Р Е Ш Е Н И Е № 375 гр. София, 19.10.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на двадесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията П. гр.д.№452 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290-293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. С. против въззивното решение № 613/18.12.2009 г. на Окръжен съд – П., І-ви състав, постановено по гр.д.№ 460/2008 година. Ответниците по касационната жалба я оспорват. С определение от 08.04.2010 година, състава на ВКС е допуснал касационното обжалване на въззивното решение. Материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и във връзка с който е допуснато касационното обжалване е, подлежи ли на реституция имот, когато заявлението за реституиране е подадено след произнасянето на Конституционния съд на РБ, че е противоконституционна разпоредбата, по силата на която се претендира възстановяване на правото на собственост, т.е. когато липсва нормативно основание за извършването на реституцията. Допускането на касационното обжалване е при наличието на условията на разпоредбата на чл.280,1 ал.1, т.3 от ГПК – обусловено от липсата на съдебна практика по повдигнатия от жалбоподателя материалноправен въпрос. По поставения от жалбоподателя правен въпрос, съдът приема следното: С решение №4/1998 година от 11.03.1998 година по к.д.№16/1997 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.2 от ЗВСВОНИ, в частта, с която с ПЗР на ЗОСОИ /ДВ бр.107/1997 година/ се включват и имоти, одържавени по реда на Наредба за събиране на данъци и такси /от 1952 г./. Придобитите вещни права от влизане в сила на пар.1, ал.1, б.а от ЗОСОИ, до влизане в сила на Решение №4 на КС на РБ от 11.03.1998 г. /три дена след обнародването му/, се запазват. Това е така, тъй като с разпоредбата на чл.1 от З. е предвидено, че възстановяването на правото на собственост настъпва по силата на закона, без да е необходимо провеждането на специална административна процедура за това, като е достатъчно наличието на визираните в З. предпоставки за възстановяването на правото на собственост. В този смисъл е постановено и съд.решение по реда на чл.290-293 от ГПК по гр.д.№239/2009 г., Второ отделение на гражданската колегия на ВКС, постановено след определението на настоящия състав по допускането на касационното обжалване и представляващо задължителна съдебна практика, съгласно разясненията, дадени с Р №1/2010 г. по ТД№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което настоящия състав на ВКС споделя относно изводите по повдигнатия и в настоящото производство материалноправен въпрос. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното: За да счете за основателен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен, въззивния съд е приел, че са налице предпоставките за основателност на ревандикационния иск – ищците са собственици по наследство и реституция на процесния имот, същия се държи от ответника по делото и то без правно основание, годно да се противопостави на собственика. Съдът е приел, че в полза на ищците е възстановено правото на собственост върху имота, по силата на ЗВСВОНИ и постановеното по реда на ЗОСОИ решение на административен съд, като не е оборена презумпцията на чл.3 от ЗВСВОНИ, съгласно която се предполага, че лицето, от което е одържавен имота, респ. неговите наследници са собственици на имота по силата на реституцията, настъпила по силата на закона. Прието е от въззивния съд, че спорния имот се държи без правно основание от ответника по делото, като фактът, че основанието на което същия е придобил това държане е отпаднало, поради незастрояването на имота, установено с влязлото в сила решение на административния съд, установяващо наличието на пречки за възстановяването на правото на собственост по ЗВСВОНИ. Безспорно е установено по делото, че в рамките на административно производство, проведено по адм.д.№ 488/2001 г., пред Окръжен съд – П., е отменена заповед №1128/17.05.2000 г. на О. управител на Област П., с която е отказано възстановяване на правото на собственост на наследниците на А. Д. върху спорния имот. С решението на административния съд е прието, че са налице предпоставките за възстановяването на правото на собственост по реда на ЗОСОИ и същото е признато на наследниците на А. Д., доколкото са налице предпоставките за възстановяване на правото на собственост по чл.2, ал.1 от З., предвид наличието на предпоставките за това, в т.ч. и включването на Наредбата за събиране на данъци и такси /от 1952 г./ в приложното поле на чл.2 от З. с приемането на ПЗР на ЗОСОИ. Възстановяването на правото на собственост на наследниците на А. Д. върху спорния имот е настъпило по силата на закона, по време, през което е действувала прогласената за противоконституционна норма на чл.2 от З.. Подаденото заявление до административния орган, както и преценката на основателността на жалбата против заповедта на областния управител не се отразяват на вещния ефект на възстановяването на правото на собственост по силата на закона, доколкото имат за цел единствено проверка за наличието на предпоставките за възстановяването на правото на собственост реално върху имота, предвид наличието или не на права на трети лица, какъвто се явява касаторът в настоящото производство. Разпоредбата на чл.3 от З. сочи, че собствеността по силата на закона се възстановява в полза на лицата, респ. техните наследници, от които е бил одържавен имота. Фактът, че имотът е бил одържавен от наследодателят на ищците и съществуващата в чл.3 от ЗВСВОНИ разпоредба, води до извод, че собствеността върху имота се възстановява по силата на закона в полза на ищците по делото. В рамките на настоящото производство, ответникът е оспорил правото на собственост на наследодателя на ищците върху спорния имот. Съдът е събрал доказателства относно правото на собственост, принадлещало на наследодателят на ищците, като в този смисъл са неоснователни доводите в касационната жалба за разместване на доказателствената тежест, както и направените фактически твърдения по доказателствата по делото, касаещи правото на собственост на наследодателя на ищците върху спорния имот. По делото са събрани доказателства, водещи до категоричен извод, че наследодателят на ищците е бил собственик на имота както към момента на неговото одържавяване. Безспорни са доказателствата по делото, че към 1930 година имотът се е владял от наследодател на ищците, като до 1954 г. е бил изтекъл срокът на предвидената в ЗД/отм./ 20- годишна придобивна давност. Свидетелските показания, събрани в хода на производството в насока, че за определен период от време в посочения по-горе период 1930 г. – 1954 г. имотът не е бил обработван не води до извод, че владението върху същия е било прекъснато. Владението върху вещта, като фактическа власт и намерение да се свои, не включва в себе си и обработването на земята, като фактическо положение. Доказателства за прекъсването на владението, като фактическа власт и намерение на владелеца да свои имота, за посочения по-горе период от 1930 г. до 1954 година, не се събраха по делото. В тази насока са неоснователни доводите на касатора, за липса на доказателства по делото в насока, че ищците не са доказали своето право на собственост, като предпоставка за уважаване на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. Искането на ответника, направено във въззивната жалба / л.5 от гр.д.№22/2007 г. по описа на ПОС/ е за допускане на гласни доказателства, като фактическите обстоятелства, които въззивникът е целял да установи с тях не са относно фактическата власт и намерението да се свои имота, а неотносими обстоятелства /как се е ползувал имота/, предвид изложеното по-горе. В тази насока е неоснователно оплакването на касатора в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, изразяващи се в нарушаване на принципа за равнопоставеност в процеса, съгласно чл.4, ал.2 от ГПК /отм./. В подкрепа на извода за липса на нарушение на правата на касатора, ответник в първоинстанционното производство е и обстоятелството, че негово искане за събиране на гласни доказателства е оставено без уважение, но не поради неотносимост, а на друго основание, видно от определението на съда, постановено в открито съдебно заседание от 05.12.2005 г. /л.72 от гр.д.№ 461/2005 г. по описа на ПРС/. Изложените твърдения в касационната жалба, касаещи площта на спорния имот са неоснователни. Липсват твърдения, че владения от ответника имот е различен от този, собствеността върху който е възстановена в полза на ищците, а позоваването на чужди права, предвид твърдението, че част от имота принадлежи на трети физическо лице, е недопустимо. Всяко трето лице, чиито права биха били засегнати от решението на съда, има самостоятелни процесуални права да ги защити, като изцяло от неговата воля зависи дали то ще упражни това свое потестативно право, като постановеното по настоящия спор решение не го обвързва със сила на пресъдено нещо. По изложените съображения, съдът счита, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, като не са налице сочените в касационната жалба касационни основания по чл.281 от ГПК, поради което следва да се остави в сила. На основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят и направените по делото пред настоящата инстанция съдебни разноски, в размер на 800 лева, представляващи заплатено от тях, по представените по делото договори за правна защита и съдействие с № 001842/16.02.2010 г. и №001858/16.09.2010 г. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 613/18.12.2009 г. на Окръжен съд – П., І-ви състав, постановено по гр.д.№ 460/2008 година. ОСЪЖДА Г. И. С. съд.адрес гр.С., ул.”Ц. С.” №82, вх.В, партер, адв. Ж. Д. да заплати на основание чл.78, ал.3, във вр. с чл.81 от ГПК на Г. Б. И., Л. Б. С., С. Г. А., В. И. Д., С. Д. А., Н. К. И., Р. К. И., Й. А. С., Г. И. А., И. А. Н., , П. П. Д., А. П. С., Г. А. А. и Н. А. К., всички със съдебен адрес гр.П., ул.”Ц. С.” №28, адв. С. В., сумата 800 /осемстотин/ лева. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.