Решение по т. д. № 513/11 г., ВКС, ТК, І-во отд. Р Е Ш Е Н И Е № 43 София, 04.07.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ТОТКА КАЛЧЕВА При секретаря Кр. Атанасова като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 513 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] против въззивно решение № 112 /21.01.2011 г. по т. д. № 333/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 10.02.2010 г. по гр. д. № 177/2008 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развиват се и съображения за недопустимост на съдебния акт, поради произнасяне от съдилищата по непредявен иск. Според жалбоподателя, обжалваното решение е недопустимо, тъй като САС е потвърдил решението на първоинстанционния съд, а последният се бил произнесъл по непредявен иск. Счита, че в петитума на исковата молба се съдържат обективно съединени искове, тъй като ищецът ”Б. Х.” Германия е поискал да се отмени или обезсили като недопустимо Решение №7/12.05.2008 г. на СГС и да се прогласи нищожността на вписването, а първоинстанционният съд е приел, че са предявени два иска, които правно квалифицирал по чл. 270, ал. 2 ГПК - за прогласяване нищожността на съдебното решение № 7/12.05.2008 г. и по чл. 537, ал. 2, във вр. чл. 604 ГПК, във вр. с чл. 29, във вр. с чл. 30 от ЗТР и е уважил тези искове. Касаторът е посочил, че потвърждавайки първоинстанционното решение, макар и с по-различни мотиви, свързани с броя, вида и правното основание на исковете, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния пълномощник на [фирма], [населено място]. Ответникът по касационната жалба [фирма], в писмен отговор поддържа становище за оставяне в сила на обжалваното въззивно решение. С определение № 758/08.12.2011 г. касационен контрол по отношение атакуваното решение е бил счетен за допустим в хипотеза на вероятна недопустимост на съдебния акт, с оглед твърдения за несъответствие между заявените с исковата молба искания и произнасянето на съдилищата /т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г./. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Атакуваното въззивно решение е процесуално допустимо. Правилно въззивният съд е приел, съобразявайки съдържанието на исковата молба от [фирма], предвид оплакванията във въззивната жалба и процесуалното правило на чл. 269 ГПК, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 124 , ал. 1, във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК и чл. 29 ЗТР за установяване на пороци при вписването, в това число и за нищожност на вписването в търговския регистър. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато с последното решаващият състав е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън очертания от страните по спора предмет на делото, обхвата на търсената от ищеца защита А когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, обуславя правилността на решението. В конкретния случай, ищецът е изложил обстоятелства за нищожност на регистърното решение на съда, с което са вписани в търговския регистър определени обстоятелства, или по своето същество, обосноваването на порока е мотивирано с действия на регистърния съд и постановяването на охранителен съдебен акт, извън пределите на правораздавателната власт на съда. Обоснован е правният интерес на ищеца за провеждане на този установителен иск с оглед последващото му действие по отношение на охранителното производство, както и правни съображения за приложимост спрямо конкретното вписване с решение № 7/12.05.2008 г. на СГС в търговския регистър, на нормите на влезлия в сила към този момент Закон за търговския регистър, а не на ГПК / отм./. Поддържано е пред инстанциите по същество, че при липса на материална компетентност е постановен съдебният акт по вписване на заявени обстоятелства, настъпили в резултат на проведено общо събрание на 26.02.2008 г. След като регистърният съд е бил сезиран на 20.11.2007 г. с молба за вписване на промени в състава на съдружниците в резултат на проведено общо събрание на 14.11.2007 г., и производството е оставено без движение с конкретни указания за представяне на доказателства, позволяващи да се приеме, че подлежащото на вписване обстоятелство е възникнало, съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК /отм./, вместо представяне на доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 126, ал. 3 ТЗ, с последващо заявление от 04.03.2008 г. до регистърния съд, управителят на дружеството е поискал отново да се впише същото обстоятелство, като се е позовал на нов факт - проведено следващо общо събрание на 26.02.2008 г. Правилно е прието от съдилищата, че с последващата молба не са санирани недостатъците по предходното искане за вписване, а е въведено твърдение, че са представени доказателства за изпълнение на процедурата, но в действителност се заявява за вписване ново обстоятелство, възникнало след влизане в сила на ЗТР/ 01.01.2008 г. и подлежащо на вписване по новия ред, възлагащ тези правомощия на Агенцията по вписванията. Не би могло да намери приложение § 6 от ПЗР на ЗТР, тъй като заявлението, по което се е произнесъл съдът се основава на настъпили промени в обстоятелствата в резултат на проведено общо събрание на търговското дружество след 01.01.2008 г., а не за отстраняване на технически пропуски по повод предходно заявление, адресирано до регистърния съд и останало неприключено със съдебен акт. Законосъобразен е изводът, че произнасяйки се с решение от 12.05.2008 г. по ф. д. №8196/1993 г. Софийски градски съд е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт, постановявайки регистърно решение, съставляващо охранителен съдебен акт, подлежащ на вписване в търговския регистър, чиято последица е и нищожност на вписването в търговския регистър. В тази насока, съдът е съобразил и разрешението, дадено в т. ІІІ на Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС по отношение на нищожното вписване в търговския регистър. Водим от изложеното, на основание чл. 283 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 112 /21.01.2011 г. по т. д. № 333/2010 г. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: