2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 26 гр. София, 05 март 2015 година Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ РУМЕН ПЕТРОВ при участието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията ПЛАМЕН ТОМОВ частно наказателно дело под № 231/2015 г. Производството е инициирано от Районен съд – Радомир, който е повдигнал спор за подсъдност със Софийски районен съд по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. На 21.01.2015 г. в Софийски районен съд е постъпила молба от управителя на [фирма] д-р Е. Г. на основание чл. 154, ал. 3 ЗЗ с приложено експертно становище. В нея е посочено, че на 20.01.2015 г. в Центъра е постъпило по спешност лицето В. Г. М. поради влошено психично състояние, но 12 часа по-късно същото отказва да остане и настоява за изписване. Диагнозата на В. М. е биполярно афективно разстройство, като е констатирано, че пациентът е опасен за себе си и за околните. Предвид изложеното и доколкото лицето не желае да се лекува доброволно, в молбата на д-р Г. се твърди, че е налице необходимост от настаняване за задължително лечение. С разпореждане от 26.01.2015 г. по н.ч.д. № 952/2015 г. Софийският районен съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 153,ал. 2 ЗЗ, предполагаща производството да се развие по реда на чл. 158, ал. 1 ЗЗ, поради което местно компетентен е районният съд по настоящия адрес на лицето. Така мотивиран, съдът е прекратил производството по посоченото ч.н.д. и е препратил същото на Районен съд – Радомир. От своя страна Районен съд – Радомир, с определение от 30.01.2015 г. по ч.н.д. № 29/2015 г., е констатирал, че с оглед сезиращия орган и изложените в молбата обстоятелства, в случая се касае за искане по реда на чл. 154 ЗЗ, съответно, съобразно определената от закона местна подсъдност, компетентен да се произнесе е районният съд по седалището на лечебното заведение. Въз основа на тези аргументи, Районен съд – Радомир е прекратил образуваното пред него дело и е повдигнал разглеждания от настоящия състав спор за подсъдност. Според становището на прокурора от Върховна касационна прокуратура, спорът следва да бъде разрешен в полза на Районен съд – Радомир и делото да бъде разгледано от Софийски районен съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, счита, че спорното дело е подсъдно на Софийски районен съд. Неправилно Софийски районен съд е преценил, че в конкретния казус не е налице хипотезата на чл. 154, ал. 3 ЗЗ. С оглед установените по делото данни е видно, че д-р Г., в качеството си на управител на [фирма], е подал мотивирана молба за постановяване на задължително лечение на лице, настанено по спешност в ръководеното от него лечебно заведение, на изрично посоченото в молбата основание по чл. 154, ал. 3 ЗЗ. При анализ на съответните текстове от Закона за здравето категорично се налага извода, че подсъдността при производствата за постановяване на принудително лечение по реда на чл. 155 и сл. от този закон е предопределена от субекта - инициатор. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЗ по безспорен и императивен начин указва, че при отправено по чл. 154, ал. 3 ЗЗ искане от управителя на лечебното заведение, в което лицето е настанено по спешност, местно компетентен е именно районният съд по местонахождението на това лечебно заведение. Воден от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното ч.н.д. № 29/2015 г. по описа на Районен съд – Радомир по компетентност за разглеждане и решаване на Софийски районен съд. Препис от съдебния акт да се изпрати на Районен съд – Радомир за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: