Р Е Ш Е Н И Е № 528 гр. София, 03.12.2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и трети ноември двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Бисер Троянов при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1636/2012 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдените Н. С. Н. и П. С. П. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 4 от 18.01.2012 год. постановена по НОХ дело № 127/2011 год. на Девненския районен съд. В изготвените лично от осъдените искания основанията за възобновяване не са конкретизирани. Твърди се, че присъдите им са неоснователни и несправедливи. Доводите им се свеждат до това, че съдилищата са пренебрегнали задълженията си за обективно изясняване на делото, като без основание са кредитирали показанията на свидетелите, а са отхвърлили обясненията им и това е довело до осъждането им без да е доказано авторството на деянието. В съдебно заседание лично и чрез служебно назначените им защитници поддържат исканията си и молят присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за да се установи обективната истина, като бъдат събрани посочени от тях доказателства. Гражданският ищец и частен обвинител изразява становище исканията да бъдат оставени без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че исканията са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 4 от 18.01.2012 год. постановена по НОХ дело № 127/2011 год. Девненсият районен съд е признал подсъдимите Н. С. Н. и П. С. П. за виновни в това, че на 9.09.2008 год. в село Ш., обл. Варна, в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор помежду си и с подсъдимия С. С. П., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС направили опит да отнемат чужди движими нещи на обща стойност 463лв от владението на Д. И. М., без негово съгласие и с намерение да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай и изпълнителното деяние е останало недовършено по независещи от тях причини, поради което и на основание чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1 т.3 пр.1,т.4 пр.1 и т.5, във вр. с чл. 18 ал.1, чл. 29 ал.1 б.”б” и чл. 54 НК НК ги е осъдил първият на три години и шест месеца, а вторият на четири години лишаване от свобода, които да бъдат изтърпяни в затвор при първоначален строг режим. С присъдата съдът е отхвърлил изцяло като неоснователен граждансият иск предявен от Д. И. М. против подсъдимите за заплащане сумата 1100лв обезщетение за претърпяни имуществени вреди. С въззивно решение № 128 от 9.05.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 444/2012 год. Варненският окръжен съд е потвърдил изцяло присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. От двамата осъдени се поддържат идентични оплаквания и се прави еднакво искане, поради което настоящият състав прие, че исканията следва да бъдат разгледани общо. Една част от доводите на осъдените в подкрепа на оплакването за неправилност на присъдата представляват обяснение на събитията случили се в инкриминираната вечер, а друга част касаят обосноваността на съдебния акт. В този смисъл са съображенията им, че действително били с лекия автомобил в близост до имота на пострадалия, но не са влизали вътре и не са правили опит да отнемат вещи от там и че разследващият орган и съдилищата без основание отказали да попълнят делото с доказателства. Видно и от писмените бележки на служебния защитник на осъдения Н., с тях по същество се поддържат доводи за непълнота на доказателствата и за необоснованост, които не могат да бъдат преценявани в настоящото производство с оглед ограничените правомощия при извършване на касационната проверка. Касационният състав не може да контролира вътрешното убеждение на решаващия съд, който извършва оценка на доказателствата за тяхната достоверност и достатъчност. На последваща проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му при установяване на фактическите обстоятелства и правните изводи, а именно дали доказателственият източник е събран по надлежния процесуален ред и оценен съобразно действителното му съдържание, без допуснати логически грешки, изопачаване или игнориране на съдържащата се в него информация, дали при противоречие в доказателствените материали то е констатирано и по реда на чл. 305 ал.3 НПК е мотивирано решението кои от тях се кредитират и дали от тях са направени точни фактически констатации и правни изводи. Такита нарушения, довели до опорочаване вътрешното убеждение на съдилищата и до осъждането на подсъдимите без да е доказано авторството на деянието, по делото не са допуснати. Първоинстанционният съд, а и въззивната инстанция, която е потвърдила присъдата, без основание да упрекнати, че са изразили предубеденост и са нарушили принципът за равнопоставеност на страните, като са отказали да уважат доказателствените искания на подсъдимите, приели са за изцяло достоверни показанията на свидетелите и са отхвърлили обясненията им. В пределите на своята компетентност и като е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса, Девненският районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, е събрал всички относими и допустими доказателствени източници за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, така както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по които подсъдимите са осъществили защитата си. На тримата подсъдими е осигурена възможност и са дали обяснения в присъствието на защитниците си. Осъденият Н. е упражнил правото си да даде обяснение в по-късен етап от съдебното следствие и е дал такова непосредствено преди приключването му. По искане на защитника му е допуснат допълнителен разпит на останалите подсъдими, като не е ограничен във възможността да им задава въпроси. В проведеното съдебно следствие при разпита на свидетелите съдът е предоставил на подсъдимите възможност да им задават въпроси и видно от отбелязването в съдебния протокол не са упражнили това си право. По искане на защитата е извършен оглед на местопроизшествието, назначена е дактилоскопна експертиза, допуснати са до разпит поемните лица, присъствали при извършване на огледа на лекия автомобил. Последните не са разпитани в съдебното следствие, като за единия са събрани данни, че е починал, а от другия подсъдимите са се отказали. Други доказателствени искания не са правили, поради което неоснователно се поддържа, че били лишени от възможност със свидетелски показания да установят маршута на движението си през инкриминирания период и здравословното им състояние след освобождаването им от полицейктото управление. Имали са достатъчна възможност да установят къде и с кои лица са били преди деянието и не твърдят, че от момента на паркирането на автомобила до царевичната нива и в близост до имота на пострадалия до задържането на осъдения Н., с тях да е имало и други лица, които биха установили причината да се намират на това място и поведението им. От друга страна факта къде и с кои лица са били преди деянието е извън предмета на доказване и евентуалното допускане до разпит на тези лица, които не се индивидуализират и в настоящата инстанция, не би допринесло за изясняване на делото. Пред въззивната инстанция не са поискали събирането на доказателства в подкрепа на единственото им оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила с осъждането им при липса на достатъчно годни доказателства. Съдът служебно не е преценил, че по делото има неизяснени обстоятелства от значение за правилното му решаване и е извършил проверката на правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства. Самостоятелно ги е анализирал поотделно и в логическата им връзка, не е констатирал превратна оценка на съдържащите се в тях фактически данни и не е имал основание да въприеме тезата им за липса на категорични и безспорни доказателства относно авторството им. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорил на оплакванията им и е изложил достатъчно съображения, поради които ги е отхвърлил като неоснователни. Като е потвърдил присъдата не е постановил съдебният си акт при наличието на основание за отмяна. Съдилищата без основание са упрекнати, че са се предоверили на показанията на св. М., без да отчетат заинтересоваността му като пострадал от престъплението и на св. И., за която били събрани данни, че е с изключително влошено здравословно състояние, което не и дава възможност да възприеме външните белези на лицата, за които свидетелства, че били в имота на пострадалия. Показанията на пострадалия са важен източник на доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост. Липсват данни преди деянието св. М. да е познавал подсъдимите и да е налице някакво обстоятелство, което да го мотивира умишлено да им навреди, като им припише престъпление, което не са извършили. С необходимата задълбоченост и с активното участие на подсъдимите и защитниците им, подробно е разпитан в съдебното следствие При анализа на показанията му правилно е прието, че са последователни, безпротиворечиви от момента на извършване на деянието и не са изолирани от останалата доказателствена съвкупност. Той е последователен, че разбрал за проникването в имота от сигнално- охранителната техника, а непосредствено след това и от телефонното обаждане на своята съседка - св. И. И., че веднага уведомил органите на полицията, че когато пристигнал възприел лично действията на лицата, които които били вътре, че ги преследвал и успял да задържи единия от извършителите, а останалите двама избягали. Св. И. в момента когато е давала показания в съдебното следствие е била с оперирани очи, но липсват данни към момента на деянието да е била с нарушени слухови и зрителни възприятия, които да са я лишили от възможност да възприеме случващото се в двора на пострадалия. Тя е категорична, че чула звука от падащата ламарина, възприела човек с червена тениска да носи намотан кабел, а след това други двама да се опитват да избягат при появата на пострадалия. Контактувала е с пристигналите на място полицаи, като им посочила мястото, където се намират автомобила и пострадалия и те не са констатирали отклонения в здравословното й състояние. Показанията им са подкрепени от показанията на останалите разпитани свидетели, в това число и на св. Д., който като полицейски служител е присъствал на място и е дал сведения за фактите, които лично е възприел, както и от писмените доказателствени средства. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, без нито едно от тях да се ползва с предварително определена доказателствена сила, поради което неоснователно се поддържа, че липсата на техни дактилоскопни следи върху намерения в багажника на автомобила кабел налага извод за липса на съпричастност към деянието. Фактът на отнемането на кабела е приет за доказан във основа на достатъчно годни доказателства. Св. И. е възприела момента на изнасянето му от имота на пострадалия и поставянето му в лекия автомобил, св. Д. го е видял в багажника още преди осъденият Н. да бъде транспортиран до полицейското управление, св. М. го е разпознал, а при извършения оглед на местопроизшествието/л.6-8 от досъдебното производство/ е намерен и описан. При тези категорични доказателства е неоснователен довода, че кабела евентуално е подхвърлен по-късно в автомобила с цел оправдаване неправомерните действия по задържането на осъдения Н.. Не са игнорирани като източник на доказателства и обясненията на подсъдимите. Те са анализирани, съпоставени с останалите източници на доказателства и мотивирано са отхвърлени като израз на защитна позиция. Изложените съображения намират подкрепа в показанията на св. В. Д. и И. С., които в качеството на полицейски органи са контактували с осъдените Н. и П. и са възпроизвели обясненията, които са дали, а също така и в показанията на св. К. И., който също е присъствал на място. Правилата за формиране волята на съдилищата при оценката на доказателствата са спазени, а по същество вътрешното му убеждение, кои от тях да кредитира не подлежи на контрол. В рамките на приетите фактически положения, че на 9.09.2008 год. с лек автомобил подсъдимите отишли в близост до имота на пострадалия, проникнали вътре и в процес на отнемане на намиращи се там негови вещи деянието им било разкрито, като осъденият Н. бил задържан, а останалите двама успяли да избягат, при извършения оглед част от инкриминираните вещи били намерени в багажника на автомобила, а останалите приготвени за изнасяне, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като опит за кражба. Налице са съставомерните признаци от състава на това престъпление. Извън оплакването за липса на доказателства за участието им в престъплението, от осъдените не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори. В подкрепа на довода за несправедливост на присъдата не се излагат конкретни съображения. Проверката за правилността на присъдата по това оплакване следва да се извърши основно за наличието на нарушения, довели до налагане на явно несправедливи наказания, за които съдът следи служебно. По делото такива нарушения не са допуснати. Наказанията им са индивидуализирани в рамките на закона, в размери близки до минимума, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, в това число и степента на осъществяване на намерението им, както и причините поради които изпълнителното деяние не е довършено. При обремененото им съдебно минало намаляването на наказанията би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане целите по чл. 36 НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлата в сила присъда на Девненския районен съд не са допуснати поддържаните от осъдените нарушения и като неоснователни исканията им за възообновяване производството по делото следва да бъдат оставени без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение исканията на осъдените Н. С. Н. и П. С. П. за възобновяване производството по НОХ дело № 127/2011 год. по описа на Девненския районен съд и отмяна на постановената по делото присъда № 4 от 18.01.2012 год., потвърдена с въззивно решение № 1298 от 9.05.2012 год. по ВНОХ дело № 444/2012 год. на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: