Р Е Ш Е Н И Е № 172 Гр.София, 11.10.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретаря Ил. Рангелова и в присъствието на прокурора Ат.Гебрев изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 699/2019 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс.П. Н. М., подадена чрез упълномощения му защитник адв.Б. срещу въззивна присъда от 08.04.2019г., постановено по ВНОХД № 607/2018г. по описа на Софийски окръжен съд . В депозираната жалба и допълнението към нея се посочват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК, като единствено се развиват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно осъждане на подсъдимия. Оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с аргументи за формиране вътрешното убеждение на съда при незаконосъобразен доказателствен анализ и погрешно интерпретирани доказателства. Акцентира се върху: неубедителни мотиви на въззивния съд, касаещи кредитирането на определен кръг гласни доказателства и игнорирането на други; посочва се, че избирателно са призовани за повторен разпит пред окръжния съд свидетели, които единствено подкрепят обвинителната теза. Като порок в осъществената доказателствена дейност на съда се визира липсата на достатъчно мотивирани изводи, които да преодолеят противоречиви моменти, като например часа на деянието, начина на преминаване на оградата между съседните имоти от подсъдимия. Редом с това се посочват пропуски в аналитичната дейност на съда при обсъждане заключенията на съдебно-медицинските експертизи. Предвид изложеното се иска от касационната инстанция да отмени атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Постъпила е касационна жалба и от частния обвинител Н.М., чрез повереника й адв. Л., с оплакване за несправедливост на наказанието - касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. Недоволството е провокирано от размера на наложената санкция, която частният обвинител намира за несъразмерно лека, неотговаряща на тежестта на стореното от подс.М.. Иска от касационния съд да увеличи до максималния размер периода на пробационните мерки. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия, както и подс.М. не се явяват. Повереникът на частния обвинител адв.Л. заявява, че поддържа жалбата си с направените в нея възражения и искания. Изразява несъгласие с аргументите на защитата на подсъдимия, като счита, че не са допуснати посочените в нея процесуални пропуски, а авторството на деянието е доказано с нужната категоричност. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбите на подсъдимия и на частния обвинител за неоснователни. Не споделя възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието. Намира, че въззивната присъда следва да се остави в сила като законосъобразна и справедлива. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби на подсъдимия и частния обвинител, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 59 от 05.04.2018г., постановена по НОХД № 142/2016г., РС Костинброд е признал подс. П. М. за невиновен в това на 05.09.2011г. в [населено място], обл.С., да е причинил средна телесна повреда на Н. М., като го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.129, ал.1,пр.1,вр. ал.1 НК. С присъда от 08.04.2019г., постановена по ВНОХД № 607/2016г., Софийският окръжен съд е отменил първоинстанционния съдебен акт и е постановил нова присъда, с която е признал подс.П. М. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.2,пр.2, вр. ал.1 НК и му е наложил наказание „пробация” за срок от една година, с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" - два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”. С въззивната присъда подс. М. е осъден да заплати на гражданския ищец Н.М. 1500лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деянието, до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил гражданския иск за разликата до пълно предявения му размер от 12 000лв. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски, включително и тези на гражданския ищец и частен обвинител, както и държавна такса върху уважената част от гражданския иск. Относно жалбата на подсъдимия М., Върховният касационен съд намира същата за неоснователна. Защитата на подс.М. твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, изразяващо се в незаконосъобразно формиране на вътрешното убеждение на контролираната съдебна инстанция. Посочва се, че доказателственият материал е интерпретиран превратно и в противоречие с правилата за обективно и всестранно анализиране, че въззивният съд не е изложил убедителни мотиви относно това, защо кредитира показанията на св.Л., които се оценяват като противоречиви, както досежно часа и датата на деянието, така и относно самоличността на лицето, което е възприето от свидетеля да прескача оградата между имотите на пострадалата и подсъдимия. На следващо място, защитата счита, че присъдата на въззивния съд е постановена при необективно проведено съдебно следствие, което опорочава и достоверността на гласните доказателства. Посочва се, че без основателни причини до повторен разпит са допуснати пред окръжния съд единствено свидетелите М. (син на пострадалата) и св.И.Р., които обслужват обвинителната теза. При необективното според защитата обсъждане на доказателствената съвкупност се е стигнало до незаконосъобразни изводи относно фактическата обстановка и основно за съпричастността на подсъдимия към престъплението, за което му се търси наказателна отговорност. Възраженията на защитата не могат да бъдат споделени. В рамките на своите правомощия въззивният съд е направил собствен анализ на доказателствената съвкупност, провел е съдебно следствие и е събрал допълнително доказателства, като по този начин е достигнал до правно обоснования и мотивиран извод за виновността на подсъдимия . Не могат да се споделят оплакванията за допуснати нарушения в аналитичната дейност на окръжния съд при анализа и проверката на доказателствената маса, нито превратност и необективност при обсъждането и кредитирането им. Цитираните показания на св.Л. са подложени на внимателна и обективна оценка, като същите са съпоставени достатъчно обстойно с останалите доказателства по делото (стр.6 и 7 от мотивите на въззивната присъда). Съдебният състав е изложил правно защитими аргументи относно кредитиране на показанията му, дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 НПК. Що се касае до това, че този свидетел не е бил допуснат до повторен разпит пред въззивния съд, същото не може да се прецени като съществено процесуално нарушение, довело до липсата на всестранно и пълно изясняване на делото. Преценяйки, че към доказателствата по делото първоинстанционният съд неправилно е приобщил по реда на чл.281 НПК показанията на свидетелите дадени по НОХД №48/2015 по описа на РС Своге (разгледал делото в незаконен състав), а същевременно проведените разпити са изключително схематични и несъдържателни , окръжният съд е коригирал това нарушение, като е провел непосредствен повторен разпит не на двама свидетели, както се твърди в касационната жалба, а на осем. Това се отнася за свидетелите М., Р., Т.М., Ц. и Н., както и са допуснатите за първи път до разпит свидетели Г. и Г.. След констатиране предпоставките на чл.281 НПК са прочетени показанията на четирима от тях дадени на досъдебното производство. Описаното процесуално действие е спестено по отношение на св.Л., но и за св. И., Г. и Т., не поради демонстрирана предубеденост от страна на окръжния съд или липса на обективно проведено съдебно следствие. Свидетелят Л., за разлика от останалите, е разпитан два пъти от първоинстанционния съд, като вторият разпит е подробен и обстоен. Дадените от него показания в рамките на досъдебното производство са прочетени с оглед констатирани противоречия, като по този начин са включени към доказателствената съвкупност и подложени на законосъобразен анализ и съпоставка. При тези констатации може да се направи извод, че въззивният съд не е допуснал описаните в касационната жалба на подсъдимия пропуски при пълното и цялостно обсъждане на всички доказателства. Точно обратното - проведено е въззивно съдебно следствие, чиято задача е била надлежното приобщаване на доказателства , имащи отношение към главния предмет на доказване в настоящото производство. Извършена е правилната аналитична дейност от страна на окръжния съд, основана на всестранно проведено разследване и законосъобразно присъединени доказателства. Възражение от страна на подсъдимия, касаещо допуснати съществени процесуални нарушения при обективната интерпретация на доказателствата, се илюстрира и с твърдението, че показанията на св.Л. не са съпоставени със станалите гласни доказателства и не е отбелязано противоречието им с тях. В посочените доводи настоящата инстанция не може да се съгласи. Окръжният съд не е игнорирал противоречията в показанията на посочения свидетел, дадени пред районния съд и приобщени по реда на чл.281 НПК относно часа и датата на деянието, но редом с това е посочил достатъчно изчерпателни и мотивирани аргументи, защо кредитира тези, депозирани на досъдебното производство. Същото се отнася и до тази част от показанията на свидетеля, относими към разпознатото на подсъдимия, като лицето прескочило оградата. А изводите за височината й (1,5 метра), имаща отношение към физическата възможност да бъде прескочена от М., не се основават единствено на показанията на св.Л.. Анализът в тази насока е направен на базата и на показанията на свидетелите Н. М., И.Р., на СМЕ, изготвена по отношение на подсъдимия и даваща отговори за вида и механизма на причиняване на констатираните по тялото му увреждания, което прави неоснователно възражението на подсъдимия за липса на обективност и всестранност при изследване на доказателствата от страна на окръжния съд. Досежно възражението за непълнота и необоснованост на приетите съдебно-медицински експертизи, то настоящата инстанция намира следното: експертните заключения са приобщени по надлежния ред към доказателствената маса и са обсъдени редом с останалите доказателства. Не могат да се направят изводи за липса на всеобхватност в аналитичната дейност на въззивния съд или мотивиране на изводи въз основа на негодно събрани доказателства. От изложеното дотук може да се обобщи, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно, съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за авторството на извършеното деяние. Въз основа на установените в съгласие с процесуални правила фактически положения материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия М. за деяние, осъществяващо състава на чл. 129, ал.2, пр.2, вр. ал.1 НК. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК, следва да се отбележи, че същото е схематично маркирано в жалбата, без да са посочени каквито и да са доводи в негова подкрепа. В депозираното допълнение също липсват аргументи в защита на твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание, нито има искане в тази насока, поради което и касационната инстанция няма да вземе отношение по същото. Относно жалбата на частния обвинител М.: Същата е неоснователна. При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, въззивният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като изключително смекчаващо вината обстоятелство, довело до индивидуализиране на наказателната отговорност при условията на чл.55 НК законосъобразно е изтъкнато прекомерно дълго продължилото наказателно производство, за което вина няма подсъдимия. Останалите смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало на подсъдимия, добри характеристични данни, влошени съседски отношения с пострадалата, за което същата е допринасяла с непристойно поведение, са станали причина окръжният съд да приеме законосъобразно, че целите на генералната и специалната превенция ще се изпълнят при определяне на наказание „пробация” с посочените две пробационни мерки за срок от една година. За пълнота може да се отбележи, че по принцип искането на повереника касационният съд да измени присъдата, като увеличи наложеното наказание, е процесуално неиздържано, тъй като излиза извън законовите правомощия на настоящата инстанция. Съобразно разпоредбите на чл.354, ал.3,т.1 НПК това би могло да се случи единствено при отмяна на присъдата отчасти или изцяло и връщане на делото за ново разглеждане. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания в жалбите на подсъдимия и на частния обвинител и въззивната присъда следва да се остави в сила като правилна и законосъобразна. Предвид изложеното и на основание и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 08.04.2019г., постановена по ВНОХД № 607/2018г. по описа на Софийски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: