РЕШЕНИЕ № 245 София, 17.05.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1058/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №172/15.02.2012 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №199/05.5.2011 г. по гр.д.№247/2011 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.о., трети въззивен състав. С решението на въззивната инстанция е потвърдено решение №394/03.12.2010 г. по гр.д.№976/2010 г. по описа на Пещерския районен съд, в частта с която е постановено след прекратяване на брака съпругата С. М. П. да носи брачното си фамилно име П.. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл.53 СК и изричното желание на жената да запази брачното си фамилно име. В. решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за тълкуването на чл.53 СК по касационна жалба на К. И. П.. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о, намира, че при тълкуването на чл.53 СК следва да се има предвид следното: Съгласно посочената правна норма “След развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак”. Нормата на чл.53 СК е нова по съдържание и макар и ясна при нейното тълкуване следва да се направи сравнителноправен анализ с нормите уреждащи въпроса за името след прекратяване на брака в предходните два семейни кодекса. Съгласно чл.103 СК от 1985 г./отм./ - “ Чл.103 (1) След развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният е съгласен. (2) Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи да носи същото име. (3) При изменение на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име.” Съгласно чл.26 СК от 1968 г./отм./ - “Чл. 26. След развода съпругът не може да носи фамилното име на другия съпруг, когато последният се противопостави, освен ако има важни причини за това. При изменение на обстоятелствата съдебното решение относно запазването на фамилното име на единия съпруг може да се измени по искане на другия съпруг”. При анализа на трите правни норми – новата и тези по отменените кодекси, е видно, че съгласието на единия съпруг за запазване фамилното му име от другия е заменено изключително от волята на съпруга, приел името на първия, при прекратяването на брака. Новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. Предвид изложеното нормата на чл.53 СК следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име. В касационната жалба против въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд се твърди, че незаконосъобразно и необосновано въззивната инстанция не е уважила искането на съпруга, съпругата му след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име. Навежда се довод, че мотивите на окръжния съд са съвсем кратки. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, съгласно което съпругата да носи след прекратяване на брака предбрачното си фамилно име. Постъпила е и писмена защита. Ответницата по касация – С. М. П., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, писмената защита на касационния жалбоподател и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Касационната жалба е изцяло неоснователна. С оглед отговора на поставения от касатора въпрос Пазарджишкият окръжен съд правилно е приложил разпоредбата на чл.53 СК, а именно, че при изрично заявено желание от съпругата да носи след прекратяването на брака фамилното име, което е носила по време на същия, то искането й следва да бъде удовлетворено. Водим от изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №199/05.5.2011 г. по гр.д.№247/2011 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.к., трети въззивен състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: