Р Е Ш Е Н И Е № 45 гр.София , 07 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Мадлена Велинова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 2328/2013 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба,депозирана от защитника на подсъдимия Б. М. Й. –адв. Г. срещу въззивна присъда от 17.10.2013 г.,постановена по нохд 2999/2013 г. по описа на Софийски градски съд,Наказателна колегия,5 състав. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК.Прави се искане да бъде отменена атакуваната присъда и да бъде постановен съдебен акт ,с който подсъдимият бъде оправдан, алтернативно да бъде изменена въззивната присъда и намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода, предвид тежкото здравословно състояние на подсъдимия Б. Й. , или като втора алтернатива- да се отмени присъдата и делото върне за ново разглеждане. Постъпило е допълнение към касационната жалба, в което са изложени подробни принципни съображения кога едно деяние е малозначително, или пък неговата обществена опасност е явно незначителна, както и доводи относно това ,че деянието по настоящето дело разкрива признаците на чл.9 ал.2 от НК, предвид незначителността на предмета на престъплението, липсата на други вредни последици от него и обстоятелството ,че е приключило във фазата на опита. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия –адв.Г. моли да бъде уважена жалбата им по съображенията, изложените в нея . Прави искане да бъде отменена новата присъда на СГС и подсъдимият да бъде оправдан, тъй като счита,че следва да намери приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 от НПК.Алтернативно моли да бъде намален размера на наложеното му наказание лишаване от свобода,поради изключително тежкото здравословно състояние на подсъдимия. Представителят на ВКП изразява становище ,че касационната жалба следва да се остави без уважение.Намира за правилен извода на въззивния съд ,че не са налице основания за приложение на чл.9 ал.2 от НК.Приема,че наложеното наказание на подсъдимия Й. не е явно несправедливо и ,че при определянето на неговия размер съдът се е съобразил с тежкото му здравословно състояние.Моли да бъде оставена в сила новата въззивна присъда. В последната си дума подсъдимият Б. Н. моли да му бъде намалено наказанието,понеже е много болен. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното : С присъда от 12.03.2013 г., постановена по нохд 18470/2012 г. Софийски районен съд, Наказателно отделение е признал подсъдимия Б. М. Й. за невиновен в това, че на 08.06.2012 г.,около 9.30 часа ,в [населено място],ж.к. „Люлин 3”,на кооперативния пазар,магазин 51 отнел чужди движими вещи на стойност 82,50 лв.от владението на Ц. В. Б., без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвой ,като деянието е извършено при условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.304 от НПК и чл.9 ал.2 пр.2 от НК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.196 ал.1 т.1 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б” от НК. По протест на РП-София е било образувано пред Софийски градски съд въззивно производство, приключило с нова присъда от 17.10.2013 г., постановена по внохд 2999/2013 г., с която посочената по-горе първоинстанционна присъда е била отменена, като подсъдимият Б. Й. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б” във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК,за което му е наложено една година лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Касационната жалба на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА. 1.По отношение твърдяното в нея нарушение на материалния закон. Въззивният съдебен състав в съответствие с правомощията си е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, констатирал е, че производството пред първоинстанционния съд е съобразено с процесуалния закон при избрания от подсъдимия ред за решаване на делото-чл.371 т.2 от НПК; че за признатите от него факти са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства, от които са изведени точни фактически заключения, но не се е съгласил с направените правни изводи, а именно, че обществената опасност на деянието ,осъществено от подсъдимия е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 пр.2 от НК. Приемайки, че деянието по настоящето дело не е нито малозначително, нито неговата обществена опасност да е явно незначителна и признавайки подсъдимия Й. за виновен по предявеното му обвинение по чл.196 ал.1 т.1 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б” от НК, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Изложените в тази насока изводи в мотивите му почиват на вярна оценка на всички обстоятелства по делото, относими към преценката за приложението на чл.9 ал.2 от НК и на съобразяване с трайната съдебна практика по този въпрос. В принципен план,когато се обсъжда въпроса дали едно деяние, което макар и формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление ,поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и затова не е престъпно,следва да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на дадено престъпление. В този смисъл е напълно правилен извода на решаващия съд, че ниската стойност на предмета на престъплението, като единствен аргумент, не е достатъчен за обосноваване приложението на чл.9 ал.2 от НК. Касационната инстанция споделя и виждането на въззивния съдебен състав за това ,че в случая липсва доброволност на предаването на вещите, предмет на кражбата, доколкото те са предадени от подсъдимия на полицейските служители едва след задържането му в полицейското управление.По-нататък ,неоснователен е и довода на защитника на касатора, че обществената опасност на деянието е явно незначителна ,тъй като то е приключило във фазата на опита. Самопризнатите от подсъдимия факти по реда на чл.371 т.2 от НПК, подкрепени и от останалите събрани по делото доказателства сочат на обстоятелството, че подсъдимият към момента на задържането си от свидетелите Г. и М.-полицейски служители, вече е бил установил трайна фактическа власт върху отнетото имущество,поради което престъплението е довършено, така както правилно е приел и въззивния съд. На следващо място, данните за личността на подсъдимия, макар и да нямат съществено значение за преценката дали деянието е малозначително или обществената му опасност е явно незначителна, не следва да бъдат пренебрегвани. В конкретния случай подсъдимият е осъждан 14 пъти, като голяма част от миналите му осъждания са все за престъпления кражби. Не следва да бъде подминаван и факта ,че деянието по настоящето дело е извършено при условията на опасен рецидив. С оглед обсъдените по-горе съображения, касационната инстанция не намира да е допуснато от въззивния съд нарушение на материално правните разпоредби на НК. 2.По отношение оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Нито в касационната жалба ,нито в съдебното заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник са уточнили в какво се е изразило претендираното от тях съществено нарушение на процесуалните правила, поради което настоящият касационен състав намира ,че това оплакване не следва да бъде обсъждано. 3. По отношение оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Не се констатира наличие и на третото касационно основание,което се поддържа с касационната жалба. При реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, въззивната инстанция напълно правилно е приела, че влошеното му здравословното състояние, за което са налице медицински документи представлява изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство. Доколкото производството по делото е протекло по реда на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, въззивният съд, постановявайки осъдителна присъда, обосновано е приел, че е налице хипотезата на чл.58а ал.4 от НК и е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като тя се явява по-благоприятна за дееца. Отмереното наказание от една година лишаване от свобода не е явно несправедливо, тъй като в пълна степен отговаря на обществената опасност на деянието и дееца. Отчетени са наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не са налице основания за допълнително намаляване на наложеното наказание. В тази насока е необходимо да се отбележи, че тежкото здравословното състояние на подсъдимия е било отчетено от въззивния съд и именно то го е мотивирало да приеме, че е налице хипотезата на чл.55 ал.1 от НК, поради което повторното му отчитане е невъзможно. Доводите, посочени в жалбата, че е необходимо подсъдимият периодично да се явява пред онкологична комисия, както и, че е необходимо оперативна смяна на поставените му стендове през шест месеца, освен, че не са подкрепени с писмени доказателства, принципно следва да се разглеждат на плоскостта на разпоредбата на чл.447 от НПК, което е от изключителна дискреция на прокуратурата. По изложените съображения ВКС не констатира да е налице нито едно от касационните основания по чл.348 ал.1 т.1- 3 от НПК, съдържащи се в касационната жалба на подсъдимия Б. Й.. С оглед на горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 17.10.2013 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 5 състав, постановена по внохд 2999/2013 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/