Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                  №    221                       гр. София, 11 май  2010 година                         В   ИМЕТО   НА    НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и десета година, в състав:                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова                                                              ЧЛЕНОВЕ:  Фиданка Пенева                                                                                     Кети Маркова     при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП -  Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело №  135/2010 г.   Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК, за възобновяване на наказателно дело. Главният прокурор на РБ е подал искане за възобновяване на чнд № 2107/09 г. Русенският районен съд, по което с определение от 06.10.2009 г. е наложено на С. П. П. съгласно чл.25, вр. с чл.23 НК общо, най-тежкото наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода, при първоначален “общ“ режим на изтърпяване, в затворническо заведение от “открит” тип, от определените й наказания по влезлите в сила присъди по нохд№ 1551/09 г. и нохд № 1350/09 г. и двете на Русенския районен съд. Приложен е и чл.68 ал.1 от НК като е постановено отделно изтърпяване и на наказанието по нохд№1589/08 г., в размер на 4 месеца лишаване от свобода, при същите „общ” режим и „открит” тип на затворническото заведение. Съгласно чл.92 от НК е постановено и принудително лечение на осъдената по време на изтърпяване наказанията. В искането се твърди, че в определението от 06.10.2009 г. са постановени неправилно първоначалните режим на изтърпяване наказанието и типа на затворническо общежитие съгласно чл.59 и сл. От ЗИНЗС, което е основание за възобновяване по чл.348 ал.1 т.1 НПК, тъй като законът е приложен неправилно. В съдебно заседание искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъдената С. П. се явявя лично в съдебно заседание и заедно със защитата си - адвокат Е от САК/ назначен от ВКС за неин служебен защитник, съгласно чл.94, ал.1т.7 НПК/ оспорват основателността на искането. Защитата счита че след като П. практически изтърпява наказанието си в Затвора –гр. Сливен, който е заведение с по-тежък затворнически режим, на практика законът е спазен, въпреки постановеното в атакуваното определение. В последната си дума С. П. заявява , че търпи наказанието в закрит тип затворническо общежитие и почти е изтърпяла наказанието си. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , съолрази становищата и доводите на страните и в пределите на проверка, прие следното : Искането е процесуално допустимо, тъй като са налице законовите предпоставки за вида на подлежащият на възобновяване акт, оправомощеният орган е подал искането, спазен е срокът за подаването му. Разгледано по същество искането е основателно. Осъжданията на лицето са правилно групирани, но атакуваното определение страда от неправилно приложение на чл.60, ал.1,вр чл.59, ал.1 и чл.61 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, /Обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г./. Оценката на данните, налага следните изводи. С присъда от 16.09.2008 г. по нохд № 1589/08 г. на Русенския районен съд за престъпление по чл.194 от НК, извършено на 27.12.2007 г. е осъдена на четири месеца лишаване от свобода, което е отложено за изпълнение за три години от влизане в сила на присъдата на 02.10.2008 г.; с протоколно определение от 26.06.2009 г. по нохд№ 1551/09 г. на Русенския районен съд/влязло в сила на същата дата/, с което е одобрено споразумение, е осъдена на шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195 от НК, извършено на 05.11.2008 г., а на основание чл.92 от НК е постановено принудително лечение на П. по време на изтърпяване на наказанието; с протоколно определение от 26.06.2009 г. по нохд № 1350/09 г. на Русенския районен съд / влязло в сила на същата дата/, е осъдена на осем месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195 от НК, извършено на 11.10.2008 г. , постановено е и принудително лечение по чл.92 от НК по време на изтърпяване на наказанието. След осъждането по нохд№1589/08 г., П. е извършила две престъпления в съвкупност помежду им, които са в рамките на определения изпитателен срок на отложеното за изпълнение наказание лишаване от свобода по цитираното дело. Като е приел, че те са в съотношение на реална съвкупност и е определил общо наказание за тях , по чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, както и отделно подсъдимата да изтърпи и наказанието по първото осъждане , на основание чл.68 ал.1 от НК, съдът е приложил правилно закона. Но очертаното от престъпната деятелност правно положение на П. е третирано неправилно като основание за приложение спрямо нея на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС, тъй като тя не попада в категорията на осъдено за първи път лице на лишаване от свобода до 5 години, за умишлено престъпление. Правилно е отбелязано в искането, че данните за осъжданията на П. обуславят приложение на чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. Граматическото и логическо тълкуване на текста води до извода, че за определяне тежестта на режима на изтърпяване наказанието лишаване от свобода, след като лицето вече е било осъждано преди това, е фактът на осъждането независимо дали то е търпяло ефективно или наложеното му наказание лишаване от свобода е било отложено за изпълнение по чл.66 НК. Ето защо, неправилно на осъдената са определени „общ” режим на изтърпяване наказанието и „открит” тип на затворническо заведение при изпълнението на наказанието по процесното дело. Нарушен е материалният закон, което е основание за възобновяване на делото, съгласно чл.422, ал.1,т.5 вр. с ч.348, ал.1,т.1 НПК. Допуснатото нарушение на закона е съществено , защото на осъдената е следвало да бъде определен строг режим на изтърпяване наказанието лишаване от свобода и съответно, да бъде настанена в затворническо общежитие от закрит тип, според чл.61 т.2 ЗИНЗС. Неоснователно е възражението на защитата, че след като осъдената фактически изтърпява наказанието лишаване от свобода при по-тежкия режим и тип заведение, искането е неоснователно. Наказанието лишаване от свобода и начинът на изпълнението му, каквито са видът на режима и типът на затворническото заведение, освен че са законоустановени, те се определят от съда с формален акт - присъдата или определението, с което съдът одобрява споразумение по чл.381 и сл. НПК, или с определението по чл.306 НПК. Фактическото положение при което осъдената е поставена да търпи наказанията при по-тежък режим от определеният й с атакуваното по реда на възобновяването определение, няма правно основание, то няма и конститутивно значение за правното й положение, което трябва да бъде променено единствено със съдебен акт. Определението не е проверявано по касационен ред и е влязло в сила на 22.10.2009г. , поради което и на съгласно чл.422 ал.1 т.5, във вр. с чл.348 ал.1 т.1 и чл.425 ал.1 т.1 от НПК, ВКС трето наказателно отделение, в настоящият състав Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА производството по чнд№2107/09 г. Русенският районен съд. ОТМЕНЯВА определение от 06.10.2009 г. по чнд№2107/09 г. Русенският районен съд САМО В ЧАСТТА, в която на осъдената С. П. П. е определен ПЪРВОНАЧАЛЕН “ОБЩ” РЕЖИМ НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и “ОТКРИТ” ТИП на затворническото заведение за изтърпяване на наложените й наказания лишаване от свобода: общо най-тежкото наказание от осем месеца лишаване от свобода, определено по чл.25, вр. с чл.23, ал.1 НК по нохд№1551/08 год. РС гр. Р. и нохд№1350/08 год. на РС гр. Р., и наказанието от четири месеца лишаване от свобода по нохд№1589/08 год. на РС гр. Р., постановено за отделно изтърпяване по чл.68, ал.1 НК, КАТО ВРЪЩА ДЕЛОТО САМО В ОТМЕНЕНА ЧАСТ, ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ по реда на чл.306, ал.1, т.2 НПК ОТ СЪЩИЯ СЪД, В ДРУГ СЪСТАВ. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :