Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение

? ? ? ? ? ? ?

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 233

гр. София,  16.03.2010 г.

 

В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение ,в съдебно заседание на  единадесети  март  две хиляди и десета  година  в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА   

                                    ЧЛЕНОВЕ:  АНИ САРАЛИЕВА

                                                   ЕМИЛ ТОМОВ 

 

при участието на секретаря Р.Иванова      .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  619/2009 година.

    Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Х. М. и С. М. С. от гр. С. срещу решение от 07.01.2009г по гр.дело № 3971/2007г. на Софийски градски съд , с което е в една част е отменено решение от 27.06.2007г по гр.д. № 901/2004г на Софийски районен съд и по същество е уважен предявения от ответника Л. Д. А. отрицателен установителен иск, че касаторите не са собственици, приет за разглеждане като инцидентен по чл. 118 от ГПК (отм) предвид заявена искова претенция на касаторите по чл. 59 ал.1 от ЗЗД за ползите от които били лишени като собственици на недвижим имот ,ползван в една част от ответника А неговата дъщеря Р. Л. Д. , представлявана от последния по пълномощие. На разглеждане е и касационна жалба на Я. А. К. от гр. С., недоволен от същото решение в частите, с които е потвърдено отхвърляне изцяло на исковата му претенция по чл. 59 ал.1 от ЗЗД , признато е за установено по инцидентния установителен иск на ответника Л. Д. А., че касаторът К. не е собственик на имота ,за които претендира да е лишен от ползи и е обезсилен нотариален акт №54 т.І н.д. №52 от 28.02.2001г на Нотариус Д. Т. , на основание чл. 431 ал.2 от ГПК (отм) В тази част,свързана с отмяната на общия им титул за собственост, поддържат касационна жалба и първите двама касатори.

Касационната жалба на Г. Х. М. и С. М. С. съдържа искане за отмяна на решението като процесуално недопустимо в атакуваната от тях част , несъобразено с обстоятелството ,че след оттегляне на въззивната жалба от страна на С. е влязло в сила първоинстанционното решение, с което са били отхвърлени исковете им по чл. 59 ал.1 от ЗЗД . Ето защо правният интерес за насрещната страна от инцидентно установяване , имат ли касаторите право на собственост , е следвало да бъде преценен от въззивния съд отрицателно , да се обезсили първоинстанционното решение в диспозитива по чл. 118 от ГПК (отм), а не да се пререшава спора за собственост в тази част . Поддържат се и доводи нарушение на процесуалните правила във връзка с изграждане на решаващите изводи , за материална незаконосъобразност и необоснованост , съображения са развитии от адв. Л. Ф. , пълномощник на касаторите.

Касационната жалба на Я. А. К. съдържа оплаквания за нарушение на съществени процесуални правила по чл. 188, чл. 127 ал.1 от ГПК (отм) , несъобразяване с действието на влязло в сила решение за това кой е собственник и недопустимо произнасяне по чл. 431 ал.2 от ГПК (отм), доколкото обезсиленият нотариален акт не засяга правата на ответника А, а евентуално правата на друго трето лице , за което без това да е доказано,неоснователно се твърди да е собственник . Съображения са развити в жалбата и в писмена защита от адв. С.

Ответниците в касационното производство не са заявили отговор ,в съдебно заседание оспорват основателността на жалбите .

В необжалваната от Г. Х. М. и С. М. С. част , по отхвърлените субективно съединени искове искове на тези страни за обезщетение , решение от 27.06.2007г по гр.д. № 901/2004г на Софийски районен съд е влязло в сила .

С определение №667 от 23.06.2009г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационните жалби при основанията на чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК ,по процесуалния въпрос за допустимостта на постановения от въззивния съд диспозитив - решение по същество във връзка с инцидентен отрицателен установителен иск по чл. 118 ГПК( отм) за право на собственост ,при оттеглена жалба и влязло в сила решение по първоначалния иск на насрещната страна с правно основание чл. 59ал.1 от ЗЗД във връзка с лишаване от полза собственика на същия имот , както и явява ли се служебна последица от уважаване на този инцидентен установителен иск отмяната на нотариални актове по чл. 431 ал.2 от ГПК (отм), ако самият акт не засяга вещни права на ищеца, предявил инцидентно иска .

По обусловилият касационно разглеждане на жалбите процесуален въпрос, Върховен касационен съд намира следното :

Още с приемането на Тълкувателно решение №87 от 02.09.1954г,ОСГК, се указа ,че съгласно чл. 118 ГПК(отм) съдът следва не само в мотивите ,но и в резолютивната част на решението да обяви дали съществува или не съществува преюдициалното правоотношение , от което изцяло или отчасти зависи изходът на делото ,тъй като инцидентният установителен иск по своята правна същност е един иск в пълния смисъл на думата . Тълкуванието сочи необходимостта от постановяването на отделен и самостоятелен диспозитив по този спорен предмет,въведен и приет за разглеждане по правилата на исковия процес. Единствено второто предложение от разрешението по цитираното ТР№87 от 02.09.1954г,ОСГК, а именно , че ако съдът пропусне диспозитивно произнасяне, решаващите мотиви формират сила на пресъдено нещо , бе коригирано с приемането на т.18 от Тълкувателно решение №1 от 04.01.2000г по гр.д. №1/2000г на ВКС , при това за да се изведе отново от чл. 118 и чл. 221ал.1от ГПК (отм) императивното правило за дължимо от съдилищата диспозитивно произнасяне, включително от въззивния съд , включително по инцидентния установителен иск.

В доразвитие на гориеизлженото тълкуване на закона следва на първо място ,че постановеното по инцидентия установителен иск решение в своята диспозитивна част , е самостоятелен предмет на въззивна жалба , по който следва произнасяне от въззивната инстанция като решаващ съд ,ако има сезиране в тази насока. Обжалването или необжалването на първоинстанционното решение в друга негова диспозитивна част ,от насрещната страна, респ. влизане в сила на съдебното решение по частично или изцяло обусловения спорен въпрос , заявен с исковата молба , не лишава инцидентния установителен иск от предмет, съдилищата от юрисдикция , заинтересованата страна от право на жалба , или въвелият спорното правоотношение ищец от правен интерес. Висящността на спора по инцидентния установителен иск има самостоятелен характер , когато искът надлежно е приет за разглеждане ,още повече когато по него вече е постановено съдебно решение на първа инстанция. Решението ще бъде надлежно постановено и предвид съобразяването на последващи факти , настъпили след завеждане на делото ,дори ако те са от значение за изхода на спора единствено по инцидентния установителен иск. Важи правилото,че ответникът по отрицателния установителен иск за собственост следва да въведе в процеса всички правопораждащи факти ,относими към правото му. В тази връзка включително , допустимо е да бъде упражнен косвен съдебен контрол от гражданския съд спрямо стабилни административни актове с вещно-правни последици и да намерят съдебно разрешение кръг правни въпроси, които първоначалните ищци не са били заинтересовани да поставят . Приключването на спора по инцидентния установителен иск до изчерпване на реда за обжалване , а не десезиране на съдилищата по него, предвид последваща преценка на една вече проявила ролята си обусловеност , произтича от систематичното тълкуване на процесуалните правила на чл. 118 ,чл.79 вр .чл. 97 и сл. ГПК (отм) , чл.123, чл. 196 ал.1 и чл. 221 ал.1 от ГПК(отм). Това разрешение не влиза в конфликт с диспозитивното начало. Ищецът е господар на своя иск , но не и на целия спорен предмет по делото ,когато ответната страна също придобие качеството на ищец. В тази връзка , на следващо място, без значение е дали инцидентният установителен иск е положителен или отрицателен , дали негов предмет облигационно право или се касае до отричане на вещно право на собственост. Ако първоначалният ищец е основал иска си на обстоятелства , предпоставящи правата му на собственик върху недвижим имот и претендира от ответника обезщетение за неоснователно обогатяване, този ответник има правен интерес да въведе инцидентно въпроса за собствеността с отрицателно установяване по реда на чл. 118 от ГПК(отм), както правилно са приели съдилищата в настощия случай .

Последица от съдебно отреченото вещно право е задължението на съда да отмени нотариалният акт , който го материализира . Правният интерес от един иск не бива да се смесва с правните последици от неговото уважаване . Щом по исков ред се дава съдебно разрешение , с което изрично се отрича принадлежността на вещно право, материализиращият го акт се отменя . Насрещната страна в процеса може и да не е обосновала интереса си от твърдение за свое вещно право, несъвместимо с констатациите по акта. Разпоредбата на чл.431 ал.2 от ГПК(отм) урежда една последица , а не дава основание да се поставя и разрешава самостоятелно спорен правен въпрос , свързан с преценка на съда относно естеството на „засягане”. Именно поради това при уредбата по чл. 431 ал.2 от ГПК (отм) не се касае за самостоятелен иск.

Като е дал разрешение в горния смисъл по обсъдените процесуални въпроси , въззивният Софийски граски съд е тълкувал и приложил закона правилно, предвид установените по делото обстоятелества. В първа инстанция, като правопораждащ факт на оспореното право на собственост за тримата съсобственици ,ищци по чл. 59 ал.1 от ЗЗД и във връзка с приетия за разглеждане инцидентен установителен иск, са били поддържани както констатациите по нот. акт №54 том І н.д. №52/2001г в установяване на съсобственост между Г. Х. М. , С. М. С. и Я. К. в процесния УПИ ХХІІІ-388 кв.60 по плана на кв. Симеоново- Д. ,така и реализирана след завеждане на исковете по чл. 59 ал.1 от ЗЗД сделка за покупко- продажба на същия УПИ ХХІІІ-388 , оформена в нот. акт №93 т.ІІ от27.04.2005г. Констативният нотариален акт през 2001г е бил съставен въз основа на документи за производни придобивни основания на трима съсобственици, а праводатели по всички сделки са К. , П. и Д. В. , легитимирани с различни решения на П. комисия - Драгаливци . Тези решения до едно са обявени за нищожни по съдебно- административен ред и като е достигнал до извод, че същите не са създали легитимация , довела до прехвърляне на вещни права в полза на ответниците по инцидентния иск, въззивният съд е формирал правилен извод. По същество след предявяването на първоначалния иск и преди да бъде приет за разглеждане инцидентния иск , Г. Х. М. , С. М. С. са изтъкнали друго основание за правото си на собственост ,различно от първоначално заявеното ,а именно сделка за покупко- продажба на същия имот(н.а№93 т.ІІ от 27.04.2005г на Нотариус К. Б. ) , прехвърлен им отново от К. , П. и Д. В. , предвид последващо постановено окончателно решение на ОСЗГ „О” №8739 от 19.01.2004г, за възстановяване на собствеността. Последващата сделка не легитимира първоначалния ищец Я. К. като приобретател и в тази именно част въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение,че същият не е собственик . По отношение на легитимиралите се с акта за покупко - продажба през 2005г С. , по жалбата на инцидентно предявилия иска Л. А. ,по същество е прието, че сделката отново няма вещно- прехвърлителен ефект ,тъй като изискванията на ЗСПЗЗ не са спазени .

По жалбата на Г. Х. М. и С. М. С..

Тези касатори са оттеглили въззивната си жалба , но по въззивна жалба на насрещната страна Софийски градски съд е дължал произнасяне и постановяване на решение по инцидентния установителен иск , което въззивно решение е допустимо и по същество правилно. Неоснователна по основния си довод за недопустимост на въззивното решение във връзка с произнесения инцидентен иск , касационната жалба на С. е неоснователна и по оплакванията за неправилно прилагане на материалния закон . Щом са ответници по отрицателен установителен иск за собственост, касаторите не могат да се позовават на липса на оспорване по реда по чл. 154 от ГПК (отм) спрямо обективиращия придобивното им основание нотариален акт от 2005г, представен от тях самите . Решаващият съд е упражнил косвен съдебен контрол върху решение №8739 от 19.01.2004г на ОСЗГ „О” като легитимиращ праводателите им конститутивен акт и макар нормата на чл. 14 ал.7 от ЗСПЗЗ да е неточно и неотносимо цитирана в мотивите , правилен е крайният, решаващ извод на Софийски градски съд. Ако придружаващата решението по чл. 14 ал.1 вр.чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ скица за имот в урбанизирана територия (чл. 11 ал.1 вр ал.4 от ППЗСПЗЗ ) и удостоверението по чл. 13 ал.4 , вр.ал. 5,6,7 от ППЗСПЗЗ не са компетентно издадени или не са влезли в сила индивидуални административни актове , както е било установено по делото предвид представените удостоверение №94-Л293/11.10.2007г, и Заповед №РД 09-127 от 01.06.2007г , то заверката на подобна скица от ОСЗГ и позоваването на нея в решението по чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, не поража за правоимащите предвиденото в закона конститутивно действие , не легитимира собственост и оставя фактическия състав по реституцията незавършен. Придобилите от ненадлежно легитимирани по земеделска реституция лица не стават собственици .

По жалбата на Я. А. К. .

На безспорно установеното по делото обстоятелство, че констатираните по легитимиращия го като съсобственик н.а №54 от 28.02.2001г на Нотариус Д. Т. се основават на сделки ,по които прехвърлителите са приети за собственици въз основа на нищожни решения на ПК”Д”, касаторът противопоставя тезата ,че съдът е следвало да съобрази липсата на успешно проведен иск за прогласяване нищожността на самите сделки по съдебен ред съгласно чл. 26 ал.1 от ЗЗД. Доводът е неоснователен , в спор за собственост съдът преценява вещно-првания прехвърлителен ефект на сделката,което не е тъждествено с въпроса за нейната нищожност . Съдът изгражда изводи по въпроса за собствеността без да обвързан с изхода от процес , воден за делба по отношение на спорния имот ,доколкото ищецът по инцидентния установителен иск не е участвал в него. Неоснователно е и оплакването ,че като уважил отрицателния установителен иск за правата на К. в съсобствеността, решаващият съд е приел положителното твърдение на ищеца по този иск , кой е собственик на процесния УПИ ХХІІІ-388 кв.60 по плана на кв. Симеоново- Д. . Както вече бе изтъкнато ,решението на въззивния съд е правилно и в частта , с която е приложена последицата на чл. 431 ал.2 от ГПК (отм). Като неоснователна , касационната жалба следва да се остави без уважение .

Ответникът не е установил разноски в настоящето производство .

 

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

Оставя в сила решение №527 от 07.01.2009г по гр.дело № 3971/2007г. на Софийски градски съд ІVд отд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: