Р Е Ш Е Н И Е   № 393   София, 26.05.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на  трети май, две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова                                                                    гражданско дело №  1136/2009       година.       Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд по гр. д. № 146/2009 г., с което са отхвърлени исковете на Д. Г. срещу С. „В”, гр. Ш. по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ и Г. е осъдена да заплати на С. „ В. Л. ” сумата 317.71 лв. разноски по делото. С определение от 30. 10. 2009 г. по настоящото дело, съставът на касационния съд е определил, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за момента, в който работодателят може да отправи предизвестие за прекратяване на трудовия договор при придобиване право на пенсия от работника или служителя, в противоречие със съдебната практика. Жалбоподателката Д. Г. поддържа жалбата и моли да бъдат уважени исковете. Ответникът С. „В” счита жалбата за неоснователна. При касационната проверка се установи следното: Безспорно е по делото, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение № 6/3. 9. 2008 г. и предизвестието за уволнението са връчени на ищцата по делото Г. на 4. 9. 2008 год..становено е по делото, че към този момент тя не е била навършила възрастта за пенсиониране по § 5, ал. 1 КСО, поради което въззивният съд е констатирал, че от формална страна, уволнението е неправилно. Независимо от тази констатация, съдът е приел, че няма основание за отмяна на уволнението, тъй-като в предизвестието и в уволнителната заповед изрично е било посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение се счита от 24 септември 2008 г., към която дата Г. е отговаряла на изискването за възраст за пенсиониране. Крайният извод на съда за законосъобразност на уволнението е неправилен. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, на което основание е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, се дава право на работодателя да отправи предизвестие за прекратяване на трудовия договор при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника или служителя. По този начин законът ясно е определил, че отправянето на предизвестие следва момента на придобиване право на пенсия, но не може да го предхожда. В случая, това изискване не е спазено и действията на работодателя са неправомерни. Обстоятелството, че Г. фактически е работила до навършване на пенсионна възраст на 23. 9. 2008 г. не може да валидира незаконосъобразните действия на ответника, който е изразил волята си за прекратяване на трудовия договор в момент, когато не е имал това право. По изложените съображения следва да се отмени въззивното решение и се уважат исковете на ищцата за отмяна на уволнението, възстановяването й на работа и заплащане на обезщетение за безработица по чл. 225, ал. 1 КТ. Във въззивното производство са представени писмени доказателства, че в продължение на шест месеца след уволнението, ищцата не работила, а съгласно заключението не счетоводната експертиза в първоинстанционното производство, нейното месечно възнаграждение до уволнението е 667.59 лв., или за шестте месеца на безработица е в размер на сумата 4005.54 лв.. Следва да бъде уважено искането й за присъждане на направените от нея разноски по делото. Върховният касационен съд   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решението от 12. 5. 2009 г. по гр. д. № 146/2009 г. на Шуменския окръжен съд В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на Д. Г. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и тя е осъдена да заплати на С. „В” сумата 314.71 лв. разноски по делото и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и отменя уволнението на Д. В. Г., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ със заповед № 6/3. 9. 2008 г. на директора на С. „ В. Л. ”, гр. Ш.. ВЪЗСТАНОВЯВА Д. Г. на заеманата до уволнението длъжност – учител в начален училищен етап. ОСЪЖДА С. „В” , гр. Ш. да заплати на Д. В. Г. сумата 4005. 54 /четири хиляди и пет лева и петдесет и четири стотинки/ обезщетение за оставането й без работа поради уволнението в продължение на шест месеца, със законната лихва от 8. 10. 2008 г. до изплащането на сумата, както и да й заплати сумата 800 /осемстотин/ лева разноски по делото за всички инстанции. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: