Р Е Ш Е Н И Е №876       София,26.11.2009 година     В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А       ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети ноември  две хиляди и девета година в състав:                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА             при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 2879 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 78 от 12.11.2008 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на решение от 30.04.2009 година по гр. д. № 890/2007 г. на Софийски окръжен съд. С решението на Софийски окръжен съд по гр.д. № 890/2007 година е оставено в сила решение на Ботевградски районен съд от 21.06.2007 година по гр.д. № 950/2006 г., с което Н. М. Г. от гр. С. е осъден да заплаща на сина си М. Н. Г. от гр. Б. на основание чл. 82, ал. 2 СК месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 07.12.2005 година до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването и. Касационно обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуален въпрос за точното приложение на 114 ГПК (отм.), съответстващ на чл. 176 ГПК с изменение на ал. 3, съгласно която съдът може да приеме за доказани и обстоятелствата, за които страната е дала уклончиви или неясни отговори, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. По приложението на чл. 176 ГПК: Обясненията на страната съставляват изявления за факти, които подлежат на доказване. Като доказателство обясненията на страната могат да бъдат ползвани само когато съставляват изявление за неизгодни за нея факти, които съдът следва да цени наред с всички доказателства по делото. С разпоредбата на чл. 176 ГПК (чл. 114 ГПК отм.), законът въвежда възможност да бъдат ценени като доказателствено средство както обясненията на страната за неизгодни за нея факти, така и поведението и във връзка със събиране на това доказателство. Съгласно чл. 176, ал.1 ГПК (чл. 114, ал.1 ГПК отм.), съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото; съгласно чл. 176, ал. 2 ГПК (чл. 114, ал.2 ГПК отм.), съдът съобщава на страната въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение, а съгласно чл. 176, ал. 3 ГПК, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на които страната не се е явила, за да отговори или е отказала да отговори без основателна причина (чл. 114, ал.3 ГПК отм.), както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. Така, за да бъдат ползвани като доказателствено средство обясненията на страната, законът въвежда специален ред за събирането им, при неспазване на който ред обясненията, респ. отказът да се дадат обяснения не може да бъде ценен като доказателство. Поставените въпроси трябва да бъдат ясни, точно формулирани по начин, изключващ страната да отговори неправилно поради неразбиране на въпроса, което би накърнило интересите и. Въпросите трябва да бъдат вписани в съобщението до страната, с което съдът я уведомява за задължението и да се яви лично. В това съобщение страната следва да бъде уведомена и за последиците от неявяването или отказа да даде отговор, т.е. за последиците от поведението и, когато не се е явила за да отговори на поставените въпроси, без да има основателна причина за това. За да приеме за доказано обстоятелство, на въпросите относно което страната е отказала да отговори или е дала неясни или уклончиви отговори, съдът трябва да се е уверил, че това поведение не е резултат от объркване или неразбиране на въпроса, както и да е предупредил страната за последиците от поведението и – за възможността тези обстоятелства да се приемат за доказани. Обясненията на страната, дадени по реда на чл. 176 ГПК могат да бъдат ценени като доказателствено средство само когато страната се е явила лично пред съда - обясненията трябва да бъдат устни, събрани по предвидения в ГПК ред. Писмените обяснения на страната, приложени по делото, не могат да бъдат ценени при условията на чл. 176 ГПК – в този случай те съставляват само твърдение за факти, които подлежат на доказване. С оглед смисъла и целта на разпоредбата, не могат да бъдат ценени като доказателство, нито следва да бъдат събирани обяснения на страната, дадени чрез пълномощника и. В решение от 30.04.2008 година по гр.д. № 890/2007 година на Софийски окръжен съд, с което ответникът Н. М. Г. е осъден да заплаща на сина си М. Н. Г. от гр. Б. на основание чл. 82, ал. 2 СК месечна издръжка в размер на 150 лева, съдът е приел, че ищецът М. Н. Г., роден на 01.08.1987 година се обучава първи курс в Академия на МВР, факултет „Полиция”; няма доходи и имущество, от което да се издържа; че получава месечна стипендия от 118,80 лева, която е недостатъчна за издръжката му, възлизаща на 300 лева, включващи разходи за път, общежитие и храна, че месечният доход на ответника Н. М. Г. възлиза на около 1000 лева, с оглед на което е определил дължимата от бащата издръжка в размер на 150 лева месечно. Изводът за размера на месечния доход на ответника съдът е формирал въз основа на отказа му да отговори на поставен по реда на чл. 114 ГПК (отм.) въпрос относно размера на доходите, които реализира ежемесечно. В съобщението до ответника, получено лично на 09.05.2007 г. е вписан въпрос: “вярно ли е, че изпълнявате работа по трудов или граждански договор и получавате 1000 лева възнаграждение”. В съобщението не са вписани последиците, предвидени в чл. 176, ал.3 ГПК (чл. 114, ал.2 ГПК отм.). Предвид изложеното, съдът е приел за доказан релевантен към спорното правоотношение факт в нарушение на чл. 114, ал. 2 ГПК (отм.), прилагайки последиците от неявяване на страната, за да отговори на поставен въпрос, без да я е уведомил за тези последици. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, поради което решението следва да бъде отменено и по арг. от чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. От доказателствата по делото е установено, че ответникът Н. М. Г. е баща на ищеца М. Н. Г., роден на 01.08.1987 г., който е студент в Академия на МВР, факултет „Полиция”; няма доходи и имущество, от което да се издържа и получава месечна стипендия от 118,80 лева.становено е, че издръжката на ищеца включва разходи за път, общежитие и храна. Месечната такса за престой в общежитието е в размер на 15 лева. Не е установено какъв е месечният доход на ответника Н. М. Г., който няма задължения за издръжка към непълнолетни деца. Срещу ответника е предявен иск за издръжка и от пълнолетния му син Т. Н. Г. – роден на 18.01.1987 година. При така установените факти, дължимостта на издръжката следва да бъде преценявана с оглед нуждите на ищеца и възможностите на ответника да заплаща издръжка за пълнолетния си син, без това да съставлява за него особено затруднение – чл. 82, ал. 3 СК (отм.). Необходимата издръжка на ищеца, който е пълнолетен, следва да бъде определена на база минималната заплата за страната – минималният доход, с който разполага българския гражданин при предоставяне на труда си срещу възнаграждение, който доход е необходим за осигуряване на непосредствените му потребности. С ПМС № 1 от 11.01.2008 година, минималната работна заплата за страната 2 г. (момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд) възлиза на 220 лева, която сума е необходима за покриване на минимално необходимите разходи на ищеца през време на обучението му във висше учебно заведение. При липса на доказателства за доходите на ответника, който е в работоспособна възраст – роден през 1957 година и няма данни да е препятстван да реализира доходи поради заболяване или други причини, същите следва да бъдат определени при условията на чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.) в размер на средната работна заплата за страната, която по данни на Националния статистически институт за лица, наети по трудово или служебно правоотношение възлиза за 2008 година на 480 лева. При така реализиран доход и с оглед доказателствата за получаваната от ищеца месечна стипендия от Академия на МВР, ползвано общежитие и всички възможности на редовен студент към Академията (т.ч. студентски стол, библиотека, униформа), отделянето на средства в размер на 80 лева месечно не би съставлявало особено затруднение за ответника, дължащ издръжка на своето навършило пълнолетие дете на основание чл. 82, ал.2 СК (отм.). Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен като на ищеца се присъди месечна издръжка в размер на 80 лева, считано от 07.12.2006 година до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването и. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решение от 30.04.2009 година по гр. д. № 890/2007 г. на Софийски окръжен съд. ОСЪЖДА Н. М. Г. от гр. С., ЕГН ********** да заплаща на М. Н. Г. от гр. Б., Софийски област, ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 80 (осемдесет) лева, считано от 07.12.2005 година, ведно със законната лихва върху сумата за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата, платима до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката. ОСЪЖДА Н. М. Г. от гр. С., ЕГН ********** да заплати държавна такса по делото в размер на 115,20 лева (сто и петнадесет лева и двадесет стотинки) лева по сметка на Върховен касационен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: