8 Р Е Ш Е Н И Е № 182 София, 01.11.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1488 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. в Р. Б. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, IV-В въззивен състав, постановено на 09.02.2015г. по в.гр.д.№3781/2011г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените срещу Р. Ф. от С. „Д.“, вписано по ф.д.№2884/1997г. по описа на СГС, искове по чл.108 ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че сдружението е собственик на основание универсално правоприемство на поземлен имот №2843 с площ от 10170кв.м. в кв.2 по плана на [населено място], местност П., при граници: улица, ПИ 2842 и ПИ, отреден за водни площи и озеленяване, за който имот, съгласно заповеди № РД-50-09-507 от 21.10.1987г. и № РЗ-09-64 от 29.02.2006г. заедно с ПИ №2842 е бил отреден УПИ III-за почивна станция и озеленяване от кв.2, с площ на УПИ 12300 кв.м., при граници на УПИ: от две страни улици и ПИ, отреден за водни площи и озеленяване, а съгласно скица на поземлен имот №64819/29.10.2013г. на С.-гр.София представляващ поземлен имот с идентификатор 55419.6707.2843, както и на поземлен имот №2842 с площ от 2636 кв.м. в кв.2 по плана на [населено място], местност П., при граници: от две страни улици, ПИ 2843 и ПИ, отреден за водни площи и озеленяване, за който имот съгласно заповеди № РД-50-09-507 от 21.10.1987г. и № РЗ-09-64 от 29.02.2006г. заедно с ПИ №2843 е бил отреден УПИ III-за почивна станция и озеленяване, от кв.2, с площ на УПИ 12300кв.м. по плана на [населено място], местност П. и при граници на УПИ: от две страни улици и ПИ, отреден за води площи и озеленяване, а съгласно скица на поземлен имот №64819/29.10.2013г. на С.-гр.София представляващ поземлен имот с идентификатор 55419.6707.2842 с адрес [населено място], район П., с площ 2637кв.м. С определение №293/18.05.2015г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали постановеното регистърно решение за вписване на Сдружение „Д.“ от 26.09.1956г. създава нов правен субект или с него е извършена реорганизация на съществувалото юридическо лице /С./ с промяна на неговата правна форма, наименование и устав в съответствие с приетия след първоначалната регистрация Закон за лицата и семейството, т.е. дали Д. е правоприемник на С.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – съдът неправилно е отхвърлил иска на едно невъведено в процеса твърдение за липса на правоприемство между С. и Д.; съдът не е съобразил процесуалното поведение на ответника, който не е представил писмен отговор по смисъла на чл.131 ГПК и не се е явил в нито едно от проведените съдебни заседания /доколкото според касатора представените по делото ноти не представляват писмен отговор, тъй като не са адресирани до съда, не е посочен номер на делото и не носят подпис,; нотата, представена в срока за отговор е на руски език и изобщо не следва да бъде обсъждана от съда; нотата съдържа само голословно твърдение, че Руската държава е собственик на имота и въпреки дадените от съда указания на ответника да представи доказателства за претендираните от него права, това не е сторено/. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е зачел доказателственото значение на нотариалните актове от 2006г.; неправилно е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че ищецът следва да доказва наличието на правоприемство; неправилно е приел, че не е доказано правоприемство между първоначалния приобретател на имотите и ищеца в производството, отказвайки да зачете действието на вписването, извършено от регистърния съд. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Р. Ф. в качеството й на ответник в настоящето производство, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по съображения, изложени в писмените бележки на процесуалния си представител адв.М. Д., упълномощена от Управляващия делата на Президента на Р. Ф. с пълномощно №4-3066 от 30.12.2015г. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.108 ЗС Д. в Р. Б. е предявило срещу Р. Ф. иск за предаване владението върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], местност П.. С обжалваното решение е прието, че предявеният иск е неоснователен, въпреки че по делото са представени констативни нотариални актове, с които предявилото иска сдружение е признато за собственик на процесните имоти въз основа на нотариален акт за продажба и правоприемство на юридическо лице, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че Д. в Р. Б. е правоприемник на С. в Б.. Прието е, че представените доказателства /молба от управителния съвет на Д. от 06.06.1956г. за вписване на основание чл.136 и сл. ЗЛС на Сдружение „Д. в НРБ“; протокол от открито съдебно заседание от 20.09.1956г. по ф.д.№3/1956г. на Софийския окръжен съд и решение от 27.09.1956г. за вписване на основание чл.134 ЗЛС на Сдружение „Д. в НРБ“ по ф.д.№3/1956г/ обосновават извод за осъществяване на фактическия състав на вписване на Д. в НРБ като ново сдружение по реда на чл.134 и сл. /отм./ на обнародвания в ДВ.бр.90/08.11.1955г. Закон за лицата и семейството. Прието е, че от представеното решение на Конференцията /върховния орган/ на С. в България и устава на последното, в което е посочено, че то е собственик на имуществото на реорганизирания С. в Б., не следва друг извод, тъй като не е представен акт, който да удостоверява държавна санкция на твърдяното преобразуване и за прехвърлянето на правата и задълженията на С. в Б. на новоучреденото дружество. В допълнение са изложени съображения, че Законът за лицата и семейството в приложимата редакция, ДВ.бр.90/08.11.1955г., не урежда преобразуване на юридически лица с нестопанска цел. Прието е, че при преобразуване на юридическо лице с нестопанска цел преобразуващото се юридическо лице се прекратява, а последица от прекратяването на сдружението съгласно чл.148 ЗЛС /отменена редакция ДВ.бр.90 от 08.11.1955г./ е предаване на имуществото му на държавата, което изключва възможността по приложимата уредба друг субект да придобие активите на прекратеното сдружение. С оглед на това е прието, че представените доказателства, включително и приложените в производствата по чл.483, ал.1 ГПК/отм./ не обосновават извод, че жалбоподателят е собственик на процесните имоти, тъй като легитимиращата сила на представените констативни нотариални актове е опровергана. Изразеното от въззивния съд становище по въпроса дали Д. е правоприемник на С. в НРБ противоречи на разрешението на поставения въпрос, дадено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №441/12 от 21.06.2013г. по гр.д.№323/2012г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че учреденият на 25.11.1948г. С. в НРБ с вписването в регистъра на юридическите лица, извършено на 27.09.1956г. по ф.д.№3/1956г. на Софийския окръжен съд, е пререгистриран в Сдружение „Д. в НРБ“, като с вписването от 11.12.1997г. по ф.д.№2884/1997г. на Фирмено отделение на Софийски градски съд е извършена промяна в името на Д. в Р. Б.. Изразеното в решение №441/12г. от 21.06.2013г. по гр.д.№323/2012г. на Първо ГО на ВКС становище се споделя и от настоящия състав. Касационното обжалване по гр.д.№323/2012г. по описа на Първо ГО на ВКС е допуснато именно по въпроса правоприемник ли е Д. на С., поради което доводите на ответника по касационната жалба в настоящето производство, че не е налице противоречиво разрешаване на този релевантен за спора въпрос са неоснователни. С оглед на това следва да се приеме, че с постановеното регистърно решение от 26.09.1956г. е извършена реорганизация на съществувало юридическо лице с промяна на неговата правна форма, наименование и устав в съответствие с приетия след първоначалната регистрация Закон за лицата и семейството – в подадената на 06.06.1956г. до С. народен съд молба от Управителния съвет на Д. е посочено, че се иска вписване в съответния регистър на Дружеството на съветските граждани, учредено с решение на Конференцията на съветските граждани в НРБ, което поема всички права и задължения на бившия С. в НРБ. Представено е извлечение от резолюция на Конференцията на Съюза на съветските граждани в НРБ от 15.04.1956г. за вземане на решение за реорганизиране на Съюза в Дружество на съветските граждани в НРБ, както и Устав на Дружеството на съветските граждани, приет на Конференцията на Съюза на съветските граждани, състояла се на 15.04.1956г. В §8, т.5 от устава е посочено, че цялото имущество на реорганизирания Съюз на съветските граждани в НРБ е собственост на дружеството, а в §19 е посочено, че ликвидацията на дружеството може да бъде произведена съгласно решението на Конференцията, като имуществото и средствата на дружеството след неговата ликвидация ще се предадат на посолството на СССР в НРБ. С решение от 11.12.1997г. на СГС, ФО по ф.д.№2884/1997г. в регистъра на сдруженията с нестопанска цел при СГС по партидата на сдружение с нестопанска цел с наименование „Д. в НРБ“ е вписана промяна в наименованието „Д. в Р. Б.“, промяна в седалището и адреса на управление, изменение и допълнение на устава, приет на проведените на 02.03.1997г. и 20.09.1997г. общи събрания и управителен съвет. В мотивите на решението е посочено, че производството е образувано въз основа на постъпило заявление от председателя на Управителния съвет на сдружение с нестопанска цел, вписано в регистъра с решение от 27.09.1956г. по ф.д.№2/1956г. като представените доказателства удостоверяват редовното свикване и провеждане на общото събрание и взетите решения са промени в устава и ръководните органи на сдружението. Поради това следва да се приеме, че С. „Д. в Р. Б.“ е правоприемник на Д. в НРБ, като предвидената в §19 от устава на Д. в НРБ ликвидация не е била проведена. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно в частта, касаеща принадлежността на правото на собственост върху процесните недвижими имоти като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.235 ГПК/ и неправилно приложение на материалния закон /чл.77 ЗС/. С оглед установения факт на правоприемство изводът на въззивния съд, че предявилото иска дружество не се легитимира като собственик на процесните недвижими имоти следва да се приеме за неправилен. Правото на собственост върху находящите се в [населено място] недвижими имоти, посочени в исковата молба, е придобито от С. в НРБ по силата на договора за продажба, сключен на 06.06.1950г. /н.а. №181, том 5, н.д.№950/1950г./ и договора за продажба, сключен на 28.09.1956г. /н.а.№121, том XX, н.д.№3839/1956г./. Към настоящия момент това право принадлежи на Д. в Р. Б. в качеството му на правоприемник на Д. в НРБ, което пък има правното положение на правоприемник на С. в НРБ. И тъй като по делото не са представени доказателства след придобиване на собствеността това право да е преминало по силата на предвиден в закона придобивен способ към друг правен субект, включително към Р. ф. /доколкото не е установено осъществяването на предвидената в §19 от устава на Д. в НРБ ликвидация/, следва да се приеме, че и към настоящия момент имотите са собственост на Д. в Р. Б.. Въпреки дадените от съда указания ответникът не е представил доказателства да е придобил правото на собственост в периода от 1950г. до датата на предявяване на иска. Изразеното от Р. ф. становище в постъпилите по делото ноти се основава на разпоредбата на чл.22 от В. конвенция за дипломатическите отношения от 18.04.1961г., която норма обаче не установява спрямо чуждата държава специален придобивен способ по отношение на помещенията, ползвани за нуждите на дипломатическото й представителство на чужда територия. За да докаже, че притежава право на собственост върху недвижим имот, Р. ф. следва да представи доказателства за осъществяването на придобивен способ, предвиден от правото на държавата, на чиято територия се намира имотът, в случая от правото на Република България, включително и международните договори, по които Република България е страна. По отношение на фактическата власт върху процесните имоти: По делото е установено, че фактическата власт върху имотите се упражнява от Посолството на Р. ф. в Р. Б. /св.Д. и Г./. Не са представени доказателства за какви нужди се използват имотите, което обстоятелство е от съществено значение за извършването на преценка може ли да бъде уважена претенцията за предаване на владението, предявена срещу Р. ф. с оглед правилата, установени във В. конвенция за дипломатическите отношения от 18.04.1961г. Съгласно чл.22 от конвенцията помещенията на дипломатическото представителство са неприкосновени и властите на приемащата държава не могат да влизат в тези помещения без съгласието на шефа на представителството, като приемащата държава има специалното задължение да взема всички подходящи мерки за защита помещенията на представителството от всякакво нахлуване или нанасяне на повреди и за предотвратяване на всяко нарушение на спокойствието на представителството или накърняване на неговото достойнство. Ако недвижимият имот представлява „помещения на представителството“ по смисъла на чл.1, буква “i“ от конвенцията, а именно сгради или част от сгради, които се използват за целите на представителството, включително резиденцията на шефа на представителството, независимо от това чия собственост са те, заедно със земния участък, прилежащ към дадената сграда или част от сграда, съдът не може да постанови предаване на владението, дори да установи, че имотът не е собственост на държавата, чието представителство ги използва, а на предявилото иска лице. Съдът може само да признае принадлежността на правото на собственост, като претенциите, свързани с фактическата власт върху имота следва да бъдат заявени чрез Министерство на външните работи. И тъй като предявилото иска дружество не е представило доказателства, че използването на имотите от Посолството на Р. ф. е свързано с нужди, различни от нуждите на дипломатическото представителство по смисъла на чл.1 от конвенцията, следва да се приеме, че предявеният иск следва да бъде уважен само в установителната му част. С оглед изхода на спора в полза на Д. в Р. Б. следва да бъде присъдена сумата 1918.09лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, IV-В въззивен състав, постановено на 09.02.2015г. по в.гр.д.№ 378/2011г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от Д. в Република България искове за признаване за установено спрямо Р. Ф., че дружеството е собственик на основание универсално правоприемство на поземлен имот №2843 с площ от 10170кв.м. в кв.2 по плана на [населено място], местност П., при граници: улица, ПИ 2842 и ПИ, отреден за водни площи и озеленяване, за който имот, съгласно заповеди № РД-50-09-507 от 21.10.1987г. и № РЗ-09-64 от 29.02.2006г. заедно с ПИ №2842 е бил отреден УПИ III-за почивна станция и озеленяване от кв.2, с площ на УПИ 12300 кв.м., при граници на УПИ: от две страни улици и ПИ, отреден за водни площи и озеленяване, а съгласно скица на поземлен имот №64819/29.10.2013г. на С.-гр.София представляващ поземлен имот с идентификатор 55419.6707.2843, както и на поземлен имот №2842 с площ от 2636 кв.м. в кв.2 по плана на [населено място], местност П., при граници: от две страни улици, ПИ 2843 и ПИ, отреден за водни площи и озеленяване, за който имот съгласно заповеди № РД-50-09-507 от 21.10.1987г. и № РЗ-09-64 от 29.02.2006г. заедно с ПИ №2843 е бил отреден УПИ III-за почивна станция и озеленяване, от кв.2, с площ на УПИ 12300кв.м. по плана на [населено място], местност П. и при граници на УПИ: от две страни улици и ПИ, отреден за води площи и озеленяване, а съгласно скица на поземлен имот №64819/29.10.2013г. на С.-гр.София представляващ поземлен имот с идентификатор 55419.6707.2842 с адрес [населено място], район П., с площ 2637кв.м. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. ф., че Сдружение „Д. в Република България“, вписано в регистъра на СГС по ф.д.№2884/1997г. е собственик на основание универсално правоприемство на поземлен имот №2843 с площ от 10170кв.м. в кв.2 по плана на [населено място], местност П., при граници: улица, ПИ 2842 и ПИ, отреден за водни площи и озеленяване, за който имот, съгласно заповеди № РД-50-09-507 от 21.10.1987г. и № РЗ-09-64 от 29.02.2006г. заедно с ПИ №2842 е бил отреден УПИ III-за почивна станция и озеленяване от кв.2, с площ на УПИ 12300 кв.м., при граници на УПИ: от две страни улици и ПИ, отреден за водни площи и озеленяване, а съгласно скица на поземлен имот №64819/29.10.2013г. на С.-гр.София представляващ поземлен имот с идентификатор 55419.6707.2843, както и на поземлен имот №2842 с площ от 2636 кв.м. в кв.2 по плана на [населено място], местност П., при граници: от две страни улици, ПИ 2843 и ПИ, отреден за водни площи и озеленяване, за който имот съгласно заповеди № РД-50-09-507 от 21.10.1987г. и № РЗ-09-64 от 29.02.2006г. заедно с ПИ №2843 е бил отреден УПИ III-за почивна станция и озеленяване, от кв.2, с площ на УПИ 12300кв.м. по плана на [населено място], местност П. и при граници на УПИ: от две страни улици и ПИ, отреден за води площи и озеленяване, а съгласно скица на поземлен имот №64819/29.10.2013г. на С.-гр.София представляващ поземлен имот с идентификатор 55419.6707.2842 с адрес [населено място], район П., с площ 2637кв.м. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, IV-В въззивен състав, постановено на 09.02.2015г. по в.гр.д.№ 378/2011г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането на Сдружение „Д. в Република България“ Р. ф. да бъде осъдена по реда на чл.108 ЗС да предаде владението на процесните недвижими имоти, собственост на сдружението. ОСЪЖДА Р. ф. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Сдружение „Д. в Република България“ сумата 1918.09лв. /хиляда деветстотин и осемнадесет лева и 9ст./, представляваща направените по делото разноски. Решението е окончателно. Председател: Членове: