Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 70

София, 01.06.2021 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3626 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Б., чрез пълномощника му адвокат П. П., против решение № 903564 от 12.08.2020 г., постановено по гр.д. № 73 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 303 от 27.01.2017 г. по гр.д. № 48/2014 г. на Районен съд-Гоце Делчев за отхвърляне на предявения от М. М. Б. против И. И. Г. ревандикационен иск въз основа на наследство, възстановено право на собственост и дарение на 270/1065 ид.ч. от УПИ * в кв.24 по плана на [населено място] с площ на УПИ от 1065 кв.м., които идеални части съответстват на площта от 270 кв.м., с която поземлен имот № * от кв.24 по плана на [населено място], целия с площ от 680 кв.м., участва в образуването на УПИ *.
И. И. Г., чрез процесуалния си представител И. И., е оспорил касационната жалба в подаден писмен отговор, като претендира възстановяване на направените разноски.
С определение № 61 от 19.02.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.второ ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение, обусловена от констатацията на въззивния съд, че предмет на спора е правото на собственост върху реална част от 270 кв.м., включена в УПИ * в кв.24 по плана на [населено място] и произнасянето чрез потвърждаване на първоинстанционното решение за права в съсобствеността в размер на 270/1065 ид.ч.
Въззивният съд е констатирал, че с решение по гр.д. № 152/2019 г. на ВКС, II-ро гр.о. е отменено предходно въззивно решение, като са дадени указания, че имотът, по отношение на който е възникнал спорът, е индивидуализиран в достатъчна степен и предмет на иска е предаване владението на реална част от 270 кв.м. от реституирания на ищеца земеделски имот, попадащ в урегулирания имот. Приел е за установено, че наследниците на М. А. А. са заявили за възстановяване нива от 2.000 дка в м.“К.“. С решение по гр.д. № 555/2005 г. на Районен съд-Гоце Делчев е отменен по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ частично по отношение на 0.680 дка, попадащи в няколко застроени УПИ, индивидуализирани по скици към помощен план, отказът на ОСЗГ-с.Гърман да възстанови собствеността, тъй като тази площ не е включена в регулацията към момента на застрояването. Решението е влязло в сила на 1.02.2006 г. ОСЗ е издала решение № 2815 от 21.02.2006 г., с което е посочила, че възстановява собствеността на нива от 680 кв.м. в м.“К.“ съгласно решението на РС-Гоце Делчев. В преписката на ОСЗ-с.Гърен се съдържа помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ от 15.12.2005 г. за установяване границите на процесния имот, който е приет по съответния ред и от съответната комисия на 5.04.2011 г. Удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ за процесния имот е издадено от община Гърмен на 8.02.2010 г. и е представено по делото, но не фигурира в реституционната преписка, а и удостоверението сочи, че от имот пл. № * от кв.24 няма свободни площи, подлежащи на възстановяване, тъй като попада в четири УПИ, застроени с жилищни сгради.
По отношение правата на ответника въззивният съд е приел, че на баща му и праводател по договор за покупко-продажба от 1.11.2002 г. И. И. Г. е отстъпено право на строеж с решение № 5 по протокол № 2 от 19.02.1971 г. С договор от 30.09.2002 г. общината му е прехвърлила урегулирания поземлен имот с площ 1065 кв.м. Решението на общинския съвет № 73 от 13.07.2001 г., въз основа на което е сключен договора, е отменен. С нотариален акт за покупко-продажба от 1.11.2002 г. Г. е прехвърлил на сина си - ответника Г. - УПИ * е построената в него двуетажна жилищна сграда.
Въззивният съд е посочил, че в случая е допустим косвен съдебен контрол, тъй като ответникът не е бил страна в административното реституционно производство, но реституционното решение е съобразено с изискванията на закона, тъй като не са представени строителни книжа на сградата, поради което чл.10, ал-7 ЗСПЗЗ е неприложим.
При така възприетите факти Окръжен съд-Благоевград е счел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че реституционната процедура не е завършена. Позовал се е на практиката на ВКС /решение № 206 от 18.10.2016 г. по гр.д. № 2103/2016 г., II гр.о./, че скицата към административното решение не е абсолютно необходима, когато от съдържанието на решението на ОСЗ може да се определи кой е възстановения имот. В конкретния случай съдът в производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е възстановил собствеността, като е препратил към скици, които са неразделна част от решението, а във възстановителното решение ОСЗ е препратила към диспозитива на съдебното решение. С скица е отразено, че от възстановения имот № * в кв.24, 270 кв.м. попадат в УПИ *. Счел е, че е приложима практиката на ВКС по решение № 372 от 24.04.2009 г. по гр.д. № 1493/2008 г. на ВКС, IV гр.о., в което е прието, че решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, постановено по жалба срещу отказ на ПК, замества административния акт, тъй като съдът е длъжен да реши спора по същество и след произнасянето на съда, ПК няма правомощие да издава административен акт по същия въпрос. Ефектът на възстановяването настъпва по силата на съдебното решение и ново решение на административния орган, което да постановява същото, е напълно безпредметно.
С оглед извода, че ищецът е доказал, че му е възстановена спорната площ, съдът е разгледал, заявеното от ответника евентуално придобивно основание – придобивна давност въз основа на добросъвестно владение и го е приел за основателно. Счел е, че давността е започнала да тече през февруари 2006 г., когато е възстановена собствеността на ищеца. Владението на ответника, който упражнява фактическа власт върху целия УПИ от 2002 г., е добросъвестно, тъй като е основано на прехвърлителна сделка, като липсват данни да е знаел, че баща му не е собственик. Върху имота не са осъществявани действия от трети лица, създаващи съмнение в явността на владението или водещи до прекъсването му.
По тези съображения е отхвърлен иска за собственост на 270/1065 ид.ч. от УПИ * в кв.24 по плана на [населено място].
Въззивото решение е процесуално недопустимо, като постановено на основание, което не се твърди в исковата молба /а именно за права в съсобственост върху урегулирания поземлен имот/ и в отклонение от указанията в отменителното касационно решение по гр.д. № 152/2019 г. на ВКС, II-ро гр.о., че предмет на спора е реална част от 270 кв.м., част от реституирания на ищеца имот, която реална част по подробния устройствен план е включена в урегулирания поземлен имот, собственост на ответника. Позитивното ни право урежда ограничен брой вещни права, които могат да се придобиват само по уреден в закона фактически състав. В действащата нормативна уредба не е уреден фактически състав, по който включването на реална част от реституиран земеделски имот в урегулиран поземлен имот на трето лице, да доведе до възникване на съсобственост между реституирания собственик и това трето лица. Твърдения за възникване на съсобственост липсват в исковата молба. Съществувалата нередовност на исковата молба, поради противоречието на обстоятелствената част, че спорните 270 кн.м. са част от притежавания от ищеца имот по реституция по ЗСПЗЗ и формулирания петитум за признаване права в съсобственост, следва да се приеме за отстранена с изясняване предмета на иска, във връзка, с което е постановено и отменителното касационно решение. Ако за въззивния съд е съществувала неяснота относно формулировката на петитума, е следвало да даде възможност на ищеца да го уточни.
Изложеното обуславя обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд-Благоевград.
При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази, че на реституция по ЗСПЗЗ подлежат имоти които към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 5.03.1991 г. – са били земеделски земи, т.е. не са били включени в строителните граници на населените места, като при формиране на извод за статута на реституирания на ищеца имот обсъди всички събрани по делото доказателства, вкл. писмените доказателства по приложеното административно дело /например скицата на лист 46 от същото, показваща границата на регулацията от 1969 г./, а ако счете за нужно да изслуша и експертно заключение. С оглед на това съдът следва да формира извод и дали е приложим чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, касаеща имоти, които са обобществени като земеделски земи, но са били включени в границите на населените места към 1.03.1991 г. /когато е публикуван ЗСПЗЗ/.
В зависимост от горните си изводи съдът следва да прецени какво е правното значение на извършеното със заповед № 10 от 31.07.1991 г. /лист 101 от приложеното административно дело/ разширение на регулацията от 1969 г. за евентуално вече възникналото право на реституция по ЗСПЗЗ.
Съдът следва да отчете и в какви граници е прието, че са налице предпоставките за реституция на имота с решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и решение № 2815 от 21.02.2006 г. на ОСЗ, като вземе предвид, че неразделна част от диспозитива на съдебното решение за възстановяване на правото на собственост са и обяснителната записка и скиците от помощния кадастрален план, представени и приложени на лист 128 - 130 от том втори на първоинстанционното дело, а също да отчете и координатния регистър на възстановения имот по скицата от плана за новообразуваните имоти на лист 130 от том втори на първоинстанционното делото и с оглед на тази индивидуализация да прецени необходимо ли е било за довършване на реституционната процедура издаване на удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ от общинската администрация, както и правното значение на издаденото на 8.02.2010 г. от община Гърмен /която е извършила разпореждане със спорната реална част, продавайки я като част от УПИ на праводателя на ответника/ удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ, в което е отразено, че няма свободни площи, подлежащи на възстановяване.
Ако приеме, че правото на собственост на ищеца е възстановено върху самостоятелен имот от 680 кв.м. /при посочена индивидуализация на лист 131 от том втори на първоинстанционното дело/, при произнасяне по заявеното от ответника възражение за придобивна давност на спорната реална част от 270 кв.м., съдът следва да съобрази и ограниченията по чл.200 ЗУТ за придобиване по давност на реална част от неурегулиран имот в урбанизирана територия /какъвто към 2006 г. е имотът на ищеца/.
При новото разглеждане на делото и в зависимост от изхода на спора съдът следва да се произнесе и по исканията за възстановяване на направените в настоящото производство разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 903564 от 12.08.2020 г., постановено по гр.д. № 73 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Благоевград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Благоевград.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: