Ключови фрази
иск за установяване на престъпно обстоятелство * правен интерес * нищожност-липса на съгласие * представителна власт

____? ? ? ? ? ? ?

 

 

О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

 

89

 

София, 24.02. 2010 год.

 

 

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,  ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и десета година в състав:

 

 

Председател: Капка Юстиниянова

Членове: Любка Богданова

                  Светла Димитрова

 

като изслуша докладваното от съдията                  Богданова  ч.гр.д. № 723 по описа  за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. Д. С. , подадена от пълномощника му- адв. Б срещу определение № 566 от 5.10.2009 г. по ч.гр.д. № 261/2009 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 21.07.2009 г. по гр.д. № 669/2009 г. на Габровския районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на иска.

Ответниците по частната жалба- Б. В. Н. и Н. Н. Н. в писмения отговор изразяват становище, че частната жалба е неоснователна.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.

При проверка допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:

Производството по гр.д. № 669/2009 г. на Габровски районен съд е образувано по предявеният от частния жалбоподател-ищец иск за установяване на престъпно обстоятелство- извършена от ответниците Н през 1994 г. измама при съставяне на пълномощно рег. № 1* от 7.10.1994 г., което са използвали с цел да набавят за себе си имотна облага, като са въвели в заблуждение Т. Н. Т. , действащ като техен представител по пълномощното и с това са причинили имотна вреда на ищеца. Поддържа, че наказателното преследване е изключено по давност и затова Районна прокуратура гр. В. е отказала да образува наказателно производство. Габровският районен съд е прекратил производството по предявения иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК, по съображения, че е недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца, който да бъде защитен чрез този иск.

С обжалваното определение Габровският окръжен съд е потвърдил прекратителното определение на ГРС, като е възприел мотивите за недопустимост на предявения иск. Изложил е съображения, че с установителния иск по чл.124, ал.5 ГПК ищецът не би постигнал търсената защита, тъй като тази възможност е предоставена в случаите, когато престъпното обстоятелство, чието установяване се иска е от значение за гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение. Приел е, че в конкретния случай установяването, че ответниците Н с цел да набавят за себе си или другиго имотна облага, знаейки, че подписите върху пълномощното и декларациите не са положени от тях са възбудили и поддържали у Т. Н. Т. заблуждение и с това са причинили имотна вреда на ищеца- престъпление по чл.210, ал.1,т.2 и 5 НК вр.чл.209, ал.1 НК, както и че Н. съзнателно са се ползвали от посочените неистински документи не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 646/2001 г. на Варненския окръжен съд, с което е прогласен за нищожен договорът, обективиран в Н. А. № 125 от 25.10.1994 г., по силата на който Н. Н. Н. и Б. В. Н. чрез пълномощника си Т. Н. Т. продават на Г. Д. С. , действащ чрез законния си представител М. Г. С. вилно място с площ от 900 кв.м., съставляващо п-л VІІ-40, кв.5 по плана на вилна зона “Кранево”- А. , заедно с построената в него вилна сграда за сумата 138 498 /неденоминирани / лв., като сключен при липса на съгласие от лице без представителна власт, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД и Г. Д. С. и М. Г. С. са осъдени да предадат на Н. и Б. Н. владението върху недвижимия имот, на основание чл.108 ЗС. Извел е извод, че липсва правен интерес, тъй като разкриването на твърдените измамливи действия не е във връзка с решаването на делото, по което е прието че пълномощното е неавтентично, и не биха довели до признаване автентичност на пълномощното.

Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частният жалбоподател основания по чл.280, ал.1 ГПК.

Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото.

Поставеният правен въпрос за наличието на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителен иск, каквато се явява правния интерес е от значение за изхода на делото. Този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с трайната съдебна практика- ТР № 20 по гр.д. № 8/1968 г. ОСГК на ВС, за наличие на правен интерес от установяване по реда на чл. 97, ал.4 ГПК /отм./ аналогичен на чл.124, ал.5 ГПК на престъпни обстоятелства, които са от значение за отмяна на влезли в сила решения, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено. Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение.

По основателността на частната жалба.

За да потвърди определението на районния съд, с което е прекратено производството по делото въззивният съд е приел, че липсва правен интерес за жалбоподателя от установяване на твърдените престъпни обстоятелства, тъй като те не са от значение за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 646/2001 г. на Варненския окръжен съд, с което предявените от настоящите ответници срещу жалбоподателя искове по чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС са били уважени.

Определението е неправилно.

С разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК е предвидена възможността да се установят престъпни обстоятелства, които са от значение за някои граждански правоотношения или за отмяна на влезли в сила решения, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или същото е прекратено в случаите, предвидени в НПК, а също така и когато извършителят на деянието е останал неоткрит. С решението по установителния иск по чл. 124, ал.5 ГПК /чл.97, ал.4 ГПК /отм./ се установява престъплението, извършено от дадено лице, както би се установило с присъдата, ако не бяха изключващите наказателното преследване причини. Както постановената присъда по силата на чл. 300 ГПК би имала задължителна сила за гражданскоправните последици от престъпното деяние за гражданския съд, разглеждащ спора във връзка с тези последици, така и положителното решението по чл.124, ал.5 ГПК би имало същите последици. В случая за жалбоподателя е налице правен интерес от установяване на твърдяната измама при съставяне на пълномощното, предвид резултата по гр.д. № 646/2001 год. на Варненския окръжен съд, по което са уважени предявените от ответниците по настоящото дело срещу жалбоподателя обективно съединени искове по чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС, като е приета за доказана нищожността на сделката, поради липса на съгласие от страна на продавачите, въз основа на представеното по делото пълномощно.

По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното определение на въззивния съд и определението на районния съд ще следва да се отменят и делото върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА
касационно обжалване на определение № 566 от 5.10.2009 г. по ч.гр.д. № 261/2009 г. на Габровския окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение № 566 от 5.10.2009 г. по ч.гр.д. № 261/2009 г. на Габровския окръжен съд и потвърденото с него определение от 21.07.2009 г. по гр.д. № 669/2009 г. на Габровския районен съд, с което е прекратено производството по делото.

Връща делото на Габровския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: