Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 36 С., 18.02. 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 571 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молби на Е. Г. Т., със съдебен адрес в [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. П. И. от АК-С., и на В. Н. К., със съдебен адрес в [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. К. от АК-С., за отмяна на влязлото в сила решение № 47 от 25.02.2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1040/2010 г., с което в производство по реда на чл. 290 ГПК и на основание чл. 293 ГПК, е отменено въззивно решение от 04.03.2010 г. по в.гр.д. № 3153/2007 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ гр. състав, в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете и вместо това е постановил, че на основание чл. 29 ЗЗД по иск на И. К. Г. от [населено място], срещу Е. Г. Т. и Н. К. К., починал в хода на производството и заместен от своите правоприемници Л. Н. К., В. Н. К., Д. Н. К. и Н. Н. К., унищожава пълномощно с нотариална заверка на подписа № 6021 от 21..12.2000 г., извършена от нотариус М. Ш., с което И. К. Г. упълномощава Н. К. К. да осъществява представителство и извършва разпоредителни сделки със собствения на упълномощителя апартамент в [населено място], на [улица], югозападният, на пети етаж над партера, със застроена площ 137,45 кв.м., индивидуализиран чрез посочен нотариален акт, и съдържащо декларация на упълномощителя, че е получил сумата от продадения имот, както и на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД по иск на И. К. Г. срещу Е. Г. Т. и Н. К. К., починал в хода на производството и заместен от своите правоприемници Л. Н. К., В. Н. К., Д. Н. К. и Н. Н. К., е признал за установено по отношение на Е. Г. Т., Л. Н. К., В. Н. К., Д. Н. К. и Н. Н. К., че сключеният между Н. К. К., действащ като пълномощник на И. К. Г. и Е. Г. Т., договор за покупко-продажбата във формата на нотариален акт № 163, том ІV, регистър № 10681, дело № 814/2000 г., съставен нотариус Р. Д., с район на действие СРС, по силата на който Н. К. К. като пълномощник на И. К. Г., продава на Е. Г. Т., собствения на И. К. Г. апартамент в [населено място] на [улица], югозападният, на пети етаж над партера, подробно описан в нотариалния акт, със застроена площ 137,45 кв.м., заедно със зимнично помещение № 9 и таванско помещение № 4 и заедно с 18/200 идеални части от общите части на сградата, с двор от 283,90 кв.м., представляващо парцел VІІІ, от кв. 16, Г.-зона Г-14, при посочени съседи. В молбите на Е. Г. Т. и на В. Н. К. са развити оплаквания, че при разглеждане на делото не са взети предвид нови писмени доказателства и ново обстоятелство от съществено значение за делото – основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че при разглеждане на делото от касационния съд са допуснати две съществени процесуални нарушения – промяна на правната квалификация на предявения иск по разпоредителната сделка и произнасяне по непредявен иск по чл. 29 ЗЗД на овластителната сделка, което е довело до нарушаване правото на защита на страната, поради препятстване на процесуалните възможности затова – основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.. В тази връзка представят материалите по НОХД № 5966/2010 г., 18 състав на СРС, НК, по пр.пр. № 4809/2001 г. на СГП, както и обяснения на И. К. Г. от 05.02.2001 г., протоколи за разпит, молби, депозирани в досъдебното производство, молба от 23.12.2009 г. по НОХД № 4486/2009 г. на СГС, ІV нак. състав и протокол от съдебно заседание от 27.01.2010 г. по в.гр.д. № 3153/2007 г. на СГС, ІІ гр. състав. Депозирана е втора молба от Е. Г. Т., със съдебен адрес в [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. П. И. от АК-С., за отмяна на влязлото в сила решение № 72 от 28.03.2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1040/2010 г., с което в производство по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 47 от 25.02.2011 г. по делото, като на страница пета, ред десети от решението, след думите „при посочени съседи”, преди точката в края на изречението, добавя знак запетая и думите „е недействителен”. В молбата са развити оплаквания, че с постановяване на решението за поправка на О., инициирано от съда, са допуснати процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита на молителката – основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като в случая не е налице хипотезата на чл. 247 ГПК за допускане поправка на О., а тази по чл. 250 ГПК – за допълване на решението. В съдебно заседание адв. Д. И. като пълномощник на Е. Г. Т. поддържа молбите за отмяна и моли те да бъдат уважени на заявените основания. Подробни съображения излага в писмена защита. В писмена молба адв. Д. К. като пълномощник на молителя В. Н. К. поддържа молбата за отмяна на заявените основания и моли да бъде уважена. Ответникът по молбата за отмяна И. К. Г., починал в хода на производството и на негово място конституиран законният му наследник С. И. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. И. от АК-С., в съдебно заседание оспорва молбите за отмяна като неоснователни. Подробни съображения излага в писмена защита. Ответниците по молбите за отмяна Д. Н. К. и Н. Н. К., и двамата от [населено място], не изразяват становище по тях. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбите за отмяна и провери съдебните актове с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Молбите за отмяна са подадени в срока по чл. 305 ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК от легитимирани лица и спрямо подлежащи на отмяна, влезли в сила съдебни решения и са процесуално допустими. Разгледани по същество, молбите за отмяна на заявените основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, са неоснователни. С решение № 47 от 25.02.2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1040/2010 г., чиято отмяна се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК от молителите Е. Г. Т. и В. Н. К., са уважени предявените от И. К. Г. срещу ответниците, в т.ч. и молителите Е. Г. Т. и В. Н. К., като правоприемник на починалия в хода на процеса ответник Н. К. К., искове с правно основание чл. 29 ЗЗД и чл. 42, ал. 1 ЗЗД относно унищожаемостта на упълномощителната сделка и недействителността на договора за продажба на процесния недвижим имот. По инициатива на съда е постановено решение № 72 от 28.03.2011 г. по делото от същия състав на Върховния касационен съд, с което в производство по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 47 от 25.02.2011 г. по делото като е добавен пропуснатият израз „е недействителен”, което допълнително решение е предмет на втората молба за отмяна на Е. Г. Т., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Касационното производство е образувано по реда на чл. 290 и сл. ГПК като въззивното решение, с което са уважени предявените от И. Г. срещу ответниците, в т.ч. и молителите Е. Т. и В. Н. К., които са квалифицирани от въззивния съд по чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, вр. с чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, е допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос за допустимостта на въззивното решение, а именно дали въззивният съд се е произнесъл по основания, които са били наведени недопустимо във въззивното производство чрез изменение на иска. В тази връзка касационният съд е приел, че в случая не е налице недопустимо изменение на иска, тъй като въззивният съд е допуснал отстраняване на нередовности и уточнение на предявените искове в съответствие с приетото в т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради което не е допуснал изменение на исковете, чрез въвеждане на нови основания в противоречие с приетото в т. 9 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. И тъй като твърдението за липса на упълномощаване може да означава не само липса на волеизявление, а и порок на волеизявлението, въззивният съд е указал на ищеца да посочи обстоятелствата, на които основава твърдението си за липса на представителна власт, което представлява отстраняване нередовности на исковата молба, след което се е произнесъл по така наведените като основания на исковете обстоятелства като неправилно е квалифицирал предявените искове по чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, вр. с чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД. Неправилната квалификация на установените пороци на сделките не представлява недопустимост, а неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка касационният съд е приел, че изводът на въззивния съд, че сключеният договор за продажба без представителна власт е недействителен, е правилен, но този порок не е с правна квалификация по чл. 26 ЗЗД, а по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, тъй като упълномощителната сделка е сключена при условията на висяща недействителност, но тъй като след узнаването ищецът се е противопоставил срещу нея като е предявил иск за унищожаването и срещу лицето, което се е представило за негов пълномощник, потвърждаването е изключено. След като е квалифицирал спорното право, съдът е разгледал направеното от ответницата – молител в настоящото производство Е. Т. възражение за изтекла погасителна давност на довода за унищожаемост на упълномощителната сделка/ тригодишна, съгласно чл. 32, ал. 2 ЗЗД/. В тази връзка е приел, че правилно въззивният съд е анализирал фактите затова, че ищецът е бил поставен в особено състояние, което не му е позволявало да преценява последиците от действията си и че използвайки това негово състояние, той е бил въведен в заблуждение относно последиците на действията си – упълномощителната сделка. Съдът е приел, че по делото не е установено кога ищецът е открил измамата, поради което не може да се направи извод, че искът е предявен след изтичането на погасителната давност. Т.е. съдът е приел, че касационните жалби на ответниците са основателни единствено в частта относно правната квалификация на исковете, поради което и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия/чл. 293, ал. 3 ГПК/, е отменил въззивното решение и вместо него е постановил друго, с което упълномощителната сделка е била унищожена на основание чл. 29 ЗЗД, а разпоредителната сделка прогласена за недействителна на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази норма предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна/обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. В конкретния случай такива нови обстоятелства и писмени доказателства не са налице. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства – материалите по НОХД № 5966/2010 г., 18 състав на СРС, НК – протоколи от съдебни заседания, молби и показания от ищеца до органите на досъдебното производство, както и тези по прок. преписка № 4809/2001 г. на СГП, нямат характер на ново писмено доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Основание за отмяна, съгласно тази норма на закона са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея, какъвто не е настоящият случай. Нещо повече, както се посочи по-горе, молителката Е. Т. и праводателя на молителя В. Н. К., чрез своите пълномощници във въззивното производство са направили възражение за изтекла погасителна давност на довода за унищожаемост на упълномощителната сделка и в тяхна тежест е било да докажат този факт, още повече, че голямата част от писмените доказателства, на които основават искането си по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са се намирали по сл.д. № 336а/2001 г. на ССлС и пр.пр. № 4809/2001 г. на СГП и те са могли да се снабдят своевременно с тях и ги представят, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, което се е развило по реда на чл. 196 и сл. ГПК/отм./. Това е така, тъй като уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда или макар и да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови” фактите трябва да не са включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановено в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. В случая не се касае до ново обстоятелство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като предмет на въззивното производство са били исковете за унищожаемост на упълномощителната сделка и недействителност на разпоредителната, молителите са направили възражение за изтекла погасителна давност, но не са доказали кога ищецът е узнал за измамата и касационният съд след като е дал вярната правна квалификация на предявените искове, се е произнесъл и по направеното възражение от тях. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство с помощта, на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност в производството по делото, в частност при попълване на делото с факти или доказателства. Неоснователни са молбите за отмяна на Е. Т. и В. К. и на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Това е така, тъй като в тази хипотеза може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие на нарушение на съответните съдопроизводствени правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждане на делото. В настоящият случай в касационното производство Е. Т. и В. К., които са били касатори, са представлявани от пълномощници – адв. Д. И. и адв. В. Н. от АК-С. и адв. Д. К., като адв. И. и адв. К. са се явили по делото, представили са и писмена защита, като едно от заявените касационни основания за недопустимост/неправилност на въззивното решение е неправилната квалификация на спорното право от въззивния съд, който порок е отстранен от касационния съд в атакуваното по реда на отмяната решение. В случая доводите на молителите, че при постановяване на решението си касационният съд е допуснал две съществени процесуални нарушения, описани по-горе, не е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което не може да бъде предмет на извънинстанционния контрол по чл. 303, ал. 1 ГПК. Същото се отнася и до втората молба на Е. Г. Т. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязлото в сила решение № 72 от 28.03.2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1040/2010 г., с което в производство по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 47 от 25.02.2011 г. по делото като е добавен пропуснатият израз „е недействителен”. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се обосновава с твърдението, че страната е била лишена от правото на защита, тъй като производството е инициирано от съда без да са уведомени страните и без да е насрочено в открито съдебно заседание, още повече, че не се касае до поправка на очевидна фактическа грешка, а до допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК. Доводите са неоснователни, тъй като в съответствие с разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ГПК съдът констатирайки, че е пропуснал в диспозитива на основното решение да отрази израза „е недействителен”, по своя инициатива е провел производството за поправка на очевидна фактическа грешка и е постановил атакуваното решение в закрито заседание, съобразно чл. 247, ал. 3 ГПК, тъй като е преценил, че не е необходимо да призовава страните в открито съдебно заседание, а пропускът да ги уведоми съгласно чл. 247, ал. 2 ГПК в случая не е довел до нарушаване правото им на участие и защита, така както изисква чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ето защо, молбите на Е. Г. Т. и на В. Н. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, на влязлото в сила решение № 47 от 25.02.2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1040/2010 г., с което са уважени предявените срещу тях искове с правно основание чл. 29 ЗЗД и чл. 42, ал. 1 ЗЗД, както и молбата на Е. Г. Т. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязлото в сила решение № 72 от 28.03.2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1040/2010 г., с което в производство по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 47 от 25.02.2011 г. по делото, следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. На ответника по молбите за отмяна С. И. Г. следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Е. Г. Т., със съдебен адрес в [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. П. И. от АК-С., и на В. Н. К., със съдебен адрес в [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. К. от АК-С., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, на влязлото в сила решение № 47 от 25.02.2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1040/2010 г., както и молбата за отмяна на Е. Г. Т., със съдебен адрес в [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. П. И. от АК-С., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 72 от 28.03.2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1040/2010 г., с което в производство по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 47 от 25.02.2011 г. по делото. ОСЪЖДА Е. Г. Т., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ап. 2, чрез адв. Д. П. И. от АК-С. и В. Н. К., със съдебен адрес в [населено място], [улица], партер, чрез адв. Д. К. от АК-С., да заплатят на С. И. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] направените разноски по делото за настоящото производство в размер на 400/четиристотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: