ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 642 [населено място], 13.12.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 2605/2017 година. Производството е по реда на чл. 274, ал.2 и 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на А. Д. Д., Д. П. Д. и Р. Т. Б., против определение № 341 от 13.06.2017 г. по ч.т.д. № 284/2017 г. на Апелативен съд Варна, в частта му, с която е отменено определение №924/17г. по т.д. 1708/16г. на Варненски окръжен съд и по същество e допълнено определение №515/17г. по същото дело, в частта му за разноските- като жалбоподателите са осъдени да заплатят разноски на [фирма] в размер на 3122.60лв.в частта, с която е потвърдено същото определение,за оставяне без уважение искането на жалбоподателите за изменение на определение № 515/20.02.2017 г. по т.д. № 1708/2016 г. на Варненски окръжен съд,за присъждане на направените от тях разноски, както и в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на А. Д. Д., Д. П. Д. и Р. Т. Б. срещу определение № 515/20.02.2017 г. по т.д. № 1708/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд, и е прекратено производството по в.ч.т.д. № 284/2017 г. в същата част. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. В частта, предмет на обжалване, с която съставът на Варненски апелативен съд е прекратил производството по в.ч.т.д. № 284/2017 г., по жалбата на А. Д. Д., Д. П. Д. и Р. Т. Б. срещу определение № 515/20.02.2017 г. по т.д. № 1708/2016 г. на Варненски окръжен съд, настоящето производство е по чл.274, ал.2 ГПК и следва да бъде разгледано по същество. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел, че предмет на обжалване пред него е определение № 515/20.02.2017 г. по т.д. № 1708/2016 г. на Варненски окръжен съд, в частта му за разноските. Така е изведена недопустимост на това обжалване, мотивирано от състава с това, че в същата част, законът предвижда специален ред за изменението на постановеното определение – този по чл.248 ГПК, по който вече са предприети от жалбоподателите процесуални действия. Жалбата в тази част е основателна. С частна жалба вх. №6262 от 01.03.2017г. настоящите жалбоподатели са сезирали Варненски апелативен съд, като са атакували по реда на инстанционния контрол определение №515/20.02.2017г. по т.д. 1708/2016г. на Варненски окръжен съд, с което е било прекратено производството по делото. Както обстоятелствената част, съдържаща оплакване за неправилност на изводите на съда относно прекратяване на производството по иска по чл.422 ГПК, така и петитума, с който е заявено искане за отмяна на това прекратително определение не съдържат изложение свързано с разноските, третирани с него. Ето защо, въззивният съд недопустимо е извършил преценка на предмета на обжалване, с който е сезиран, като е счел, че частната жалба е подадена не срещу определението за прекратяване на производството по иска по чл.422 ГПК, а само срещу неговата част, касаеща разпределение тежестта за разноски. Следователно, решаващият състав се е произнесъл не по предмета, с който е сезиран, което води до извод за недопустимост на определението в обсъжданата част, чиято правна последица е обезсилването му, като делото бъде върнато на същият съд за произнасяне по частната жалба срещу определение №515/20.02.2017г. по т.д. 1708/2016г. на Варненски окръжен съд, с която е сезиран. В останалата обжалвана част производство е по реда на чл.274,ал.1 т.3 ГПК. С определението,в тази част предмет на обжалване, съставът на Варненски апелативен съд, е оставил в сила определението на първостепенният съд, с което е отказано изменение на определение № 515 /17г. в частта му за разноските,дължими на жалбоподателите, като е приел, че те са станали причина за прекратяване на производството по иска по чл.422 ГПК и ги е осъдил да заплатят разноски на противната страна.. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател, в хипотеза на приложно поле на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК, е поставил следните въпроси: „1. Неправилните указания на заповедния съд и подадените възражения по реда на чл. 414 от ГПК извън срока, обстоятелства ли са, при които следва да се приеме, че ответникът е станал причина за завеждане на делото или не?; 2. Може ли възразилият /макар и след срока по чл. 414 ГПК/ длъжник да се ползва от закрилата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, когато въз основа на възражението му са дадени указания по чл. 415 от ГПК? В тази връзка може ли просроченото възражение да се приравни на липса на повод за завеждане на иск и признание на иск, като предпоставка за освобождаване от отговорност за разноски в прекратено поради недопустимост на иск, установително производство?; 3. Предявените установителни искове по чл. 422 ГПК, изначално недопустими ли са поради неподаването на възражението по чл. 414 ГПК от ответника в рамките на изискуемия двуседмичен срок и в тази връзка може ли да бъде прието, че причина за завеждане на недопустимите искове е поведението на ответника?; 4. При дадени от заповедния съд указания по реда на чл. 415, ал. 2 ГПК, за които в последствие от исковия съд е установено, че са неправилни и производството по делото бъде прекратено като недопустимо, следва ли да се приеме, че именно поведението на ответника е станало причина за завеждане на иск по чл. 422 ГПК?; 5. При заведен недопустим иск, ответникът придобива ли качеството легитимна страна, в чиято тежест могат да бъдат възлагани разноски?; 6. В хипотезата на предявен изначално недопустим иск /т.е. недопустимостта не е настъпила поради отпадане на интереса на търсената защита, дължащо се на поведението на ответника/, разноските за производството остават в тежест на самия ищец или в тежест на ответника?;”Частните касатори са възпроизвели части от определение № 455 от 12.11.2010 г. по ч.гр.д. № 405/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., ГК; определение № 4353 от 07.11.2014 г. по т.д. № 1854/2014 г. на Варненски окръжен съд; определение № 21466 от 16.10.2014 г. по ч.гр.д. № 13409/2014 г. на Софийски градски съд. Поставени са въпросите: „ 7. Как съдът определя предмета на делото, на основание претендираното или отричано от ищеца/жалбоподателя право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска/частната жалба или без да е необходимо да бъдат съблюдавани изложените от ищеца/жалбоподателя основания и петитум?; 8.Длъжен ли е въззивният съд да определи сам правното основание на иска/жалбата въз основа на изложените в исковата молба/частната жалба фактически основания и петитум?; 9. Как се определя търсената от страната съдебна защита при депозирана частна жалба? В тази връзка възможно ли е съдът да се произнесе по правни и фактически основания, каквито не са наведени от ищеца/частния жалбоподател в исковата молба/частната жалба?; 10. Длъжен ли е въззивният съд да следи за редовността на въззивната жалба/частната жалба и да констатира нейната нередовност при липса на яснота и посочване в какво се състои порочността на решението/определението и искането на въззивника/жалбоподателя, да я остави без движение като даде конкретни указания за привеждането й в съответствие с чл. 260, т.3 и т.4 ГПК, след което да предприеме действия по разглеждането?; 11. Разминаването в обстоятелствената част на частната жалба и заявения петитум води до нередовност на същата? Следва ли въззивният съд да даде указания на жалбоподателя да изложи конкретни твърдения в какво се състои обжалването?” Страната е поддържала противоречие с практика на ВКС като подробно е изложила съображения за неправилност на определението, в частта, с която е прекратено производството по жалбата Въпреки подробно изложените и разгледани по-горе доводи, включително и в частта, с която е приета недопустимост на частната жалба и която, както вече бе посочено, се разглежда по реда на чл.274, ал.2 ГПК, определението в разглежданата част следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради неговата евентуална недопустимост, съобразно разрешенията в т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. Определението в тази обжалвана част е процесуално недопустимо. Произнасянето по частната жалба срещу постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение не може предхожда произнасянето по частната жалба срещу определение №515/20.02.2017г. по т.д. 1708/2016г. на Варненски окръжен съд, с оглед съобразяване на окончателния правен резултат по спора при разпределението на тежестта за разноски. Или, като се е произнесъл в същата част, преди да е разгледал частната жалба против определението, чието изменение в частта за разноските се иска, въззивният съд е постановил недопустимо определение, което също следва да бъде обезсилено, а делото върнато за произнасяне по частната жалба по реда на чл.248, ал.1 ГПК след произнасяне по частната жалба срещу прекратителното определение и в зависимост от постановеният по нея правен резултат. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 341 от 13.06.2017 г. по ч.т.д. № 284/2017 г. на Варненски апелативен съд, в частта с която, е оставено в сила определение №924/17г. по т.д. 1708/16г. на Варненски окръжен съд, както и в частта, с която същото е отменено и по същество e допълнено определение №515/17г. по същото дело, в частта му за разноските- като жалбоподателите са осъдени да заплатят разноски на [фирма] в размер на 3122.60лв. . ОБЕЗСИЛВА определение № 341 от 13.06.2017 г. по ч.т.д. № 284/2017 г. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която е отменено определение №924/17г. по т.д. 1708/16г. на Варненски окръжен съд и по същество e допълнено определение №515/17г. по същото дело, в частта му за разноските- като жалбоподателите са осъдени да заплатят разноски на [фирма] в размер на 3122.60лв.в частта, с която е потвърдено същото определение,за оставяне без уважение искането на жалбоподателите за изменение на определение № 515/20.02.2017 г. по т.д. № 1708/2016 г. на Варненски окръжен съд,за присъждане на направените от тях разноски, както и в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на А. Д. Д., Д. П. Д. и Р. Т. Б. срещу определение № 515/20.02.2017 г. по т.д. № 1708/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд, и е прекратено производството по в.ч.т.д. № 284/2017 г. в същата част. ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд за произнасяне по частната жалба на А. Д. Д., Д. П. Д. и Р. Т. Б. срещу определение № 515/20.02.2017 г. по т.д. № 1708/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд, след което и с оглед постановения резултат за произнасяне по жалбата на същите жалбоподатели против определение №924/17г. по т.д. 1708/16г. на Варненски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: