения на процесуалните правила. Събраните по делото доказателствени материали са анализирани в съответствие с изискванията на чл. 14 от НПК, тоест липсва порок при изграждане на вътрешното убеждение на съда. При липса на пороци в доказателствената дейност на втората инстанция проверката за приложението на закона е възможна само в рамките на фактите, приети за установени. С направените въз основа на тях изводи за недоказаност на обвинителната теза не е допуснато нарушение на закона. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 90/19.03.2021 г., постановено по ВНОХД № 62/2021 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.