Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е

№ 89

София 23.06.2022г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1542 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 170 от 9.03.2022г. по касационната жалба на П. И. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № ІІІ- 149 от 14.12.2018г. по в.гр.д. № 1585/2018г. на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 1671 от 30.07.2018г. по гр.д.№ 989/2016г. на Районен съд Бургас като е осъдено Военно формирование 32890 Бургас, местност Атия да му заплати сумата от 122.27лв., представляваща неплатено възнаграждение за положен труд, формирано на база фактическо отработено служебно време над месечната продължителност, съгласно чл.194 ал.1 ЗОВСРБ, за периода м.11.2012г.- м.12.2015г., вследствие полагащи се и неизползвани почивки след изпълнявано дежурство по график, КПП, пом. дежурен базов район, бойни дежурства и други в съответните поделения на ВМС към Министерство на отбраната на РБ, както и сумата 17.64лв., лихва за забава за периода 1.11.2013г. до 22.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от 22.02.2016г.,като са отхвърлени исковете в останалата претендирана част, както е и отхвърлен предявеният евентуален иск за заплащане на сумата 14 379.81лв., обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение за отработено и некомпенсирано с почивки служебно време над нормативно определеното за периода 1.04.2001г. до 31.12.2015г./177 месеца, 354 дни/, ведно с мораторната лихва от 211.45лв.за периода 31.12.2015г. до 23.02.2016г.,ведно със законната лихва и са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато по следните въпроси, за които е преценено, че е възможно да са разрешени в противоречие с установената с ТР по т.д.№ 6/2017г. на ОСГК на ВКС задължителна съдебна практика: След като военнослужещ, давайки 24-часови дежурства работи в условията на удължено работно време, няма право на парична компенсация докато е на военна служба /само на почивка/, допустимо ли е – право, което до прекратяване на служебното правоотношение не е възникнало, да се погасява по давност? Откога следва да се присъжда лихва за забава - от месеца, следващ полагането на дежурството или от момента на неговата изискуемост, който е прекратяването на служебното правоотношение? При непълнота на специалния закон /ЗОВСРБ/ относно удълженото служебно време, кой е приложимия закон, чл.136 а КТ или ЗДС, уреждащ престирането на труда на държавните служители, каквито са военнослужещите по чл.133 ЗОВСРБ?

В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :

На въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване е даден отговор с ТР по т.д.№ 6/2017г.на ОСГК на ВКС. С него е прието, че когато военнослужещ полага труд през време, превишаващо нормативно определената продължителност при даване на двадесет и четири часови дежурства, е налице удължаване на служебното работно време. Удължаването е допустимо само като временна мярка и се компенсира с намаляването през други работни дни. Доколкото в специалният закон не е налице изрича уредба по този въпрос, приложима е нормата на чл.136а, ал.5 КТ. Целта на компенсацията е съхраняване на живота, здравето и работоспособността на военнослужещия и обезпечаване на пълноценното изпълнение на трудовите задължения. При липса на компенсация с почивка, възможност за парична компенсация, докато трае служебното правоотношение, не съществува. Възможност за получаване на парична компенсация, която по своя характер е обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението. Заплащането е като за извънреден труд. Работодателят изпада в забава след покана, отправена по реда на чл.84, ал.2 ЗЗД. Погасителната давност за вземането тече от прекратяване на служебното правоотношение.
В конкретният случай е установено, че П. И. П. е бил в служебно правоотношение, като военнослужещ, за периода 21.08.1986г.-31.12.2015г., когато договорът му е прекратен. На 23.02.2016г. той е предявил главен иск за заплащане на стойността на положеният от него извънреден труд и евентуален за заплащане на неизплатено обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в размер на 21 894.90лв., отработеното и некомпенсирано с почивки удължено служебно време над нормативно определеното за периода от 1.04.2001г. до 31.12.2015г. в размер на 2 832часа, ведно със законната лихва от 335.17лв. за периода от прекратяване на правоотношението на 31.12.2015г. до предявяване на иска на 23.02.2016г.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт, като е възприел изложените в него доводи за дължимост на възнаграждение за положен труд, надхвърлящ нормалната определена от закона продължителност до увеличената продължителност на служебното време, която не е компенсирана с почивка до прекратяване на служебното правоотношение. Независимо, че е приел, че се касае за удължено служебно време, което по същността си не представлява извънреден труд, съдът е счел, че паричното вземане е „като за извънреден труд“, съгласно чл.136а КТ. Падежът на вземането е при прекратяване на правоотношението и за това – пред вид направеното възражение за давност – могат да се присъдят само сумите, дължими за период от три години преди 1.01.2016г. т.е. не е изтекла само за част от претендирания период /1.01.2013г.-1.01.2016г./ В останалата част, за периода от 1.04.2001г. до м.10.2012г. претенциите са неоснователни като погасени по давност. Евентуалният иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Имайки пред вид отговорът на дадения въпрос и уеднаквената съдебна практика с постановеното ТР по т.д.№ 6/2017г. на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за неправилен. Както вече беше посочено, вземането на военнослужещият положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, е вземане за обезщетение за неизползвана почивка, а не е възнаграждение за извънреден труд, както е приел въззивният съд. /Само начинът на изчисляване на това обезщетение е като при заплащане на извънреден труд./ Затова изводът на въззивния съд за основателност на иска за заплащане на извънреден труд е неправилен и постановеният от него акт следва да бъде отменен. Предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неговата неоснователност изисква да бъде разгледан предявеният евентуален иск.
Нормативно установеното работно време, съгласно чл.194 ЗОВСРБ е от 8 часа дневно и 40часа седмично, при петдневна работна седмица, като общата му продължителност в денонощие не може да надвишава с повече от Ѕ нормалната дневна продължителност на служебното време. Максималната продължителност на дежурствата на военнослужещите не може да надвишава 24 часа за деня и 168 часа за месец.
В случая е установено, че П. И. П. е изпълнявал дежурства по график над нормативно установеното работно време. Съгласно заключението на приетата по делото експертиза, за процесният период от 1.04.2001г. до 31.12.2015г., положените от него часове труд над определеното нормативно служебно време, които не са били компенсирани с почивки, са 2 144 /вж.стр.165/. За тях му се дължи обезщетение от 14 379.81лв. /2 144х6.707лв./ До останалият предявен размер, искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Доколкото погасителната давност за вземането възниква от датата на прекратяване на правоотношението, а в случая искът е предявен два месеца след това, неоснователно се явява направеното възражение за погасяването му давност. Работодателят изпада в забава след покана, отправена по реда на чл.84, ал.2 ЗЗД, каквато в случая е исковата молба. За периода от 31.12.2015г. до предявяване на иска на 23.02.2016г., ответната страна дължи обезщетение за забава в размер на 211.45лв., като в останалата й част претенцията с правно основание чл.86 ЗЗД е неоснователна и недоказана.

С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски, съобразно уважената част от иска /65.6%/. Съгласно представеният списък и приложените пълномощни и разписки/съответно на стр.91 от гр.д.№989/2016г.на БРС, стр.35 от гр.д.№ 1585/2018г. и стр.123 от гр.д.№ 1542/19г. на ВКС/, за адвокатско възнаграждение същият е заплатил сумата от 4 700лв. От тях следва да се присъдят 3 083лв.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № ІІІ- 149 от 14.12.2018г. по в.гр.д. № 1585/2018г. на Окръжен съд Бургас и потвърденото с него решение № 1671 от 30.07.2018г. по гр.д.№ 989/2016г. на Районен съд Бургас и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. И. П., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адв.П. против Военно формирование 32890,гр.Бургас, местност Атия, структура на Министерството на отбраната на Република България, [населено място], п.к.1092, [улица],главен иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 12 545.76лв. за периода от 1.04.2001г. до 31.12.2015г., както и мораторна лихва в размер на 1 000лв., формирана от всяка забава по месеци от датата на падежа до датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва от 23.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен.

ОСЪЖДА Военно формирование 32890, гр.Бургас, местност Атия, структура на Министерството на отбраната на Република България, гр.София, п.к.1092, [улица] да заплати на П. И. П., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адв.П. сумата от 14 379.81лв. /четиринадесет хиляди триста седемдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/, обезщетение за неизползвана почивка от военнослужещият, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка за периода от 1.04.2001г. до 31.12.2015г., както и сумата от 211.45лв./двеста и единадесет лева и четиридесет и пет стотинки/, обезщетение за забава, както и сумата от 3 083лв. /три хиляди осемдесет и три лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ претенциите в останалата им част, съответно до 21 894.90лв. и 335.17лв. като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Военно формирование 32890,гр.Бургас, местност Атия, структура на Министерството на отбраната на Република България, гр.София, п.к.1092, [улица] да заплати, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 584лв.по сметка на ВКС, 292лв.по сметка на Бургаски окръжен съд и 292лв. по сметка на Бургаски районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ : 1.



2.