О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                        № 123 Гр.София 27.01.2010 г.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година, в състав:                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                            ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                           Тотка Калчева   при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 736 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. Н. А., гр. Р. срещу определение № 324/29.07.2009г., постановено по ч.гр.д. № 609/2009г. от Русенския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 30.05.2009г. по гр.д. № 1418/2009г. на Русенския районен съд за обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по правен въпрос, по който липсва съдебна практика. Ответникът “В” Е. , гр. П. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. Производството по ч.гр.д. № 1418/09г. е образувано по заявление на Б. А. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта за изпълнение е издадена на 25.03.2009г., връчена е на длъжника на 06.04.2009г. и на 16.04.2009г. е депозирано писмено възражение. По реда на чл.415, ал.1 ГПК районният съд е съобщил на заявителя за постъпилото възражение и му е указано, че следва да предяви иск за вземането си съгласно чл.415, ал.2 ГПК. От датата на съобщението 29.04.2009г. в законовия срок не са представени доказателства за предявяване на иска, поради което съдът е обезсилил заповедта за изпълнение. За да постанови обжалваното определение въззивният Русенски окръжен съд е приел, че не са представени доказателства за предявяване на иска по чл.415, ал.2 ГПК и е потвърдил първоинстанционното определение. Съставът на окръжния съд е констатирал, че в приложения с частната жалба препис от исковата молба липсват отбелязвания от регистратурата на съда за подаване на молбата. Според частния жалбоподател следва да се установи еднозначна практика на съдилищата относно действията на съда по събиране и проверка на доказателствата за предявяване на иска по чл.415, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли съдът, издал заповедта за изпълнение, служебно да събира доказателства за предявяване на иска по чл.415, ал.1 ГПК. По силата на чл.415, ал.1 ГПК, след депозиране на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, съдът е задължен да провери срока, в който то е постъпило и да укаже на молителя, че същият може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. За наличието на предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл.415, ал.2 ГПК съдът следи служебно, но проверката се разпростира единствено до това дали молителят е представил доказателства за предявяване на иска в срока. Следователно не необходимо съдът да бъде сезиран от някоя от страните, за да постанови определение за обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. “Представянето” на посочените доказателства по смисъла на чл.415, ал.2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда – по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен.ведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията /един и същ конкретен районен съд/ по заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл.415, ал.2 ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл.410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни.   По същество на частната жалба. Молителят в заповедното производство не е представил доказателства за предявяване на иска по чл.415, ал.1 ГПК в предвидения в закона срок, поради което правилно Русенския районен съд е обезсилил заповедта за изпълнение. Въззивното определение за потвърждаване на първоинстанциония съдебен акт е законосъобразно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     О П Р Е Д Е Л И :     ОСТАВЯ В СИЛА определение № 324/29.07.2009г., постановено по ч.гр.д. № 609/2009г. от Русенския окръжен съд. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.