О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 20 гр. София, 26.01.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Донкова гр. д. № 2447/2021 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 251 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба от Ф. И. Р., М. М. Р., А. М. Р., И. М. Р. и С. М. Р., чрез адв. Д., адв. К. и адв. И., с искане за тълкуване на постановеното по делото определение № 60439/07.12.2021 г. на ВКС, състав на Второ г. о. Ответниците по молбата А. И. Р., А. С. Б. и Е. С. А. не са депозирали отговор в срока по чл. 251, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С определение № 60439/07.12.2021 г. по настоящото дело е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 95, постановено на 19.03.2021 г. по в. гр. д. № 1271/2020 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. По отношение на изводите на въззивния съд за дворното място обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди събраните по искане на страните доказателства, да направи преценка на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди всички събрани доказателства във връзка с тези факти. Касационно обжалване е допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК предвид наличието на съмнение дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че упражняваната от ищците фактическа власт върху две стаи на първия етаж на жилищната сграда е довела до придобиване на правото на собственост общо върху 1/4 ид. ч. от същата. В молбата е посочено, че определението подлежи на тълкуване по отношение на основанието очевидна неправилност. Съществува неяснота относно мотива за допускането – дали съмнението е за възможна очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение относно извода за придобиване чрез давностно владение върху реална част на съответната идеална част или само относно нейния размер. Тази неяснота препятства организирането на защитата на молителите. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, необходимост от тълкуване възниква, когато изразената от съда воля е неясна, двусмислена или вътрешно противоречива. Порокът трябва да засяга не мотивите, а диспозитива на съдебния акт, тъй като в него се съдържа волята на съда. Не е налице неяснота в диспозитива на определението, поради което не възниква необходимост от неговото тълкуване. Доколкото необходимост от тълкуване възниква когато съдебният акт е неясен, а в случая диспозитивът „допуска касационно обжалване” изразява напълно ясно и разбираемо волята на съда, то следва да бъде отказано исканото тълкуване на определението от 07.12.2021 г. Молбата за тълкуване на постановеното по делото определение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 20.12.2021 г. на Ф. И. Р., М. М. Р., А. М. Р., И. М. Р. и С. М. Р., за тълкуване на постановеното определение № 60439/07.12.2021 г. по гр. д. № 2447/2021 г. по описа на ВКС, на състав на Второ г. о., с което е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 95, постановено на 19.03.2021 г. по в. гр. д. № 1271/2020 г. на Благоевградския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: