О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №550 София, 15.06.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 4898 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Стомана индъстри“ АД, чрез процесуален представител адв.М. срещу въззивно решение №290 от 20.08.2021г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 260582 от 23.10.2020 г. по гр.д. № 8481/2019г. на Районен съд - Перник, в частта за уважаване на предявения от Г. И. С. срещу „Стомана индъстри“ АД иск с правно основание чл.200 КТ. Касаторът счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Г. И. С. е подал писмен отговор, чрез процесуален представител адв.В., в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване на решението. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е осъдено „Стомана индъстри”АД, гр. Перник, да заплати на Г. И. С. сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние /ексцес/, в резултат на професионално заболяване „Дискови хернии /многоетажна поясна остеохондроза/ L4-L5 и L5-S1“, което влошаване е установено с Експертно решение № 171/037от 14.03.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. И. Рилски” ЕАД, гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на констатиране на ексцеса 14.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните правни въпроси: 1“За прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, който е решен от съда в противоречие със съдебната практика – ТР №1/2009г. на ОСГТК, ППВС №4/1968г., както и на останалата практика на ВКС“; 2“За задължението на въззивния съд, съгласно чл.271, чл.272, вр. с чл.236, ал.2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните“, разрешен в противоречие с решения по гр.д. №1609/2014г. и гр.д.№4297/2014г. на ВКС, ІVг.о.; 3“Налице ли е влошаване на здравословното състояние /ексцес/ на професионално заболяване на ищеца, налице ли е качествена промяна на полученото увреждане при професионално заболяване, установено с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК, НЕЛК? Промяната само на процента неработоспособност обуславя ли по-големи болки, страдания, неудобства, ново проявление на физически и психически неудобства, страдания, търпени от ищеца или същите са останали непроменени като интензитет и проявление? Определеният процент неработоспособност в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК съставлява ли единствен критерий, който се обсъжда от съда, от който може да се приеме наличието на установена – качествена промяна на полученото физическо увреждане при професионално заболяване?“; 4“Работодателят ли следва да доказва, че експертното решение за установяване на професионално заболяване е породило действие или ищецът следва да докаже, че експертното решение е влязло в сила при главно и пълно доказване и спазване на задължителната административна процедура за уведомяване на всички заинтередовани лице за издаденото експертно решение? Как и посредством какви обстоятелства и доказателства се удостоверява, че експертното решение е породило действие?“; 5“Как става установяването на професионалната болест – само по административен ред и от изключителна компетентност на съответните административни органи или може да се установява в исковото производство по чл.200 КТ?“. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпрос: 6“ Административният акт /решение на ТЕЛК, НЕЛК/ как влиза в сила и поражда правно действие – спрямо всички заинтересовани лица в административното производство по установяване на професионално заболяване общо или спряма всяко заинтересовано лице в това число и работодател – осигурител по отделно? „; 7“Влязло ли е в сила решението на ТЕЛК/НЕЛК ако то не е връчено на всички заинтересовани по административното производство лица по предвидения за това ред?; 8“Възражението на работодателя, упражнено в хода на процеса, съставлява ли упражняване на чужди права, доколкото административният акт влиза в сила спрямо всички заинтересовани лица?“. Според касатора по поставените въпроси няма съдебна практика. По първия въпрос: В обжалваното въззивно решение при определяне на размера на обезщетението за претърпените от ищеца вреди от влошаване на професионалното заболяване съдът е взел предвид възрастта на ищеца, степента на засягането на здравето му и начинът, по който в конкретния случай се отразява на живота му – затруднения в бита, при извършване на обичайни ежедневни дейности, ограничаване на контактите, влошаване качеството му на живот поради наличието на силни болки при извършване на минимални движения, както и посоченото от вещото лице, че заболяването му има хронично-рецидивиращ ход на протичане и необратимо развитие. Съдът е изложил съображения, че от съществено значение при определяне размера на обезщетението е обстоятелството, че както към момента, така и в бъдеще ищецът ще изпитва болки в кръста, по протежението на гръбначния стълб и краката. Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че неблагоприятните психически изживявания се дължат и на нормална възрастова промяна, защото доказателства за наличие на неблагоприятни психически изживявания, дължащи се на възрастова промяна, по делото липсват и съдът не може да приеме, че ищецът има такива изживявания само въз основа твърденията на жалбоподателя. По първия поставен от касатора въпрос настоящият касационен състав не намира въззивното решение да е в противоречие с посочената от касатора съдебна практика. Не може да се приеме, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от влошаване на здравословното състояние и прилагането на общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД въззивното решение е в противоречие с приложната от касатора съдебна практика. Съгласно ППВС № 4/1968г. и постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, вкл. представените от касатора съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. По втория поставен от касатора въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В изложението на основанието за допускане на касационно обжалване касаторът не е посочил кои възражения и доводи счита, че не са обсъдени във въззивното решение, а изразява несъгласие с изводите на въззивния съд по наведените от него възражения и доводи. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. По третата група въпроси: Първият от поставените от касатора въпроси от тази група не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е фактически и се разрешава по конкретното дело с оглед на приетата за установена конкретна фактическа обстановка. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Останалите два въпроса от тази група не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като предпоставят в себе си въззивният съд да е приел, че за установяване наличието на ексцес е от значение единствено промяната само на процента неработоспособност, което не кореспондира със съдържанието на въззивното решение, в което са обсъдени предходното съдебно решение по чл.200 КТ, а също и заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета по делото, неоспорена от страните, както и свидетелските показания, за установяване на ексцес на това професионално заболяване на ищеца. По четвъртия поставен въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Според касатора по този въпрос въззивното решение е в противоречие с решение по гр.д.№1635/2010г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че ищецът трябва да докаже фактът на влизане в сила на решението на ТЕЛК, респ. НЕЛК. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай ищецът, чиято е доказателствената тежест, е представил експертно решение №0171 от 14.03.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. И. Рилски” ЕАД гр. София, с посочване, че е влязло в сила на 17.04.2018г. Поради това настоящият касационен състав не намира въззивното решение да е в противоречие по поставения въпрос с посоченото от касатора решение на ВКС. Въззивният съд е посочил, че жалбоподателят поддържа, че решенията на ТЕЛК не са породили правно действие, защото не е спазена процедурата за установяване професионалния характер на заболяването, както и ЕР на ТЕЛК не е влязло в сила. Позовал се е на приетото в решение № 213/12.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1761/2009 г., че по предявен иск с правно основание чл. 200 КТ ищецът следва да докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК, като не е необходимо върху експертното решение да има отбелязване от органа, който го е издал, че решението е влязло в сила и на коя дата. Работодателят, оспорващ обстоятелството, че решението е влязло в сила трябва да представи доказателства, че го е обжалвал и подадената жалба се разглежда от горестоящия административен или съдебен орган. В същия смисъл е и приетото в Определение № 683/16.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2019 г. Съдът е изложил съображения, че в случая по делото са представени ЕР на ТЕЛК с отбелязване, че са влезли в сила и след като дружеството - жалбоподател твърди, че същите не са влезли в сила, то трябва да представи доказателства, че ги е обжалвал. От съдържащите се в медицинското досие на ищеца документи, не се установява, че решенията на ТЕЛК са обжалвани от работодателя, предвид на което и съдът е приел, че професионалният характер на заболяването е установен с влязло в сила решение на ТЕЛК. Съдът е изложил съображения, че доводите в жалбата, че процедурата за установяване професионалния характер на заболяването, не е спазена, не могат да се разглеждат в производството по чл. 200 КТ. Съгласно чл. 62, ал. 3 КСО признаването на професионалния характер на заболяването е от компетентността на органите на експертизата по работоспособността. Процедурата за установяване и признаване на професионалното заболяване е уредена в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и ако работодателят твърди, че тази процедура е нарушена, е следвало да релевира тези си възражения в хода на административното производство. След като е налице влязло в сила ЕР, то същото на основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето е задължително за съда. Посочил е, че доводите в жалбата, че решението не е било съобщено на останалите субекти, визирани в чл. 112 ЗЗ, по съществото си съставляват упражняване на чужди права, което е допустимо, само в изрично предвидените от закона случаи, каквато хипотеза не е налице. В жалбата се поддържа, че не е спазена процедурата по чл. 9 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, като се твърди, че същата е условие за влизане в сила на експертното решение. Съдът е намерил, че и този довод е неоснователен, по съображения, че посочената разпоредба касае административна процедура относно регистриране на професионалните болести и влизането в сила на решението на ТЕЛК не е обвързано от извършването на тази регистрация и съответно наличието или не такава регистрация не е относимо при преценка допустимостта и основателността на предявен иск с правно основание чл. 200 КТ. С оглед изложеното съдържание на мотивите на въззивното решение настоящият касационнен състав не намира въззивното решение да е в противоречие с практиката на ВКС, посочената от касатора, а е съобразено с нея, вкл. с позовава на практика на ВКС по чл.290 ГПК във въззивното решение, която се възприема и от настоящия касационен състав. Поставените от касатора останали въпроси не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по конкретното дело е представено експертно решение с отбелязване, че е влязло в сила и след като дружеството - жалбоподател твърди, че същите не са влезли в сила, то трябва да представи доказателства, че ги е обжалвал, в какъвто смисъл има създадена и ненуждаеща се от промяна практика на ВКС, цитирана и във въззивното решение, в съответствие с която е постановено то. Последният от поставените въпроси също не е от значение за конкретното дело предвид отбелязването, че експертното дело на ТЕЛК е влязло в сила, а също и поради това, че е общотеоритично поставен, без по делото да е установено, че в административното производство са участвали други заинтересовани страни и на тях не им е било съобщено решението. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ЗЗД на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1000 лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр.Отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №290 от 20.08.2021г. на Окръжен съд – Перник, в обжалваната част. ОСЪЖДА „Стомана индъстри“ АД, ЕИК 113509219 да заплати на Г. И. С., ЕГН [ЕГН] сумата 1000лв. – разноски по делото. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: