О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 343 София, 14.06.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, състав на I т.о., в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав : Председател: Евгений Стайков Членове: Ирина Петрова Елена Арнаучкова след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 564 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЕТ„С. - С. Г.“ срещу решение № 260226 от 25.11.2021г., постановено по възз.т.д.№ 254/2020г. по описа на Апелативен съд - П..С него е потвърдено решение № 49 от 02.03.2020г., постановено по т.д. несъст.№ 1 по описа за 2020г. на ОС - Кърджали, с което е обявена неплатежоспособността на ЕТ„С. - С. Г.“ с начална дата 26.01.2018г. и по отношение на него е открито производство по несъстоятелност. С касационната жалба се иска отмяна на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК и отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ.Касаторът претендира за присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1.Към кой момент прехвърлянето на вземане/цесия/ има действие спрямо длъжника?Изпълнени ли са условията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, за уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия и може ли да приемем, че тя е породила действия спрямо длъжника и третите лица по см. на чл.99, ал.4 ЗЗД с връчването на молба по чл.625 ТЗ на длъжника, изготвена от цесионера и към която е приложен договорът за цесия?Може ли да приравним съобщението, направено от приемателя/цесионера на длъжника с връчване на молбата по чл.625 ТЗ с връчване на нарочно уведомление по чл.99, ал.3, изготвено от цедента?Въведена е допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, противоречие с практиката на ВС, обективирана в Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954г. ОСГК.Твърдението е, че цесията на вземането не е била съобщена от цедента, поради което към момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ молителят не е бил процесуално легитимиран да иска откриване на производството по несъстоятелност. 2.Относно задължението на съда да извърши задълбочен анализ на финансовото състояние на длъжника и изследване имущественото му състояние към момента на приключване на съдебното дирене в съответната съдебна инстанция, при условие, че въззивният съд е възприел заключението на вещото лице, в което размерът на задълженията на длъжника е взет изцяло от списъка на изготвения от синдика списък на предявени вземания, без да е отчетено, че част от тези вземания са изключени с определение на съда по несъстоятелността. Въведена е допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, противоречие с казуалната съдебна практика, решение по чл.290 ГПК № 348/19.02.2019г. по т.д.№ 1022/2018г. II т.о.Твърдението е, че въззивният неправилно е приел, че длъжникът е неплатежоспособен и че не са налице предпоставките за отхвърляне на молбата, на осн. чл.631 ТЗ. 3.За начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността на длъжника. Касаторът се позовава на противоречие с решение № 56/10.09.2014г. по т.д.№ 3057/2013г., II т.о. и решение № 44/04.07.2012г. по т.д.№ 983/2011г., I т.о. 4. Кога една сделка, сключена от ФЛ, което извършва дейност и като ЕТ, се определя като търговска?Въведена е допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без аргументация за наличието на приложното й поле.Твърдението е, че въззивният съд неправилно е приел, че покупко-продажбата на лаптопа от 12.01.2018г. представлява търговска сделка. С депозирания в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор на касационната жалба от „Г. консулт“ ЕООД, чрез пълномощника адв.М. Ч. - Б., се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: На 12.01.2018г. между „Технолукс“ ООД като продавач и ЕТ„С. - С. Г.“ като купувач е сключен договор за покупко-продажба на преносим компютър с цена 6300лв. с ДДС, за който е издадена фактура от 12.01.2018г., като е договорено заплащането на цената да се извърши в едноседмичен срок от получаването й.Тъй като е останала незаплатена цената на преносимия компютър, на 25.06.2018г. „Технолукс“ ООД е подал заявление по чл.410 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д.№ 1006/2018г. по описа на РС – Кърджали и издадена заповед за изпълнение.Поради подаване от длъжника на възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта, се е развило производство по предявения от кредитора по реда на чл.422 ГПК иск, по който с влязло в сила решение № 391/01.08.2019г. е признато за установено, че ЕТ„С. - С. Г.“ дължи на„Технолукс“ ООД парично задължение за цената на преносимия компютър по фактура то 12.01.2018г. в размер на 6300лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2018г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1006/2018г. по описа на РС – Кърджали, както и ЕТ„С. - С. Г.“ е осъден да заплати направените разноски по делото и тези в заповедното производство. С договор за цесия от 27.11.2019г. „Технолукс“ ООД е продало така установеното си по съдебен ред вземане по отношение на длъжника ЕТ„С. - С. Г.“ на „Г. консулт“ ЕООД. На 08.01.2020г. „Г. консулт“ ЕООД е подало молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ЕТ„С. - С. Г.“, поради неплатежоспособността му, по която е образувано търг.д.несъс.№ 1/2020г. по описа на ОС - Кърджали и е постановено решение, с което, на осн.чл.630, ал.1 ТЗ, е обявена неплатежоспособността на ЕТ„С. - С. Г.“ с начална дата 26.01.2018г. и по отношение на него е открито производство по несъстоятелност. Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от длъжника ЕТ„С. - С. Г.“ с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност да бъде отхвърлена.Във въззивната жалба са изложени и доводи за неправилно определена начална дата на неплатежоспособността. С постановеното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение.Въззивната инстанция е изложила съображения, че, тъй като закупуването на компютъра е в качеството на ЕТ, и, при доказателствена тежест за длъжника, не е опровергана презумпцията на чл.286, ал.3 от ТЗ, се касае за субективна търговска сделка, респективно е неоснователно възражението на длъжника ЕТ„С. - С. Г.“, че покупко-продажбата на преносимия компютър от 12.01.2018г. не е търговска сделка.Въззивната инстанция е приела за неоснователно и възражението, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията на вземането в полза на молителя „Г. консулт“ ЕООД, тъй като, макар да не са представени доказателства за уведомяването на длъжника за цесията преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, поради неоткриването му на постоянния му адрес, длъжникът е редовно уведомен за цесията с връчване на молбата по чл.625 ТЗ, към която е приложен договорът за цесия.По тези съображения и тъй като длъжникът не е твърдял междувременно да е погасил задължението си към цедента, са формирани решаващи мотиви, че молителят „Г. консулт“ ЕООД, като кредитор на длъжника за произтичащото задължение от търговската сделка покупко-продажба на преносимия компютър, е активно легитимиран да подаде молбата по чл.625 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност на ЕТ„С. - С. Г.“. Въззивната инстанция е приела за безспорно и за установено, че длъжникът е преустановил плащанията към кредиторите, поради което е изследвала конкретните причини за спирането на плащанията.Съставът въззивния съд е приел за обосновани изводите на първоинстанционния съд, основани на данните в приетото заключение на съдебна експертиза пред първоинстанционния съд за изследване на финансово-икономическото състояние на длъжника пред тази инстанция, че длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка и публично-правно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност, тъй като към 31.12.2017г. предприятието не е разполагало с парични средства и не е било в състояние да поеме плащанията на текущите си задължения.Въззивната инстация е назначила СИЕ за изследване на икономическото състояние на длъжника към момента на приключване на съдебното дирене в тази инстанция, вкл. и за пазарната оценка на ДМА на длъжника.При обсъждане на заключенията на съдебните експертизи съставът на въззивния съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд са потвърдени от заключението на СЕ пред въззивния съд.Въззивната инстанция е извършила съпоставка между данните в заключенията на съдебните експертизи пред първоинстанционния и пред въззивния съд, въз основа на което е формирала изводи, че е налице влошаване на икономическите показатели на предприятието на длъжника, което е приела да сочи на трайна и продължителна невъзможност на длъжника да погасява текущите си задължения с краткотрайните си активи.Въззивната инстация е съобразила, че, от една страна, в сравнение с предходния период, са по-добри само коефициентите на обща ликвидност/1.34 спрямо 0.23/ и на финансова автономност/1.34 спрямо 0.51/, което е приела да се дължи на по-високата стойност на ДМА, предвид извършената пазарна оценка на имотите, и то при варианта, при който в актива са включени стойностите на всички имоти, в т.ч. отчуждените до датата на изготвяне на заключението и съсобствените с други лица имоти, но, от друга страна, че, в резултат от липсата на дейност и на налични парични средства, са се влошили другите икономически показатели, като е налице увеличаване на задълженията в пасива спрямо предходния период, съответно намаляване на коефициентите на бърза незабавна и абсолютна ликвидност, които вече са равни на 0.00 спрямо 0.23 по предходния баланс. Въззивната инстанция е съобразила, че не съществува сигурност за продажба на всички имоти на длъжника и то в краткосрочен план, особено като се има предвид, че значителна част от тях са обременени от тежести и възбрани, а някои от тях са в режим на съсобственост.Съставът на въззивния съд е констатирал, че длъжникът, освен безвъзмездни разпореждания с част от активите, не е реализирал каквито и да е средства от осребряване на активите си, с които да погаси задълженията си, а неизбежната амортизация на имотите и разходите за поддръжката и за местни данъци и такси водят до намаляване на стойността на имотите, както и до промяна на съотношението активи/пасиви, съответно на коефициентите на ликвидност и финансова автономност.По тези съображения въззивната инстанция е направила решаващи изводи, че в конкретния случай спирането на плащанията от длъжника към кредиторите не се дължи на причини от субективен характер и няма временен характер, а е обусловено от липсата на активи с достатъчна степен на ликвидност, които да са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения, поради което е налице трайна неспособност на длъжника да погасява текущите си задължения с краткотрайните активи, обуславяща неплатежоспособността му по см. на чл.608, ал.1 ТЗ. Въззивната инстанция е приела за неоснователни доводите за неправилно определяне на началния момент на неплатежоспособността, основани на извършените от длъжника плащания на данъчни задължения на 17.09.2019г.Съставът на въззивния съд е посочил, че спирането на плащанията, като материално-правна предпоставка по чл.608, ал.3 ТЗ, е налице и, когато длъжникът е платил или е в състояние да плати изцяло или частично само вземанията си към отделни кредитори.От приложените по делото квитанции от 2019г. въззивната инстанция е констатирала, че само по четири от тях са извършени плащания на дължимите за 2019г. местни данъци и такси за два недвижими имота и за две МПС, а всички останали плащания са за просрочени задължения с начислени по тях лихви за местни данъци и такси за предходни години, 2017г. и 2018г.От заключението на СЕ въззивната инстанция е приела за установено, че, от една страна, към септември 2021г. размерът на публичните задължения на длъжника не само не е намалял спрямо предходните периоди, а значително се е увеличил, а, от друга страна, са изчерпани наличните по баланса за 2017г. вземания на длъжника към трети лица.Всичко това е прието от въззивния съд да е в подкрепа както на извода за трайната неспособност на длъжника да погасява текущите си задължения с краткотрайните си активи, така и за началния момент на тази неспособност - 26.01.2018г., която съвпада с падежа на цедираното в полза на молителя вземане по сключената на 12.01.2018г. от длъжника търговска сделка.По тези съображения са формирани изводи, че трайното влошаване на икономическото състояние на длъжника е настъпило през 2017г., в резултат на което още в края на същата година той се е намирал в обективна невъзможност да покрива изискуемите си задължения с притежаваните краткотрайни активи и почти месец по-късно – на 26.01.2018г. е спрял трайно плащанията към кредиторите си. С касационната жалба се оспорва правилността на изводите, че молителят има качеството на кредитор с парично вземане по отношение на длъжника, произтичащо от търговска сделка с доводи, че цесията не е била съобщена на длъжника преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, както и, че легитимиращата молителя сделка, покупко-продажбата на преносимия компютър, не е търговска.Касаторът оспорва и правилността на изводите за наличие на неплатежоспособност, както и началната дата на неплатежоспособността. Искането за допускане на обжалването не следва да бъде уважено. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по въпрос по п.4 от изложението Кога една сделка, сключена от ФЛ, което извършва дейност и като ЕТ, се определя като търговска? произтича от обстоятелството, че въведената допълнителна предпоставка не е обоснована от касатора.Задължение на касатора е да аргументира приложното поле на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а позоваването на законовата разпоредба не може да изпълни ролята на мотивиране на наличието на приложното й поле.То следва да бъде доказано по начина, указан в т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена, поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена.Не се поддържа да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуващата практика.Не се обосновава и да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба. Поради отсъствие на допълнителната предпоставка по т.1 чл.280, ал.1 ГПК, липсва основание за допускане на обжалването и по въпроси по п. 1 от изложението за начина на съобщаването за цесията на длъжника, тъй като вземането е съдебно установено с влязло в сила решение в производството по предявен по реда на чл.422 ГПК иск на цедента, в което длъжникът е следвало да изчерпи всичките си възражения срещу съществув7ане на вземането.Отделно от това, в производството по реда на чл.422 ГПК между цедента и длъжника е било представено уведомление от цедента до длъжника за прехвърляне на вземането. Не следва да се допуска обжалването и по въпрос № 2 Относно задължението на съда да извърши задълбочен анализ на финансовото състояние на длъжника и изследване имущественото му състояние към момента на приключване на съдебното дирене в съответната съдебна инстанция, при условие, че въззивният съд е възприел заключението на вещото лице, в което размерът на задълженията на длъжника е взет изцяло от списъка на изготвения от синдика списък на предявени вземания, без да е отчетено, че част от тези вземания са изключени с определение на съда по несъстоятелността.Поставеният въпрос няма правна характеристика, а съставлява твърдение за допуснати процесуални нарушения и за неправилност на извода за състоянието на неплатежоспособност на длъжника, поради което не може да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол в производството по чл.288 ГПК, а касационната инстанция няма правомощие да извежда значимия за изхода правен въпрос от оплакванията на касатора.Не е налице и допълнителната предпоставка на т.1 чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалването.Даденото от въззивния съд разрешение за наличието на състояние на неплатежоспособност не е в противоречие с посоченото от касатора решение № 348/19.02.2019г. по т.д.№ 1022/2018г. II т.о., тъй като изводите не са извършени с оглед конкретни извършени или неизвършени плащания, не са основани на презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ, а са обосновани от данните в подробно и задълбочено обсъдените от въззивната инстанция заключения на СЕ пред първоинстанционния и въззивния съд, назначени за изследване на цялостното финансово-икономическо състояние на длъжника, посредством коефициентите на ликвидност и финансова автономност/задлъжнялост, както и на всички конкретни правно-релевантни факти, относими към икономическото състояние на длъжника, към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Не следва да се допуска обжалването и по въпрос № 3 За начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността на длъжника, който е матерпиално-правен, тъй като не е налице допълнителната предпоставка на т.1 чл.280, ал.1 ГПК. Посоченото от касатора решение № 44/04.07.2012г. по т.д.№ 983/2011г., I т.о. не е относимо към изводите на въззивния съд, поради което не може да обоснове допълнителната предпоставка. Определянето на началната дата на неплатежоспособността не само не е в противоречие, а е изцяло съобразено с посоченото от касатора решение № 56/10.09.2014г. по т.д.№ 3057/2013г., II т.о. и цитираните в него решения по чл.290 ГПК, както и със служебно известното на състава решение по т.д.№ 758/2017г. I т.о., според които началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ, с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността. В настоящия случай въззивният съд не е определил начална дата, по-ранна от момента на приетото за установено по делото настъпило през 2017г.трайно и устойчиво спадане на показателите за бърза незабавна и абсолютна ликвидност под референтните стойности, поради което е неоснователно твърдението за наличие на допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване. Тъй като липсват доказателства да са направени разноски от ответника по касация, такива не се присъждат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о., О П Р Е Д Е Л И : Не допуска касационно обжалване на решение № 260226 от 25.11.2021г., постановено по възз.т.д.№ 254/2020г. по описа на АС - Пловдив за потвърждаване на решение № 49 от 02.03.2020г., постановено по т.д. несъст.№ 1 по описа за 2020г. на ОС - Кърджали, с което е обявена неплатежоспособността на длъжника ЕТ„С. - С. Г.“ с начална дата 26.01.2018г. и по отношение на него е открито производство по несъстоятелност. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: