Р Е Ш Е Н И Е № 156 гр. София, 07 април 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 54 по описа за 2014 г Производството е образувано по протест на Окръжна прокуратура, Велико Търново, и по жалба на частния обвинител и граждански ищец А. Д. Ш., срещу нова въззивна присъда на Великотърновски окръжен съд № 200 от 10.10.13 г, постановена по ВНОХД № 389/13, с която е отменена първоинстанционна присъда на Великотърновски районен съд № 63 от 13.06.13 г, по НОХД № 1495/10, и подсъдимият Д. И. М. е признат за невиновен в това, че в периода от 26.09.2008 г до края на месец декември 2008 г, в [населено място], с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил и поддържал заблуждение у А. Д. Ш. и с това му е причинил имотна вреда, в размер на 5 000 лв, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 209, ал. 1 НК, както и е отхвърлен предявеният от пострадалия срещу подсъдимия граждански иск обезщетение за имуществени вреди, в размер на 5 000 лв. С първоинстанционната присъда подсъдимият Д. И. М. е признат за виновен в това, че в периода от 26.09.2008 г до края на месец декември 2008 г, в [населено място], с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил и поддържал заблуждение у А. Д. Ш. и с това му е причинил имотна вреда, в размер на 5 000 лв, с оглед на което и на основание чл. чл. 209, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от две години, със зачитане на предварителното задържане, считано от 26.03.2010 г до 19.05.2010 г, както и е осъден да заплати на пострадалия обезщетение за имуществени вреди, в размер на 5 000 лв. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи се, че събраните доказателства са оценени в противоречие с процесуалните изисквания, че неправилно е интерпретирано обстоятелството дали подсъдимият е съзнавал възможността да извърши валидни процесуални действия по делото, по което е ангажиран, че още при съставянето на договора за правна помощ, деецът е съзнавал, че не може да изпълни поетите задължения, че е допуснато нарушение на материалния закон. С протеста се иска да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че въззивният акт не отговаря на чл. 339 НПК, че доказателственият анализ не е съобразен с процесуалните изисквания, че е налице въвеждане на пострадалия в заблуждение относно получаването на адекватна правна помощ, че невярно са интерпретирани възникналите отношения между подсъдимия и пострадалия като такива между адвокат и клиент, че не е отчетено това, че адвокат М. не е поемал ангажимент по делото на св. Ш., че не са обсъдени възникналите взаимоотношения между подсъдимия и наблюдаващия прокурор М., че не е взето предвид, че подсъдимият е склонявал други лица да лъжесвидетелстват в негова полза по различни наказателни производства, че въззивният съд е възприел фактическата обстановка, приета от първата инстанция, но неправилно е извел правните си изводи, че деянието е съставомерно по чл. 209, ал. 1 НК. С жалбата се иска да бъде отменена оправдателната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Счита, че жалбата е основателна. Частният обвинител и граждански ищец или негов повереник не се явяват и не изразяват становище по протеста и жалбата. Защита пледира за оставяне в сила на въззивната присъда. Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато. Въззивният акт е изготвен съобразно чл. 339 НПК. Окръжният съд е извършил собствен подробен анализ на доказателствените източници, спазвайки изискванията на чл. 14 НПК. Оценката на доказателствата, направена от двете съдебни инстанции, не се различава съществено от гледна точка на приетите релевантни факти. Различието между първата инстанция и въззивната такава се свежда до изведените правни изводи, а именно: дали взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалия носят белезите на престъпление измама или са касае до гражданско-правни отношения, такива между адвокат и клиент. ВКС счита, че изводите на въззивния съд са правилни и следва да бъдат споделени, поради следните съображения: На първо място, гражданските закони не забраняват водене на чужда работа без пълномощие. Известно е, че, ако бъдат извършени действия без представителна власт, те биха могли да бъдат потвърдени от представлявания и да придобият правна валидност. Такъв е и настоящият случай. Процесното пълномощно, с упълномощител св. Ш., е съставено, за да снабди адвокат М. с представителна власт за пред „ТД на НАП, ОП-Ловеч, ОС, Министерство на финансите, Апелативна прокуратура и съд и всички юрисдикции”. Макар и пълномощното да не създадено изрично за представителство по гр. дело № 131/08 по описа на Ловешки окръжен съд, то е представено по това дело заедно с възражение, изготвено от адвокат М.. Впоследствие ответниците по делото / пълнолетните деца на пострадалия / са потвърдили извършените от адвоката действия, с което са ги валидирали. Неоснователна е тезата на прокуратурата и частното обвинение, че още към момента на изготвяне на пълномощното, адвокат М. е съзнавал, че не би могъл да извърши валидни процесуални действия. Не може да се счете, че подсъдимият е въвел пострадалия в заблуждение, че може да представлява децата му по гражданското дело, тъй като такова представителство е възможно, ако пълнолетните деца на пострадалия упълномощят същия адвокат, което би могло да стане чрез полагане на подписи от тяхна страна върху пълномощното, или ако те потвърдят извършените от адвоката действия без представителна власт. На следващо място, основанието за плащане на сумата от 5 000 лв не е формираната невярна представа у пострадалия, че адвокатът може да осъществи представителна власт. Основанието е сключването на възмезден договор за представителство между адвокат и клиент, който е породил правния си ефект, тъй като процесният договор не е сключен с измамлива цел, а по него е налице изпълнение. Не може да се приеме, че в резултат на извършеното разпореждане със сумата от 5 000 лв е причинена имотна вреда на пострадалия, тъй като последният е заплатил за определена възмездна услуга на избран от него адвокат. Липсва и субективната страна на измамата, тъй като подсъдимият е действал като пълномощник на пострадалия, респективно, на децата му, и за извършената работа е целял да получи уговореното възнаграждение, а не е целял да набави користна имотна облага за себе си. Ирелевантно за изхода на делото е обстоятелството, че адвокат М. не е представлявал подсъдимия или неговите деца, тъй като е допустимо упълномощаване на няколко адвокати, от които само някои да осъществят представителство, а другите да участват в правната защита чрез даване на консултации или на съвети във връзка с изграждане тактиката на защитата. Възникналите конфликтни отношения между подсъдимия и прокурор М. също са ирелевантни / те нямат отношение към съставомерността на деянието /. Правилно е становището на въззивния съд, че при постигане на резултат по делото, който не удовлетворява клиента, адвокатът не дължи връщане на полученото възнаграждение / заплащането на адвокатските услуги е дължимо във връзка с положения от адвоката труд и не е функционално обвързано от резултата по делото /. Що се отнася до това дали подсъдимият е склонявал другиго към лъжесвидетелстване, този въпрос е извън предмета на настоящето дело / ако се твърди, че е извършено такова престъпление, сигналът би следвало да се отправи до компетентните органи /. Липсата на допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. При правилно установените релевантни факти, които не съдържат белезите на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, не нарушава материалния закон, тоест, липсва и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът и жалбата са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Великотърновски окръжен съд № 200 от 10.10.13 г, по ВНОХД № 389/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: