Р Е Ш Е Н И Е   № 395   София, 23 октомври 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                            ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря   Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора   Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 398/2009  година Производството е образувано на основание касационен протест на Апелативна прокуратура-Велико Търново,касационна жалба на подсъдимия И касационна жалба на частните обвинители Ю. П. П.,Т. П. П. и Ц. П. М. срещу въззивно решение № 55 от 24.04.2009г. по внохд № 52/2009г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново. В протеста,който се поддържа в съдебно заседание се прави искане за отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане,поради допуснато нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК. Излагат се съображения,че като е намалил наказанието на подсъдимия,въззивният съд е допуснал явна несправедливост. В жалбата на частните обвинители са поддържа същото касационно основание и се иска отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на подсъдимия се прави довод за явна несправедливост на наказанието,като се иска намаляване на наказанието от 12 години лишаване от свобода. Иска се отхвърляне на гражданския иск като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа само довод за явна несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 5 от 12 януари 2009г. по нохд № 588/2008г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия И. В. В. за ВИНОВЕН в това,че на 12.03.2008г. в землището на гр. Д.,Плевенска област умишлено е умъртвил П. И. П. в качеството му на длъжностно лице-Еко инспектор в Община Д.,при изпълнение на службата му,с цел да прикрие друго престъпление,поради което и на основание чл.116,ал.1 т.1 и т.8 във вр.с чл.115 във вр.с чл.55,ал.1 т.1 НК във вр.с чл.373,ал.2 НПК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал го за виновен и в това,че от неустановен ден до 12.03.2008г. в гр. Т.,Плевенска област придобил и държал огнестрелно оръжие-ловна пушка „SARALLAR AVTUFEK SANAVII „ № 132,калибър 12,самоделен еднозаряден пистолет,боеприпаси 16 бр.ровни патрони,22 бр.бойни патрони,взривно вещество-тротил с тегло 28.601 грама,без да има за това надлежно разрешение,поради което и на основание чл.339,ал.1 във вр.с чл.55,ал.1 т.2 б.”б” от НК във вр.с чл.373,ал.2 от НПК ГО ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ във вр.с чл.42А,ал.2 т.1,т.2 и т.6 от НК със следните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години,задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години,безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа в рамките на една година. На основание чл.23 НК съдът е НАЛОЖИЛ най-тежкото от определените по-горе наказания,а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване. С присъдата съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия Д обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 80000/осемдесет хиляди/лева на всеки от гражданските ищци-Ю. П. П.,Т. П. П. и Ц. П. М.,ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е гражданските искове за разликата до предявените размери. С обжалваното решение Апелативен съд-Велико Търново е ИЗМЕНИЛ присъдата в частта за наказанието,като е НАМАЛИЛ същото на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. НАМАЛИЛ е и определеното по реда на чл.23 НК общо наказание също на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В останалата част е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Касационният протест и жалба на частните обвинители са ОСНОВАТЕЛНИ: Решението на въззивния съд,с което наказанието на подсъдимия е намалено в атакувания размер е постановено при нарушение по чл.348,ал.1 т.5 вр.с ал.1 т.3 НПК. Съдът е приел,че спрямо подсъдимия са налице смекчаващи отговорността обстоятелства,които обуславят наказание по-ниско по размер от постановеното от първоинстанционния съд. Като такива, на л.35 от делото,съдът е отбелязал здравословното състояние на подсъдимия,което обстоятелство не било отчетено в достатъчна степен при постановяване на присъдата. В мотивите се отбелязва,че подсъдимият има „сериозни здравословни проблеми”-с тежка хипертонична болест,с прекаран през 2004г. остър миокарден инфаркт ,а освен това имал и захарен диабет и бил пенсионер по болест. Описвайки здравословния статус на подсъдимия,съдът е подчертал,че пост инфарктната кардиопатия всъщност не се лекува независимо от липсата на патологични изменения,и тежестта на тези обстоятелства не са отчетени в достатъчна степен. В този смисъл е счел,че справедливо е именно наказанието в размер от 12 години,а не това в близост до максималния минимум . Преценката на въззивния съд не е съобразена с изключително високата степен на обществена опасност на деянието. Макар в мотивите да е отбелязал,че от друга страна подсъдимият е застрелял в упор еко инспектора П. и по един „безпардонен начин” е посегнал на човешкия живот,съдът очевидно е подценил тежестта на деянието. Фактите по делото сочат,че подсъдимият с процесната пушка ударил и счупил прозореца на вратата на автомобила,в който се намирали пострадалия и другия инспектор св. М. След което насочил оръжието към пострадалия и от близко разстояние го застрелял. Посегнал е на живота на лице,което по силата на служебните си задължения-охрана на обработваемата селскостопанска земя в землището на гр. Д., е пристигнал на инкриминираното място и установил кражба на тръби от мелиоративната мрежа, изкопани от нива засята с технически култури. Подсъдимият е бил част от т.н.”група на ромите” /л.32 от мотивите/,чийто състав от 11 човека не се подчинили на разпореждането на пострадалия да спрат да разкопават тръбите и да легнат на земята. От показанията на св. П/л.75 от сл.д./ е установено още, че групата обградила от двете страни автомобила,едни от тях извадили ножове,а други държали метални тръби,отправяли заплахи,опитвали се да отворят вратата от към страната на свидетеля. Свидетелят видял,че някой насочил нож към главата му,той държал вратата,а с другата ръка успял да приведе автомобила в движение и да напуснат мястото. Изложеното,както и фактическите обстоятелства по делото дават основание за извод,че наказанието на подсъдимия,намалено от въззивния съд в протестирания ,респ.обжалван размер макар и в пределите на закона не е съответно на тежестта на деянието и други обстоятелства по делото и предпоставя по-тежко наказание в рамките на приложената разпоредба на чл.373 вр.с чл.372 НПК вр.с чл.55 НК Настоящият касационен състав намира,че в случая наказанието е постановено при нарушение на чл.348,ал.5 т.1 НПК. Това е така защото наказанието от 12 години лишаване от свобода очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,както и на целите на чл.36 НК. Индивидуализацията на наказанието безсъмнено е задължителна и при прилагане разпоредбата на чл.55 НК,която в случая е приложена по силата на закона. Във всички случаи обаче, съдът следва да държи сметка и за обществената опасност на деянието, фактическите обстоятелства при които е извършено,както и целите не само на личната, но и на генералната превенция. В този смисъл протеста и жалбата на частните обвинители следва да се уважат,като решението се отмени и делото върне на същия съд за ново разглеждане. В допълнение следва да се отбележи,че при постановяване на диспозитива,въззивният съд в противоречие с данните по делото и обстоятелствената част на решението, е намалил наказанието по чл.116 ал. т.1 и т.8 НК,както и общото по реда на чл.23 ал.1 НК от четиринадесет години /каквото няма по делото/ на дванадесет години . По жалбата на ПОДСЪДИМИЯ: В противовес на доводите в предходните жалба и протест,подсъдимият възразява срещу наказанието,което макар и намалено от въззивния съд,според него се явява завишено и явно несправедливо. С оглед на изложените по-горе мотиви и становището на касационния състав,че наказанието е неправилно намалено,както и липсата на каквито и да е основания за по-голямо снизхождение,жалбата е неоснователна. Като е намалил наказанието на подсъдимия И,въззивният съд е допуснал нарушение на закона в санкционната му част,което е довело до явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл.348,ал.1 т.3 НПК,което налага решението да се отмени и делото върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав Затова и на основание чл.354,ал.1 т.4 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА въззивно решение № 55 от 24.04.2009г. по внохд № 52/2009г. по описа на Великотърновския апелативен съд в ИЗМЕНИТЕЛНАТА му наказателна част и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане на същия съд от друг състав,от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА решението в потвърдителната му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: