Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1

гр.София, 04.01.2022 год.


Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №1898 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. С. С., чрез процесуален представител адв.Й. А., срещу решение от 16.02.2021, постановено по в.гр.д.№3381/2020г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 25.09.2020г. по гр.д.№833/2020г. на Варненски районен съд, е отхвърлен предявения от Й. С. С. срещу „Енергоразпределение Север“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „Енергоразпределение Север“ АД, чрез процесуален представител адв.Банков, оспорва наличието на основание за допусане на касационно обжалване. Претендират се разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от Й. С. С. срещу „Енергоразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск, че не дължи сумата от 6638,23 лв., начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в [населено място], с кл. № [***] и аб. № [***] за периода от 07.01.2018г. до 20.12.2019г., за която сума е издадена фактура № [***] от 16.01.2020г.
Въззивният съд е приел, че видно от Протокол за монтаж № 2130423 от 06.01.2018г., съставен от служители на „Енергоразпределение Север“ АД, в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. № 111402116204, при посочените в същия показания за нощна и дневна ел. енергия, без данни за показанията, респ. липсата на такива във върхова тарифа. На 20.12.2019г. служители на същото дружество извършили контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на ищеца, за което е съставен Констативен протокол № 1106119, в присъствие на един свидетел. При проверката електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 560742. Протоколът е подписан от представители на „Електроразпределение Север“ АД и пълномощници на „Енерго-Про Продажби” АД и от свидетеля. Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 10/08.01.2020г., от заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа енергия от 14.01.2020г. в размер на 33989 кWh за периода 07.01.2018г. – 20.12.2019г. на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Прието е за установено въз основа на експертното заключение по делото и обясненията на вещото лице, че процесният електромер е минал задължителна първоначална метрологична проверка през 2011г.; през 2017г. е подложен на повторна проверка за годност в БИМ, а метрологичната му годност изтича през 2023г.; към момента на проверката, уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел. Енергия; при нормална неманипулирана схема на присъединяване на абоната към ел.разпределителната мрежа, следва цялото количество потребяване лектроенергия от абоната да преминава приз измервателната схема на СТИ и да се отчита; при ппроверката не е констатирана промяна в схемата за присъединяване, поради което отчетените в Т3 количества електроенергия са доставени и преминали пред СТИ; същите са регистрирани в Т3, която не е визуализирана на дисплея /по заводска настройка/; процесният тип електромер отчита в нулевия регистър/сборен/ изцяло преминалата през електромера ел.енергия – във видим и невидим регистър. Според вещото лице, технически е невъзможно стойностите по Т3 да са въведени софтуерно и да не са потребени от абоната, тъй като енергията, която се отчита постъпва по аналогов код и не е възможно с цифрова намеса да се вкара отчет на електроенергия. Чрез софтуерна /цифрова намеса/ може да се коригира само програмата, по която се управлява електромера, но не и количествата електроенергия. Това е и причината, при повторното монтиране на електромера, стойностите в Т 1 и 2 да не са нулирани, а със съответните отчети. В заключението е посочено, че електромерът е отчел цялото количество на потребена ел. енергия в обекта. Натрупаното количество в скрития регистър е отчетено от процесния СТИ. Прието е, че от представения по делото протокол за метрологична проверка на процесния електромер от 29.11.2017г. се установява, че към датата на монтажа на същия в обекта на ищцата в регистър 1.8.0 се съдържат единствено отразените в 1.8.1 и 1.8.2 количества електроенергия.
Въззивният съд е приел за установено от съвкупността на доказателствата по делото, както и от заключението на вещото лице, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, че към датата на монтажа през 2018г., уредът, отчитащ потреблението в обекта на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. СТИ в обекта е монтирано след метрологична проверка със посочени показания по видимите тарифи, които съответстват на записаното в сумарен регистър, поради което е изключено показанията във невидимите регистри на електромера да са различни от нулевите. По тези съображения въззивният съд е приел, че към момента на монтажа на електромера в обекта на потребление показанията му по Т3 са били нулеви. Съдът е приел, че процесните количества ел. енергия, предмет на извършеното преизчисление са доставени, реално потребени от клиента и отчетени в скрит за ежемесечен отчет регистър 1.8.3. Същите количества са отразени в сумарния регистър 1.8.0 съобразно обясненията на вещото лице, поради което въззивният съд приема, че исковата сума е начисление на измерено именно след монтажа на СТИ количество ел. енергия в тези регистри. Приел е, че поради това и доколкото е спазен предписания в чл. 49 ПИКЕЕ процедурен и формален ред за извършване на проверката, а преизчислението е извършено въз основа на констатациите от нея и на заключението на метрологичната проверка, че в случая са били налице елементите от фактическия състав на приложената от оператора методика за преизчисление. Съдът е посочил, че исковата сума е цена, калкулирана на база технологични разходи на количества доставена и потребена в обекта на ищеца ел. енергия, измерени след монтажа на СТИ в невизуализиран регистър на средството за техническо измерване поради установено с метрологична проверка неправомерно софтуерно въздействие върху уреда. Приел е, че тази цена се дължи на основание чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ ЗЕ, вр. чл. 55 ПИКЕЕ/2019г.
Въззивното решение е валидно и допустимо.
Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение по въпросите: 1“Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период /фикция за доставено количество ел.енергия/, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена ел.енергия при липса на лиценз за продажба/доставка на ел.енергия“; 2“Задължен ли е въззивният съд да прилага по-високия по степен нормативен акт – Закона за енергетиката, ако същият е в противоречиие с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ“; 3“Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото и по-конкретно тези от въззивната жалба“; 4“Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и доказателствената й стойност“; 5“Длъжен ли е съдът при прието по делото непълно и необосновано заключение по СТЕ, което не дава категоричен и точен отговор на въпросите по поставените задачи и правнорелевантните факти да назначи служебно нова експертиза, тройна експертиза и/или друго вещо лице“; 6“Задължен ли е въззивният съд, ако установи допуснато процесуално нарушение от първа инстанция и с оглед установяване на релевантните по спора факти и направените доказателствени искания пред първата инстанция служебно да назначи експертиза или да допусне до разпит свидетел“.
Поставените въпроси във връзка с експертизата касаторът обосновава с доводи, че: „В процесния случай, безспорно е било необходимо назначаване на СТхЕ с участие на вещо лице софтуерен специалист, тъй като очевидно констатираното вмешателство е от такъв тип, а доколкото назначената СТхЕ изготвена от електроинженер не може да отговори на въпросите възможно ли е преразпределение на електрическата енергия, отчитането от тарифната схема на електромера и натрупаното количество електрическа енергия в него да е резултат на друга техническа грешка или обективно да не е била потребена от абоната, след като средството за техническо измерване не се отчита дистанционно; има ли данни кога и за какъв период от време е въздействието на електромера преди демонтирането му, е следвало служебно да бъде назначена СТхЕ, изготвена от вещо лице софтуерен специалист с оглед установяване на релевентните факти и обстоятелства по делото“; че не са изложени мотиви за възприемане заключението на вещото лице електроинженер, че отразената преминала енергия в сумарния регистър е потребена в обекта на ищцата, след като „монтираното СТИ не е ново, а е било монтирано на предходен абонат с отразени вече показания“, в каквато насока е изложил доводи и в отговора на въззивната жалба.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК на въззивното решение по въпросите: 7“Периодът на корекция по чл.55 ПИКЕЕ може ли да обхваща период преди влизане в сила на ПИКЕЕ 2019г. – 02.05.2019г., при положение, че съгласно §2 ПИКЕЕ „Процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 01.07.2018г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране“ и 7“Какъв е характерът на Протокола от метрологична експертиза на БИМ, в частта за извършено софтуерно прочитане на показания по скрит регистър официален или частен“
Въззивното решение е валидно и допустимо.
Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение, доколкото разрешението по поставените от касатора въпроси относно назначаване на експертиза и оценка на заключението на вещото лице, са обусловили изхода на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения на ВКС и на т. 10 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка, да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужди специални знания, които съдът няма – чл. 195 ГПК, аналогичен на чл. 157 ГПК/отм./. Това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението. Вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването й може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна, на която обаче трябва да се възложат разноските за възнаграждение на вещото лице. Освен това обаче заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. В тази връзка съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори и когато страната не е направила възражение срещу него – чл. 202 ГПК /чл. 157, ал. 4 ГПК отм./, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.02.2021, постановено по в.гр.д.№3381/2020г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Й. С. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 132,76 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на III г. о. на ВКС за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: