Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  203   София,  10 юни   2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева     ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев   Елена Авдева   при секретар К.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора К.Колова ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 116 /2010 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по касационен протест и жалби на защитника на подсъдимите Т. В. Д. и Д. С. Ш. против присъда № 69 от 06.11.2009 г. по внохд № 573/ 2009 г. на Софийския апелативен съд. С протеста / и допълнението към него/ се атакува потвърждаването на оправдателната присъда по отношение на подсъдимия Г. Г. Г. и наказанието , наложено на подсъдимите Д. и Ш. Изтъква се , че оправдаването на Г. от двете предходни инстанции е постановено при нарушение на закона и след като са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, изразили се в подценяване на установената съвкупност от косвени доказателства. Явната несправедливост на наложените наказания протестиращият прокурор съзира в отказа на съда да санкционира подсъдимите Д. и Ш. и с лишаване от права по чл. 37, ал.1 , т. 6 от НК. Според представителя на обвинението по този начин са подценени обществената опасност на деянията и проявената от подсъдимите престъпна упоритост. С тези аргументи се обосновава искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане. В еднотипните жалби на защитника на подсъдимите Т. В. Д. и Д. С. Ш. се излагат доводи за касационните основания по чл. 348,ал.1, т.1 и т.2 от НК. Защитата твърди , че въззивният съд е допуснал противоречие между диспозитива и мотивите към осъдителната част на присъдата и е осъдил жалбоподателите по непредявено обвинение. В подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон се подчертава , че инкриминираните от обвинението декларации са диспозитивни документи, които не могат да бъдат предмет на лъжливото документиране, за което касаторите са осъдени. В заключение се отправят две искания – за отмяна на осъдителната част на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или , при условията на алтернативност – за оправдаване на подсъдимите. Прокурорът оспорва основателността на жалбите и пледира пред настоящата инстанция за уважаване на протеста. Адвокатът на подсъдимите Д. и Ш. поддържа подадените жалби по изложените в тях и в писмена защита съображения и настоява за отхвърляне на доводите на прокуратурата. Защитникът на подсъдимия Г възразява срещу аргументите на прокуратурата за отмяна на оправдателната присъда и обосновава становище за несъставомерност на поведението на доверителя му. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Благоевградският окръжен съд с присъда № 82 от 04.04. 2009 г. по нохд № 964/ 2006 г. признал подсъдимите Д. С. Ш., Т. В. Д. и Г. Г. Г. за невиновни и ги оправдал по повдигнатите обвинения по чл. 311,ал.1 вр. с чл. 26,ал.1 и чл. 282,ал.1 вр. с чл. 25, ал.1 от НК за първите двама и по чл. 242,ал.1, б.”б” и “д” вр. с чл. 26 , ал.1 от НК за последния. Софийският апелативен съд, наказателна колегия, пети състав, с присъда № 69 от 06. 11. 2009 г. отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимите Д. Ш. и Т. Д. били признати за невиновни и оправдани по обвинението за престъпление по чл. 311, ал.1, вр. с чл. 26 , ал.1 от НК и вместо нея постановил нова присъда , с която признал ·        подсъдимия Д. С. Ш. за виновен в това ,че при условията на продължавано престъпление, на 25.11.2005 г. на ГКПП - Кулата, в качеството на длъжностно лице – началник на гранична инспекция ветеринарен контрол при РВМС – Благоевград, в кръга на службата си съставил официални документи - два броя декларации за гранични ветеринарни проверки на продукти, в които удостоверил неверни обстоятелства /че всяка пратка замразено говеждо месо се придружава от ветеринарен сертификат/ , с цел да бъдат използвани тези документи пред Митница Кулата като доказателство за същите обстоятелства, поради което и на основание чл.311, ал.1 вр. с чл. 26,ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, като го оправдал по обвинението невярното удостоверяване да касае съответствие на стоката с ветеринарномедицинските изисквания. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила. ·        подсъдимата Т. В. Д. за виновна в това , че при условията на продължавано престъпление на 26.01.2006 г. на ГКПП –Кулата в качеството си на длъжностно лице - граничен ветеринарен инспектор при ГКПП- Кулата при РВМС – Благоевград, в кръга на службата си съставила официални документи- три броя декларации за гранични ветеринарни проверки на продукти, в които удостоверила неверни обстоятелства / че всяка пратка замразено говеждо месо се придружава от ветеринарен сертификат/ , с цел да бъдат използвани тези документи пред Митница Кулата като доказателство за същите обстоятелства, поради което и на основание чл. 311,ал.1 във връзка с чл.26,ал.1 и чл. 54 от НК я осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, като я оправдал по обвинението невярното удостоверяване да касае съответствие на стоката с ветеринарномедицинските изисквания. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила.   Апелативният съд потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част.   По жалбите на подсъдимите Т. В. Д. и Д. С. Ш.     Жалбите са неоснователни. Пълната идентичност на изложените в тях доводи позволява общото им обсъждане. Оплакването за съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимите, се обосновава най-напред с противоречие между диспозитива и мотивите на атакуваната присъда. Според защитника на касаторите съдът е визирал по различен начин съдържанието на невярното удостоверяване – според мотивите то касае наличието на ветеринарен сертификат по утвърдения за Република България образец, а според диспозитива - само на ветеринарен сертификат /без повече претенции към неговите издател, език и атрибути/. Така поддържано твърдението за допуснато нарушение на чл. 305 , ал.3 и ал.4 във връзка с чл. 339 ,ал.3 от НПК е базирано върху некоректен прочит на обжалвания съдебен акт и игра на думи. Вън от съмнение е, че посоченият в диспозитива на присъдата ветеринарен сертификат е същият, чиято липса е обоснована в мотивите, а именно – ветеринарен сертификат по образец, утвърден със заповед № 503/ 29.12.2003 г. на и.д. Генерален директор на НМВС. На страници 20 и 21 от мотивите на присъдата детайлно е анализирана разликата между представените от превозвачите ветеринарни сертификати от страната по произход на стоката и изискуемите по образец сертификати. Изяснено и дори визуално е подчертано , че невярното документиране касае наличието на одобрения от вътрешното законодателство документ, а не съществуването на какъвто и да било сертификат. Мотивировката на присъдата не съдържа елементи на колебание или двусмисленост относно невярното обстоятелство, удостоверено от подсъдимите Д. и Ш. , поради което се корелира по категоричен начин с изложеното в диспозитива. Не са налице неясноти или противоречия, които да опорочават обжалвания съдебен акт и да водят до невъзможност да се узнае становището на съда. Не може да се очаква / и не се предвижда съгласно чл.305, ал.1 - ал.3 от НПК/диспозитивът да съдържа всички детайли относно елементите на престъпния състав, тъй като тогава би се заличила нормативно установената разлика между отделените части на присъдата. На следващо място защитата не подсъдимите твърди , че фактите, за които те са осъдени, не са им били предявени. Точно обратното личи от съдържанието на обвинителния акт. В него достатъчно ясно е отбелязано, че се инкриминира невярно удостоверяване за съответствие на представената документация с нормативните образци. Подробно е обяснено /страници 11 и сл./ че приложените към декларациите за гранични ветеринарни проверки общи входящи документи не представляват ветеринарен сертификат, изискващ се от чл. 44 от Закона за ветеринарната дейност и от чл. 9 , ал.1,т. 2 и чл. 14,ал.1 от Наредба № 4 от 12. 03. 2002 г. за граничен ветеринарномедицински контрол, тъй като не съдържат информация за датата на клане на животните, от които е добито месото , температурата на съхранение, кланицата на добиване и транжорната , одобрени ли са от ветеринарните власти, склада на съхраняване, одобрен ли е за експорт и какви са здравните гаранции за месото. Въззивният съд внимателно е анализирал обстоятелствената част на обвинението и правилно е стигнал до заключението /л.21 от мотивите/, че всички обстоятелства относно невярното удостоверяване са били предявени на подсъдимите и те са могли да се защитават по тях. Обжалваната присъда не напуска както фактическите, така и правните предели на обвинението, поради което процесуалните права на касаторите, включително правото да узнаят за какво престъпление са привлечени към наказателна отговорност и въз основа на какви доказателства, не са накърнени. Основният акцент в жалбите на защитника на Т. Д. и Д. Ш. е поставен върху твърдението , че икриминираните декларации за гранични ветеринарни проверки на продукти са диспозитивни документи, които не могат да бъдат предмет на лъжливо документиране, тъй като представляват първично волеизявление на своите автори, водещо до възникване е на право на вносителя да внесе стоката и на задължение да я представи за обмитяване и физическа проверка. Апелативният съд е отхвърлил това възражение с убедителни аргументи, които кореспондират с приложения материален закон. От мотивите на обжалваната присъда личи, че втората инстанция не се е задоволила с повърхностна преценка на характеристиките на инкриминираните документи по формални белези. Много прецизно е изследван целият процес на граничната ветеринарна проверка, конкретизирани са задълженията на участващите в нея длъжностни лица и вносители на продукти, след което са направени правилни изводи за характера на материализираното в декларациите волеизявление на подсъдимите. Неговият удостоверителен характер е констатиран в резултат на безупречен от доказателствена и логическа гледна точка анализ. С полагането на подпис и поставяне на личен печат върху декларациите за гранични ветеринарни проверки Д. и Ш. удостоверили , че са им предоставени документите, съпровождащи внасяните хранителни продукти, че те са проверени и съответстват на нормативните изисквания. Разсъждавайки по този начин съдът не е допуснал смесване между предпоставките за вземане на решение от проверяващите и съдържанието на постановения от тях акт, обективиран в декларациите. Извършваната на границата ветеринарномедицинска проверка на внасяните хранителни продукти / детайлно описана на стр.5 от мотивите на въззивната присъда/ изцяло е насочена към установяване на съответствието / включително на автентичността и валидността/ на придружаващите ги документи с нормативните изисквания. Ето защо декларацията, която финализира осъществения контрол, отразява проверените факти с правно значение. Тя съдържа знанието на съответните длъжностни лица за тези факти, които са обективно съществуващи / или несъществуващи/ , но не представляват продукт на управленската воля на проверяващите. Възприети в тази светлина декларациите за гранични ветеринарни проверки с позитивен характер представляват конкретно и изрично писмено изявление на автора си за установено документално съответствие, което в настоящия казус е компрометирано от липсата на ветеринарен сертификат по нормативно изискуем образец. Не се касае до противозаконно “вменяване на мълчаливо съгласие” на Д. и Ш. , както се твърди в жалбите на защитника им, а до разкриване на точното съдържание на инкриминираните документи предвид спецификата на извършваната от ветеринарните гранични органи административна дейност и нейното материализиране във формални образци. С тези съображения настоящият съдебен състав не приема оплакването на касаторите за допуснато от предходната инстанция нарушение на закона, представляващо касационно основание по чл. 348 , ал.1, т. 1 от НПК , и отхвърля искането им за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване поради несъставомерност на деянията. По протеста на прокурора   Протестът е основателен и в двете му части. Въззивният съд приел, че подсъдимите Т. Д. и Д. Ш. не представляват голяма обществена опасност, поправянето и превъзпитанието им могат да се реализират с изтърпяване единствено на по-тежката санкция- лишаване от свобода при приложението на чл. 66 от НК, поради което заключил, че не е необходимо да бъдат лишени от право по чл. 37, ал.1 , т.6 от НК да заемат определена държавна или обществена длъжност. Тази преценка не отразява по най-адекватен начин обществената опасност на извършените от касаторите деяния. Т. Д. и Д. Ш. съставили официални документи, с които удостоверили неверни обстоятелства, пряко свързани с режима на контрол върху хранителни продукти. Извършеното от тях лъжливо документиране засяга обществените отношения в крайно чувствителната сфера на масовото потребление и има тежки несъставомерни последици поради засилване на недоверието на гражданите към държавните институции. Трудно може да бъде защитено разбирането , че без принудително ограничаване на достъпа на подсъдимите до властовия ресурс на държавната администрация би се реализирала възпитателната и предупредителна задача на наказателната санкция както на плоскостта на личната , така и на плоскостта на генералната превенция. Спестявайки на подсъдимите лишаването от права по чл. 37 ,ал.1 , т. 6 от НК съдът им е наложил явно несправедливо наказание по смисъла на чл. 348 , ал.1 , т.1 от НПК, което обуславя отмяна на присъдата в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Протестът е основателен и по отношение потвърждаването на оправдателната присъда за подсъдимия Г. Г. Г. за обвинението по чл. 242, ал.1, б.”б” и “д” от НК. Обвинението срещу този подсъдим е за това, че на ГКПП- Кулата при условията на продължавано престъпление и при посредствено извършителство чрез трима шофьори на товарни автомобили и използване на официални документи с невярно съдържание / изразило се в посочване на количество от 74 811 кг вместо действително установеното 76 600 кг бруто тегло и заявлението за наличие на сертификат,разрешение за внос и годност на месото за човешка консумация/, пренесъл без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели – замразено говеждо месо за 383 000 лева. В обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт е посочено , че официалните документи с невярно съдържание са митнически декларации /ЕАД/, европейски товарителници и декларации за гранични ветеринарни проверки на продукти / по три броя, придружаващи всеки от товарните автомобили/. Въззивният съд /на стр.14 от мотивите/ отхвърля всички обвинения за използване на документи с невярно съдържание за постигане на безпрепятствено внасяне на трите контейнера със замразено месо. Това становище следва да бъде споделено във връзка с установената по безспорен начин вярност на декларираното разрешение за внос на месо,тъй като срокът на заявеното от вносителя разрешение бил административно удължен и обхванал датата на инкриминираната дейностбедителни и логични са и разсъжденията на съда за неустановеност /поради непреодолим доказателствен дефицит/ на знание у подсъдимия за по-голямото тегло на внасяната стока и за нейната негодност за човешка консумация. По различен начин обаче следва да се оценят мотивите на втората инстанция относно невярното съдържание на трите декларации за гранични ветеринарни проверки. Въззивният съд приема / и настоящата инстанция се съгласява с това по съображенията , изложени във връзка с жалбата на подсъдимата Д. /, че последната удостоверила в тях неверни обстоятелства, а именно - че всяка пратка замразено говеждо месо се придружава от ветеринарен сертификат , с цел да бъдат използвани тези документи пред Митница- Кулата като доказателство за същите обстоятелства. Тримата шофьори / чрез които прокуратурата твърди , че е извършено престъплението по чл. 242 от НК/ са представили точно тези документи пред митническите служители. На стр. 14 от мотивите към присъдата въззивният съд обаче отхвърля обвинението за невярното съдържание на същите декларации, тъй като в тях били описани сертификатите от страната по произход на стоката. Съдът е игнорирал факта , че превозвачите са приложили декларациите заедно с целия набор документи за митническа проверка след като Д. вече е внесла в тях невярното съдържание относно перфектността на сертифицирането на стоката. По този начин е допусната превратност в оценката на важно доказателствено средство, а това отдалечава формираното от съда вътрешно убеждение относно обстоятелствата, предмет на доказване по обвинението срещу подсъдимия Г, от стандарта на чл. 14, ал.1 от НПК за обективност, всестранност и пълнота на изследването. Нарушението засяга ключови за казуса обстоятелства, тъй като прокуратурата обосновава използването от страна на подсъдимия на “канал” за контрабанда, включващ развиващи се във времето последователни действия на различни лица. Тази версия не може да бъда проверена без да бъдат разгледани комплексно всички ангажирани в нейна подкрепа доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд е допуснал фрагментарност на анализа и е обсъждал всяка улика по обвинението срещу Г. до голяма степен изолирано от останалите доказателства. Така той е подценил значението на невярното документиране, извършено от Д. / но ползващо Г. /, като свел по този начин действията на вносителя , касаещи невярното сертифициране на стоката , единствено до пропуск, чието отстраняване било задължение на длъжностните лица по ветеринарния контрол. Този извод е възможен, но съдът би следвало да стигне до него , след като обсъди връзката му с останалите установени по делото факти относно реализацията на вноса / като несъществуващия адрес на дружеството , използването на спедиторски и превозвачески фирми без сключени договори, предоставянето на шофьорите на декларации, неподписани от вносителя и преди всички – информираността на подсъдимия за необходимите сертификати , произхождаща от съдържанието на разрешението за внос./ Съвкупната преценка на всички тези данни разкрива възможност за различни от направените от въззивния съд фактически и правни изводи. Допуснато е съществено процесуално нарушение при проверката и анализа на доказателствата, което е причинило ограничаване на правото на прокурора да докаже обвинението. Неговото отстраняване е възможно и налага ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд. Водим от горното и на основание чл. 354,ал.1,т.4 и ал.3 т.1 и т.2 във връзка с чл. 348 , ал.1, т.2 и т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И   ОТМЕНЯВА присъда № 69 от 06.11.2009 г. по внохд № 573/ 2009 г. на Софийския апелативен съд в частта , с която е потвърдена оправдателната първоинстанционна присъда по отношение на подсъдимия Г. Г. Г. за обвинението по чл.242, ал.1, б.”б” и “д” вр. с чл. 26, ал.1 от НК и в частта относно наказанието , наложено на подсъдимите Т. В. Д. и Д. С. Ш. , и връща делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на апелативния съд. Оставя в сила присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.