Р Е Ш Е Н И Е №. 9 София, 12.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 616/2011 година Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 1582 от 11.11.2010 г. по гр.д.№ 2280/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която се оставя в сила решение № 1782 от 04.06.2010 г. по гр.д.№ 8652/2009 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявения от нея срещу [фирма] иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на търговското дружество, че не му се дължи разликата над сумата 667.23 лв. до предявения му размер от 2 571.58 лв. като стойност на незаплатена от нея топлинна енергия за периода от 01.05.2002 г. до 31.12.2004 г. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон. Касаторът поддържа, че вземанията по договори за доставка на топлоенергия попадат в обхвата на чл. 111, б"в" ЗЗД и за тях важи краткият тригодишен давностен срок. Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба. С определение № 637 от 20.08.2012 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за приложимия давностен срок по отношение на вземанията за консумирана топлинна енергия. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касаторите доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: С постановеното от Пловдивския окръжен съд въззивно решение е потвърден изводът на първата инстанция за неоснователност на предявения от касаторката отрицателен установителен иск за недължимост на вземането на [фирма] по изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4791/2008 г. на РС – Пловдив, издаден по реда на чл.237 б.”к” ГПК (отм.) общо за сумата 3 374.29 лв. – цена на топлинна енергия за периода 01.05.2002 г. – 30.04.2007 г.; лихва за забава в размер на 1 328.67 лв. и разноски 94.06 лв. За да обоснове крайния си извод за неоснователност на предявения отрицателен иск за сумата 2 571.58 лв., недължимостта на която е обоснована от ищцата с възражение за погасяване на вземането в посочения му размер по давност, въззивният съд приел, че не се касае за периодично задължение по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, независимо от задължението за помесечно заплащане на доставената топлинна енергия, поради което приложима е общата петгодишна погасителна давност. Въпросът, по който е допуснато касационното обжалване е разрешен по задължителен за съдилищата начин с постановеното ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което се прие, че "периодичните плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на ответното дружество за цена на отдадена топлинна енергия покрива изцяло посочените признаци на понятието „периодични плащания”, което налага извода, че приложима по отношение на тях е кратката погасителна давност, установена в чл.111,, б.”в” ЗЗД. Касационната жалба е основателна. По молба на ответника от 27.02.2008 г. на основание чл.237, б.”к” ГПК (отм.) във вр. с чл.154 ДЕ, в полза на последния е издаден изпълнителен лист срещу ищцата, сега касатор за сумата 3 374.29 лв., представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2002 г. – 30.04.2007 г., обезщетение за забава в размер на 1 328.67 лв. за периода 01.08.2002 г. – 21.02.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на постъпване на молбата за издаване на изпълнителен лист до окончателното й изплащане, държавна такса в размер на 94.06. лв., както и 181.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Предмет на предявения отрицателен иск е недължимостта на присъдените на ответника вземания в размер общо на сумата 2 571.58 лв., формирана от присъдените му главница и лихви за периода 01.05.2002 г. – 31.12.2004 г. като погасени по давност, както и по съразмерност на сумата 51.43 лв. като част от присъдените му разноски за държавна такса в размер на 94.06 лв. и на 98.87 лв. - представляваща част от присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение. Неправилно съставът на въззивния съд не е уважил направеното с исковата молба възражение за изтекъл тригодишен давностен срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД, считано от падежа на всяко от вземанията на ответника през посочения период. Съгласно Наредбата за топлоснабдяване, абонатите следва да заплащат консумираната от тях топлинна енергия до 30-то число на месеца, следващ този на ползването. При неизпълнение на това задължение купувачите заплащат и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавянето до момента на заплащането. Молбата на ответника за издаване на изпълнителен лист е подадена на 27.02.2008 г., поради което всички претенции с падеж до 27.02.2005 г. са погасени по давност. Това са присъдените на ответника суми за цена на топлинна енергия и обезщетение за забавата им за периода 01.05.2002 г. – 31.12.2004 г., като падежът на последното вземане е 31.01.2005 г. Видно от заключението на счетоводната експертиза, вземанията на ответника към ищцата за цена на топлинна енергия за посочения период са в размер на 1 658.36 лв., а обезщетенията за забава - 912.89 лв. или недължимата сума за главница и лихва по издадения изпълнителен лист е в размер общо на 2 571.25 лв. Недължима е и присъдената върху тази сума държавна такса в размер на 51,43 лв., както и юрисконсултското възнаграждение за сумата 94.06 лв. По изложените съображения въззивното решение за отхвърляне на предявения от М. К. отрицателен установителен иск за сумата над 667.23 лв., вкл. и в частта за разноските следва да се отмени, като съгласно чл.293 ГПК ВКС следва да постанови друго, с което да се признае за установено за несъществуващо още и вземане на [фирма] за главница и обезщетение за забава в размер на общо на 1 904.02 лв. като погасено по давност, както и на разноски по ч.гр.д.№ 4791/2008 г. на ПРС в размер на 150.40 лв. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 1 145.36 лв. съобразно приложения списък по чл.80 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 1582 от 11.11.2010 г. по гр.д.№ 2280/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1782 от 04.06.2010 г. по гр.д.№ 8652/2009 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявения от М. А. К. срещу [фирма] отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за сумата над 667.23 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма] със седалище [населено място] по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че М. А. К. от [населено място] не дължи на [фирма] част от сумите, за събирането на които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4791/2008 г. на Пловдивския районен съд, а именно вземанията за главница за ползвана топлинна енергия за периода 31.01.2003 г. – 31.12.2004 г. включително, в размер на 1 255.19 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.02.2008 г.; за обезщетение за забава в плащането на главницата в размер на 648.83 лв. за периода до 07.02.2008 г., както и за разноски по ч.гр.д. № 4791/2008 г. на ПРС в размер на 150.40 лв. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. А. К. разноски за всички инстанции в размер на 1 145.36 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: