7 РЕШЕНИЕ N. 136 С., 10.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 27 септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар Ирена Велчева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N867-2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г.С. срещу въззивното решение от 19.05.10г. по т.д.№2992/09г. на АС-г.С.,т.отд., 6-ти с-в, с което е оставено в сила разпореждането от 12.04.08г. по г.д.№695/07г. на СГС, VІ-7 с-в., с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист на основание чл.624 ГПК във вр.с чл.20 и сл. от Регламент на Европейския парламент и на Съвета на Европа/ЕО/ №805/04г. от 21.04.04г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания в полза на „Трустуийк В.”Б.В.,г.А., Х. въз основа на решение от 28.01.05г., изменено на 21.09.06г. по дело №2003, стр.596/ВС/- отделение на Кралски съдилища, Търговски съд на Великобритания, с което [фирма] е осъдено да заплати сумата 239 282.47 паунда, ведно с лихва с размер 43 682.52 паунда за периода 17.10.02г. до датата на решението. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения /чл.281 т.3 ГПК/. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалнопправни въпроси. В тази връзка касаторът развива съображения, че въззивният съд не е съобразил действието по време на относимите процесуални разпоредби на ГПК в производството по признаване и допускане изпълнението на чуждестранно съдебно решение на страна-членка на ЕС, каквото е процесното решение от 28.01.05г, изменено на 21.09.06г. по дело 2003, стр.596 на ВС, отделение на Кралски съдилища-Търговски съд на Великобритания. Ответникът по касационната жалба „Трустуийк В.”Б.В.,г.А.,Х. поддържа, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258ГПК и сл. в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл.281 т.3 ГПК приема следното: Предмет на делото е искане за издаване на изпълнителен лист, направено на основание чл.624ал.1ГПК въз основа на представен по делото заверен препис от чуждестранното съдебно решение-от 28.01.05г., изменено на 21.09.06г. по дело 2003, стр.596 на ВС, отделение на Кралски съдилища-Търговски съд на Великобритания, с което в полза на ищеца „Трустуийк В.”Б.В. е присъдена 239 282.47паунда, ведно с лихва с размер 43 682.52 паунда за периода 17.10.02г. до датата на решението. Тези суми са определени в искането като дължими на ищеца от ответника по искането [фирма]-г.С.-касатор в настоящето производство. За изпълнение на това решение е издаден сертификат/удостоверение/ за европейско изпълнително основание/УЕИО/, надлежно придружен с удостоверение-апостил съгласно Х. конвенция от 5.10.1961г. С определение №274/27.04.11г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Основните обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалнопправни въпроси, по които е допуснато касационното обжалване са следните: - кой е приложимия ред за издаване на изпълнителен лист въз основа на чуждестранно решение в производство, инициирано при действието на отменения ГПК - кои са задължителните реквизити, предвидени в Регламент 805/04г за които съдът в държавата по изпълнение на чуждестранното съдебно решение следва да следи служебно - какъв е обхвата на проверката на представените документи съгласно чл.20 от Регламент 805/04г - в кои случаи е допустимо съдът по изпълнение на чуждестранното съдебно решение да откаже издаване на изпълнителен лист От представените по делото доказателства безспорно се установява следната фактическа обстановка: Молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена в СГС от „Трустуийк В.”Б.В.,г.А., Х. на 26.04.07г. с вх.№12134 при действието на стария ГПК/посл.редакция в Д.в.бр.80-3.10.06г./. Съгласно чл.20т.1от Регламент 805/04г.,който се прилага от 21.10.05г./вж.чл.33 от Регламента/ процедурите за принудително изпълнение се уреждат от закона за принудително изпълнение на държавата-членка. Съчетаното логическо и систематическо тълкуване на императивните норми на пар.2 т.9 и пар.2т.14 от ПЗР на новия ГПК/-Д.в.бр.59-20.07.07г.-в сила от 1.03.08г./както и препращащата разпоредба на чл.20т.1 от Регламент805/04г., който след договора от 1.01.07г. за присъединяването на РБългария към ЕС има пряко приложение налагат извода, че приложимият процесуален ред, респ.производството, инвокирано по молбата за издаване на изпълнителен лист, подадена в СГС от „Трустуийк В.”Б.В.,г.А.,Х. на 26.04.07г. с вх.№12134 при действието на стария ГПК/в посл.редакция Д.в.бр.80-3.10.06г./ като постъпила преди 1.03.08г. е следвало да бъде разгледана по реда на отменения ГПК във вр. с Част ІV от КМЧП, които в конкретния случай се явяват и приложимият процесуален ред. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на пар.61 от ПЗР на новия ГПК/-Д.в.бр.59-20.07.07г./, според която Част VІІ от новия ГПК влиза в сила от 24.07.07г., т.е. след датата на подаване на молбата от „Трустуийк В.”Б.В.,г.А.,Х. в СГС за издаване на изпълнителен лист-26.04.07г. Тук следва да бъде съобразено и обстоятелството, че към датата на постановяване на основното чуждестранното съдебно решение-от 28.01.05г. и съответно изменено на 21.09.06г. РБългария не е била членка на ЕС, поради което разпоредбите на цит.Регламент805/04г. към този момент не са били приложими. В тази връзка следва да се посочи и практика на С.-Л., според която наличието след датата на присъединяване на държавата-членка към Съюза на елемент, свързан с обстоятелствата предхождащи тази дата и който е последица от тези обстоятелства, не е достатъчно за да получи Съдът на ЕС-Л. компетентност да отговаря на преюдициални въпроси относно тълкуване на дадена Директива/Регламент, тъй като те не могат да намерят своето приложение в тези случаи-вж.т.26 от Определение от 11.05.11г. на С.-Л. по дело С-32/10. В този смисъл са и Решение от 10.01.06г. по дело Yonos С-302/04, R., Решение от 14.06.07г. по дело Telefonika 02, Сzech R., C-64/06 и др. на Съдът на ЕС-Л.. Даденото от С.-Л. тълкуване на европейското законодателство, обективирано в разпоредби на Регламенти и Директиви на Съвета на Европа и на Европейския парламент е задължително за правоприлагащите органи на страните-членки на ЕС. Следователно изводът, който тук по analogia legis се налага е, че към момента на предявяване на иска от „Трустуийк В.”Б.В.,г.А.,Х.-17.10.02г., както и към момента на постановяване на основното чуждестранно съдебно решение-от 28.01.05г. и съответно към датата на неговото изменение, произтекло на 21.09.06г. когато е породено процесуалното правоотношение между страните РБългария още не е била страна-членка на ЕС, поради което разпоредбите на цит.Регламент805/04г. не биха могли да бъдат приложени. Независимо от горното дори и да се приеме обратното-теза поддържана от ответника по касационната жалба „Трустуийк В.”Б.В.,г.А.,Х. представените пред СГС решение и УЕИО не отговарят на изискванията на Регламент805/04г. защото: В чл.20 т.2 от Регламент №805/04г. е посочено, че за иницииране на процедура по изпълнение е необходимо кредиторът да представи на съда по изпълнение препис от решението, което отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила, както и препис от Удостоверение/сертификат/ за европейско изпълнително основание/УЕИО/, което да отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила. Логическото тълкуване на разпоредбата налага извода, че съдът по изпълнение е този, който следи дали представените му документи отговарят на поставените от Регламента изисквания за доказателствена сила. Регламент№805/04г.свързва наличието на доказателствена сила на решението и УЕИО с установяване на тяхната безспорна автентичност или истинност-арг от чл.20т.2 от Регламента. Следователно представеното в съда по изпълнение решение и УЕИО не трябва да създават никакво съмнение за наличието на каквито и да било пороци. Принудително изпълнение не може да бъде допуснато, ако при една външна формална проверка се установи, че УЕИО е опорочено като например то не е било издадено от компетентен орган или ако не съответства на решението, което отразява и ако не е попълнено изцяло и/или неточно какъвто е настоящия случай. Едно такова УЕИО е неавтентично по смисъла на чл.20т.2 от Регламент №805/04г., поради което няма доказателствена сила на европейско изпълнително основание за безспорно вземане по смисъла на Регламент №805/04г. и въз основа на него не следва да бъде издаден изпълнителен лист. Представеното по делото УЕИО/сертификат/ не отговаря на необходимите изисквания, поради което няма доказателствена сила защото: а/ удостоверението не съответства по съдържание на приложеното към него решение-в диспозитива на осъдителното решения няма присъдена законна лихва, докато в УЕИО има такава. Освен това в съдебното решение присъдената лихва е в размер на 52.44 паунда на ден, а в УЕИО 62.02 паунда на ден. б/ съдебното решение е датирано към 28.01.05г., като след то е било изменено на 21.09.06г. В УЕИО като дата на съдебното решение е посочено единствено 28.01.05г., но не и датата на измененото решение 21.09.06г. в/ УЕИО не е попълнено изцяло-т.12, в която се съдържа информацията за призоваването в съдебно заседание не е попълнена. Призовка не е връчена нито чрез предаване с потвърждение за получаване, нито без потвърждаване-чл.13 и чл.14 от Регламента г/ самото съдебно решение не отговаря на изискванията на регламента защото: - решението е било изменено/след повече от година от първоначалното решение, чието съдържание не е ясно/ и самото съдържание на това изменение е неясно и длъжникът не е бил надлежно уведомяван за това изменение - решението е неясно, тъй като от представения по делото заверен препис е видно, че в самото решение са нанесени последващи корекции, изразяващи се в промяна на броя на дните за които се дължи лихва Следователно предвид изложеното както представеното по делото чуждестранно съдебно решение, така и УЕИО не отговарят на изисквания на Регламента за доказателствена сила Горното налага извода, че въззивното решение от 19.05.10г. по т.д.№2992/09г. на АС-г.С.,т.отд., 6-ти с-в, и оставеното с него в сила разпореждане от 12.04.08г. по г.д.№695/07г. на СГС, VІ-7 с-в следва да бъдат отменени изцяло и вместо него следва да бъде постановено друго, с което се отказва издаване на изпълнителен лист на основание чл.624 ГПК във вр.с чл.20 и сл. от Регламент на Европейския парламент и на Съвета на Европа/ЕО/ №805/04г.от 21.04.04г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания в полза на „Трустуийк В.”Б.В.,г.А., Х. въз основа на решение от 28.01.05г., изменено на 21.09.06г. по дело №2003, стр.596/ВС/-отделение на Кралски съдилища, Търговски съд на Великобритания, с което [фирма] е осъдено да заплати сумата 239 282.47 паунда, ведно с лихва с размер 43 682.52 паунда за периода 17.10.02г. до датата на решението. С оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.1 ГПК и съобразно представения списък и доказателства за направените разноски в полза на [фирма]-касатор в настоящето производство следва да бъдат присъдени 48000 лв. съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното ВКС-ТК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение от 19.05.10г. по т.д.№2992/09г. на АС-г.С.,т.отд., 6-ти с-в, с което е оставено в сила разпореждането от 12.04.08г. по г.д.№695/07г. на СГС, VІ-7 с-в и вместо него ПОСТАНОВИ: отказва издаване на изпълнителен лист на основание чл.624 ал.1 ГПК във вр.с чл.20 и сл. от Регламент на Европейския парламент и на Съвета на Европа/ЕО/ №805/04г. от 21.04.04г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания в полза на „Трустуийк В.”Б.В.,г.А., Х. въз основа на решение от 28.01.05г., изменено на 21.09.06г. по дело №2003, стр.596/ВС/-отделение на Кралски съдилища, Търговски съд на Великобритания, с което [фирма] е осъдено да заплати сумата 239 282.47 паунда, ведно с лихва с размер 43 682.52 паунда за периода от 17.10.02г. до датата на решението. ОСЪЖДА „Трустуийк В.”Б.В.,г.А., Х. да заплати на [фирма]-г.С. 48000лв./четиридесет и осем хиляди лева/ съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: