Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                №  350   София, 13.07.2010 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април, през две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА                         СВЕТЛА ДИМИТРОВА     при секретаря Райна Стоименова , като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр. д. № 130/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид следното :   Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от „С”А. , гр. С., чрез юриск. Марияна Д. , против въззивно решение от 26.03.2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ-Г отд., с което е отменено решение от 23.02.2005 г. по гр.д. № 7647/2004 г. на СРС, 78 с-в, в частта, с която са отхвърлени предявените от П. Д. С. срещу „С”А. искове за заплащане на сумата от 6 027 лв., на основание чл. 215 КТ и тези искове са уважени. Изложени са оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът на касатора юриск. Димитрова поддържа касационната жалба като подробни съображения са изложени в писмена защита. Ответникът по касационната жалба П. Д. С., чрез пълномощника си адв. Н от АК-Бургас, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище на неоснователност на касационната жалба. С определение № 1* от 10.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос относно приложимия нормативен акт, който регламентира и определя размера на командировъчните пари на международните шофьори на автомобилни превози, който е от значение за изхода на делото. По този въпрос е налице и противоречива съдебна практика, съдържаща се в посочените в определението съдебни решения. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно чл. 215 КТ на ищеца като шофьор на товарен автомобил в международно направление за извършените от него курсове в чужбина следва да му бъдат изплатени командировъчни средства, съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина/обн. ДВ, бр. 54/1987 г./, а не съобразно „Вътрешните правила за валутните командировки на шофьорите при извършване на международни превози” на „С”АД. В част от посочените по-горе решения съдилищата са приели, че командировъчните пари следва да се изчисляват съобразно вътрешните правила на дружеството, в друга са приели, че тези средства се заплащат съобразно Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/, в трета, че се изплащат съобразно Наредбата от 1987 г., каквото е приел и въззивният съд в обжалваното решение, а в четвърта част са приели, че такива средства не се дължат, когато пътуването с и в превозното средство е мястото на работа на шофьорите и стюардесите, с оглед разпоредбата на чл. 66, ал. 3, предл. 2 от КТ. Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение, като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно чл. 215 КТ на ищеца като шофьор на товарен автомобил в международно направление за извършените от него курсове в чужбина следва да му бъдат изплатени командировъчни средства, съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина/обн. ДВ, бр. 54/1987 г./, а не съобразно „Вътрешните правила за валутните командировки на шофьорите при извършване на международни превози” на „С”А. като съобразно заключение на счетоводна експертиза е определил размера на 6 027 лв., които по курса на БНБ се равняват на 2 959 щ.д., за периода 2001 – 2003 г. Въззивното решение като краен резултат е правилно. Предмет на иска за парично вземане са суми, които съставляват изплатени в по-малко командировъчни средства за периода от 27.01.2001 г. до 31.12.2003 г., по време, когато ищецът работел като шофьор в ответното дружество и извършвал курсове зад граница. Касационното отменително основание е за неправилност на въззивното решение - чл. 281, т. 3 ГПК, във връзка с поставения от касатора “С” А. гр. С. материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно : кой е приложимият нормативен акт при определяне размера на командировъчните пари на шофьорите при извършване на международни автомобилни превози. По делото е безспорно, че за извършените през исковия период задгранични курсове на ищеца са изплатени командировъчни пари съобразно вътрешните „Правила за валутна командировка на шофьорите при извършване на международни превози от 01.04.1996 г. на „С”АД. Следователно, в трудовоправните отношения помежду им работодателят-ответник по делото е приемал, че ищецът е лице от кръга на посочените в чл. 215 КТ, което подлежи на командироване. Затова неправилна е тази съдебна практика, според която командировъчни пари не се дължат, защото пътуването с и в превозното средство е мястото на работа на шофьорите, което следва от характера на работата им съгласно чл. 66, ал. 3, предл. 2 КТ. Тази практика не се споделя и от настоящия състав на Върховния касационен съд, тъй като не съответства на съдържанието на понятието “командировка”, което представлява изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън мястото на постоянната му работа и не на определеното му работно място. Спорът по делото е по приложимия нормативен акт относно начина на изчисляване на дължимите командировъчни пари на шофьорите при задгранични автомобилни превози, и оттам - по наличието на разлика между действително дължимите и изплатените на ищеца такива средства. По поставения в изложението материалноправен въпрос е налице постановено решение на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 32 от 05.03.2010 г. по гр.д. № 3592/2008 г. по описа на ВКС, ІV г.о., в което е дадено разрешение на този въпрос като е прието, че при възникналия между страните спор следва да бъде приложена Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/, което разрешение се възприема и от настоящия състав на ВКС. По основателността на касационната жалба. Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има право на дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерския съвет. Въз основа на тази законова делегация с ПМС № 40 от 02.07.1987 г./отм./ е приета Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ, ДВ, бр. 54 от 1987 г. - отм./. В чл. 12, ал. 1 на ПМС № 40/87 г. /Нов - ДВ, бр. 70 от 1991 г., отм./ е предвидено, че предприятията, дружествата и обществените организации могат да определят и да изплащат и други размери на дневни и квартирни пари от определените с приложенията към НСКСЧ. Въз основа на тази делегация “С” А. е изготвило вътрешни Правила за валутна командировка на шофьорите при извършване на международни превози, утвърдени от генералния директор на дружеството, в сила от 01.04.1996 г. Съобразно тези правила са изплатени командировъчните пари на ищеца за претендирания период, които по-размер са по-ниски от тези определени в НСКШСЧМАПТП/чл. 8/, което противоречи на разпоредбите на чл. 215 и чл. 228, ал. 2 КТ/ДВ, бр. 100/1992 г./, съгласно които работодателят не може да определя по-ниски размери на командировъчните от нормативно установените. Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/ е издадена от министъра на финансите на основание чл. 7, ал. 2 от ПМС № 40/87 г. /отм./, според която командироването на експлоатационния персонал от поделенията на Министерство на транспорта се урежда с наредба, издадена от министъра на финансите. В § 5 от Заключителните разпоредби е посочено, че Наредбата влиза в сила от 01.04.1990 г. Съобразно задължителната практика на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, посочена по-горе, при възникналия между страните спор следва да бъде приложена Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/, в която връзка са неоснователни доводите на касатора за приложимост на вътрешните „Правила за валутна командировка на шофьорите при извършване на международни превози на „С”А. и алтернативно НСКСЧ. В тази връзка като краен резултат въззивното решение, с което „С”А. е осъден да заплати на П. С. сумата от 6 027 лв., на основание чл. 215 КТ, е правилно, но в мотивите си въззивният съд е допуснал техническа грешка като е приел, че тази сума се дължи въз основа разпоредбите на НСКСЧ, а не въз основа на тези на НСКШСЧМАПТП чл. 8, изм. 1996 г. Това е така, тъй като съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/л.115 от първоинстанционното дело/, тази сума се получава като разлика между изплатените командировъчни пари по Правилата на „С”А. и тези по изменения чл. 8 от 1996 г. от НСКШСЧМАПТП, съгласно който размерът на командировъчните пари е увеличен така: “На шофьорите и стюардесите, извършващи международни превози на товари и пътници, се изплаща единна ставка в размер на 35 щ. д. на ден - за единична езда и 27,50 щ. д. на ден - при двойна езда или тяхната равностойност в друга конвертируема валута”. Въззивният съд е възприел заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните, но неправилно е посочил, че направените изчисления на дължимите командировъчни пари са въз основа на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина/ПМС № 40/1987 г./, а не както е в действителност съгласно чл. 8/изм.1996 г./ от Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници/ в сила от 01.04.1990 г./. Заплащането на командировъчните пари на ищеца е извършено съобразно приетите от ответника вътрешни правила, като за претендирания период са изплатени 2 959 щ. д. по-малко от дължимите. Изплатените суми за командировки не са съобразени с размерите по чл. 8 от НСКШСЧМАПТП, поради което претенцията на ищеца е основателна до посочения размер, който по фиксинга на БНБ за курса на щ.д. към деня на отчитането възлиза на сумата от 6 027 лв. Затова като е уважил иска, въззивният съд е приложил материалния закон правилно и обжалваното решение съгласно чл. 293, ал. 1 ГПК следва да се остави в сила. Ответникът по жалбата не претендира разноски за касационното производство, поради което такива не следва да му бъдат присъдени. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение,     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 26.03.2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ-Г отд., с което „С”А. е осъдено да заплати на П. Д. С. от гр. П., сумата от 6 027 лв., съставляваща неизплатени командировъчни средства, за периода 2001 -2003 г., на основание чл. 215 КТ, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2004 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :