Р Е Ш Е Н И Е № 139 София, 14.01.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Лилия Златкова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2135 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290-293 ГПК. С определение № 121/18.03.2019 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 474/26.02.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 3344/2017 г. в частта му, в която след отмяна е отхвърлена изцяло претенцията на К. Р. М. по чл.226 КЗ /отм./ срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД за заплащане на сумата от 100000 лв. /от общо дължимите 350000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. Н., причинена от ПТП, настъпило на 05.10.2014 г. с присъждане на съответните разноски. Касационното обжалване е допуснато по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „За кръга на лицата имащи право на обезщетение и по –конкретно разполага ли с право на иск за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди баща на починалото при ПТП дете, въпреки, че бащата не е вписан в акта за раждане, като в последния е посочено, че бащата е неизвестен, при положение, че за починалия се е грижил и фактически е отглеждал, възпитавал и издържал детето и са изградени отношения напълно аналогични на тези родител- дете;“. Не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата му обжалвана част - в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд /СГС/, отхвърлящо иска на Ц. А. Н. по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ срещу ЗК „Лев Инс“ АД за разликата от присъдения до предявения размер със съответните разноски. В касационната жалба на К. М. се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост. Според касатора въззивният съд неправилно е отхвърлил иска му за компенсиране на моралните вреди от смъртта на детето С., като поставя изискване на безспорно установен произход на баща, независимо от доказаните фактически отношения, напълно аналогични на тези баща – син. В о.с.з. пред ВКС касаторът поддържа жалбата си и моли да се уважи. Според него с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата, имащи право на обезщетение, като наличието или не на биологична връзка не може да изключи трайната, дълбока, емоционална връзка, каквато по делото е установена от разпитаните свидетели. Моли да се отмени решението на САС в отменително-отхвърлителната му част и се уважи предявения иск. Подробни съображения излага в касационната жалба, в писмена защита и в о.с.з. пред ВКС от 28.11.2019 г. Ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на САС, като поддържа, че касаторът се позовава на родствена връзка, каквато не е установена, поради което постановеното от САС решение съответства на материалния закон. Подробни съображения излага в о.с.з. пред ВКС от 28.11.2019 г. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното: Пред СГС са предявени искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ от Ц. Н. и К. М. за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С. Ц. Н. /на 9 години/, причинена при ПТП, настъпило на 05.10.2014 г., виновно причинено от застрахован водач на МПС по риска „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД. В исковата молба е посочено, че двамата ищци не са сключили граждански брак, но живеят заедно на съпружески начала повече от 12 години и от съвместното им съжителство са се родили две деца, едното от които е починалото след процесното ПТП. Независимо, че родените от Ц. деца не са признати от К. М., те са негови деца, същият се е грижил за тях, издържал ги е, а те го познават като свой баща. Предявените претенции са за по 200000 лв. за всеки от ищците, част от общо дължимите от по 350000 лв. за всеки. СГС е уважил исковете за по 100000 лв. за всеки, при определено съпричиняване на вредоносния резултат от детето в размер на 1/3 част. Водачът на МПС А. К., причинил ПТП-то е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 155/2015 г на Старозагорски окръжен съд за извършено престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 НК. По делото е установено от авто-техническата експертиза, че процесното ПТП е настъпило в [населено място], около 18.00 часа на 05.10.2014 г., като управляваното от А. К. МПС е блъснало велосипедиста С. Н. /на 9 години/, след което от получените увреждания детето е починало на 21.11.2014 г. Процесното МПС е приближавало от центъра на града със скорост 50.91 км/ч., надвишаваща допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. Пострадалото дете на велосипед се е движело по черен път, покрай ромския квартал и оградата на магазина, влязло е в платното срещу движещият се лек автомобил, при което е последвал удар. Обсъждайки събраните доказателства относно механизма на процесното МПС, действията на водача на МПС и пострадалото дете, както и че двамата ищци са отгледали и са се грижили за пострадалото дете и много тежко са понесли смъртта му, СГС е присъдил по 100000 лв. на всеки при определен цялостен размер на обезщетението за всеки от по 150000 лв. и при определено съпричиняване на вредоносния резултат от 1/3 от пострадалото дете. САС е изменил решението на СГС, отменил е същото в уважителната му част за присъдено обезщетение на К. М. и е отхвърлил изцяло претенцията му, а е потвърдил решението на СГС в останалата му част. Основанията за това решение на САС са свързани с липсата на доказателства за биологична връзка между К. М. и пострадалото дете – Ц. Н. и К. М. не били женени, в акта за раждане на С. Н. е записано, че баща му е неизвестен, вписано е само името на майка му Ц. Н.. Според САС К. М. не разполагал с активна материална правна легитимация, независимо от доказателствата, че с Ц. Н. и двете им деца са живели заедно в едно домакинство. Да се живее в едно домакинство не предполага установяване на отношения, аналогични на такива на баща и син, което трябвало да се докаже с пълно и главно доказване, неустановено в процеса. Според САС размерът на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото дете не е 1/3, а е Ѕ с оглед данните за внезапната поява на детето на пътното платно, срещуположно на движещият се автомобил, при което е имало много малка вероятност шофьорът да избегне удара и да реагира своевременно. Определено е цялостно обезщетение за майката в размер на 200000 лв. и след приспадане на Ѕ съпричиняване е потвърдено решението на СГС за присъждане на 100000 лв. на Ц. Н.. Решението на САС е подписано с особено мнение на съдия С. – докладчик по делото, в което се поддържа, че К. М. разполага с активна материалноправна легитимация, независимо дали е биологичен баща на починалото дете С. при наличие на създали се реално близки фактически отношения баща – син, аналогични на родствените такива. По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване: Отговор на така поставеният въпрос е даден с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, задължително за съдилищата, на основание чл.130 ЗСВ. В него е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че с ППВС № 5/24.11.1969 г. е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го. Включването на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете и е справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход. По основателността на касационната жалба. Изводът на САС, че К. М. не разполага с активна материално-правна легитимация по предявения иск е в противоречие с така дадения отговор на обуславящия изхода на спора въпрос и ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Лице, което не е вписано като баща в акта за раждане на починалото при ПТП дете е материално легитимирано да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди ако починалото дете трайно е било отглеждано и възпитавано от него и са били изградени отношения, аналогични на връзката биологичен родител – дете. В случая САС е посочил, че събраните по делото гласни доказателства установяват съвместното живеене в едно домакинство между ищците и двете им деца, но това все според САС не предполага установяване на отношения, аналогични на такива на баща и син. Изводът е необоснован, доколкото от показанията на цитираните от САС свидетели Н. И. и М. Г., които са безпротиворечиви се установява, че двамата ищци Ц. Н. и К. М. не били женени, но повече от 15 години живеели заедно, като освен детето С. имали още едно по-голямо дете – момиченце, които гледали заедно, грижели се за тях, а загубата на С. се отразила много тежко на ищците. При тези доказателства, цитирани от САС изводът, че живеещите заедно, „в едно домакинство като сплотено семейство“ не предполагал автоматично създали се трайни фактически отношения аналогични на баща – син противоречи на приетото за установено от самия съд. Обстоятелството, че ищецът К. М. не е припознал починалото дете, въпреки наличието към раждането му на лична карта /писмо от Областна дирекция на МВР Стара З., удостоверяващо, че К. М. е имал издадена валидна лична карта към 11.03.2005 г., без данни документът да е обявен за изгубен/откраднат или „невалиден“/ не опровергава изложеното от кредитираните от САС свидетели, че двамата ищци живеят на съпружески начала повече от 15 години, че пострадалото дете е родено по време на това съвместно съжителство и от раждането до смъртта му за него са се грижили само те двамата. Тези доказателства установяват създали се реално близки фактически отношение баща – син, аналогични на родствени такива и в съответствие с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са основание за уважаване на предявения иск от К. М.. По тези съображения обжалваното решение в частта му, отхвърляща иска на К. М. по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон и доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция на основание чл.293 ал.2 вр. ал.1 ГПК. По делото са установени всички елементи от фактическия състав на чл.226 ал.1 КЗ /отм./, обосноваващи пряката отговорност на застрахователя - ответник по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Настоящият състав на ВКС намира, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди от ищеца, причинени от смъртта на детето С., отглеждано от него и майка му Ц. Н., с което ищецът е имал отношение като между баща и дете и независимо от липсата на припознаване от ищеца, възлиза на 100000 лв. – общ цялостен размер. Този размер съдът определи, преценявайки конкретните доказателства и съобразявайки указанията в ППВС № 4/1968 г., отчитайки близките отношения между тях, тежко понесената смърт на детето, възрастта на ищеца и пострадалото дете, както и обществените и икономически отношения към момента на настъпилата смърт - 21.11.2014 г. В случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото дете в размер на 1/2 част – по отношение на този въпрос решението на САС не е допуснато до касация по жалбата на ищците, влязло е в сила в частта, с която частично е уважен и частично отхвърлен иска на Ц. Н. по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ срещу ЗК „Лев Инс“ АД, поради което този въпрос е разрешен със сила на пресъдено нещо. След приспадане на приетото съпричиняване искът по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ на К. М. следва да се уважи общо за 50000 лв. ведно със законната лихва за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД, считано от датата на смъртта на детето – 21.11.2014 г. до окончателното плащане. Предвид горното въззивното решение следва да се отмени в частта, в която искът на К. М. след отмяна решението на СГС е отхвърлен за сумата от 50000 лв. и съответните разноски и се постанови друго решение, с което претенцията следва да се уважи за сумата 50000 лв. ведно със законната лихва за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД, считано от датата на смъртта на детето – 21.11.2014 г. до окончателното плащане. В останалата обжалвана от К. М. част - частта в която САС е отхвърлил иска му за горницата над уважения размер до размер 100000 лв. от общо дължимите 350000 лв. решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4000 лв. за трите инстанции, изчислена върху уважената част от иска. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД следва да заплати на К. М. поисканото адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1062.50 лв., изчислено съобразно уважената част на касационната жалба, с оглед представеното по делото пълномощно от К. М. и заплатено от него за представителство пред ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.1 ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 474/26.02.2018 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 3344/2017 г. в частта, в която след отмяна на уважително решение на Софийски градски съд е отхвърлен частичен иск от К. Р. М., ЕГН [ЕГН] с правно основание чл.226 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 50000 лв. /петдесет хиляди лева/ от общо дължимите 350000 лв. /триста и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. Н. /на 9 години/, причинена от ПТП, настъпило на 05.10.2014 г., ведно със законната лихва и съответни разноски и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ да заплати на К. Р. М., ЕГН [ЕГН] сумата от 50000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. Н. /на 9 години/, причинена от ПТП, настъпило на 05.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на смъртта на детето 21.11.2014 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/ за трите инстанции. ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.78 ал.1 ГПК на К. Р. М., ЕГН [ЕГН] сумата от 1062.50 лв. /хиляда шестдесет и два лева и 50 ст./, разноски за настоящата инстанция. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 474/26.02.2018 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 3344/2017 г. в частта, с която Софийски апелативен съд е отхвърлил иска на К. Р. М. за разликата над 50000 лв. /петдесет хиляди лева/ до сумата от 100000 лв. /сто хиляди лева/, като част от общо дължимата сума от 350000 лв. /триста и петдесет хиляди лева/, като неоснователен. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.