2 Р Е Ш Е Н И Е № 144 София, 15.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 5105/2008 година по описа на ІІ гр.отделение Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Област Б., като пълномощник на (М.), чрез гл.юрисконсулт И. Гаджерукова срещу въззивното решение на Б. окръжен съд от 1.VІІІ.2008 г. постановено по в.гр.д.№ 103/2008 г., с което е оставено в сила решението на Царевския районен съд от 27.VІІ.2007 г. по гр.д.№ 20/2006 [населено място] се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Касационното обжалване е допуснато по процесуално правния въпрос дали ищецът К. Т. К. като един от тримата низходящи на починалия през 2003 [населено място] М. притежава активна материално правна легитимация да предяви установителния иск за собственост от името на неупълномощили го сънаследници на същия наследодател. Този въпрос има отношение към допустимостта на постановения съдебен акт и с оглед т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС при съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно, респ.недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна в рамките на спора, очертани с определението по чл. 288 от ГПК. Предявеният от К. Т. К. от [населено място] иск срещу Б. Държава, представлявана от М. е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК(отм.) по отношение на застроен имот в [населено място], [община], представляващ двуетажна къща със застроена площ 30 кв. ведно с дворното място с площ от 1 дка при посочени граници, за който имот е издадено удостоверение № 2954 от 5.ХІІ.1927 на Малкотърновския мирови съдия за признатото право на собственост по дело № 65/1927 г. с определение от 10.ІХ.1927 г. на основание чл. 19 от Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи – Д.в. бр. 92/27.VІІ.1921 г. на Г. К. М., починал на 4.ІІІ.1929 г., чийто наследник се явява ищеца – правнук. С решението на Царевския районен съд от 27.VІІ.2007 г. по гр.д.№ 20/2006 г. искът е уважен срещу настоящия жалбоподател, като е признато за установено, че наследниците на Т. К. Г. (М.) починал на 17.ІХ.2003 г. са собственици на процесния имот на основание придобивна давност и наследяване. Въззивният съд с обжалваното с настоящата касационна жалба решение е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. В определението по допускане на касационно обжалване настоящият състав на ВКС е взел изрично становище по неоснователността на доводите на жалбоподателя относно твърдяното право на собственост на държавата върху имота, за който на основание чл. 19 от Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи от 1921 г., с определение по дело № 65 от 1927 г. на Малкотърновския мирови съдия са признати права на Г. К. М.. Липсват твърдения и доказателства за проведени отчуждителни процедури спрямо имота в регулация в [населено място]. За да уважи установителната претенция на ищеца К. Т. К., в съответствие с направеното от него искане в исковата молба да се признаят правата на наследниците на Т. К. М. върху процесните имоти, независимо, че ищецът К. е само един от тримата законни наследници на този наследодател, Бургаският окръжен съд се е позовал на Тълкувателно решение № 91/1974 г. на ОСГК на ВС на РБ. Това решение касае възможността да се предяви иск за собственост по чл. 108 от ЗС относно вещ, обща на двама съпрузи и според него това представлва действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки един от тях. Искът по настоящото дело е установителен, а не осъдителния по чл. 108 от ЗС, но според правната теория и съдебната практика в претенцията по чл. 108 от ЗС имплицитно се съдържа установителна такава за признаването на правото на собственост на ищеца по делото върху вещта, така че това разрешение е относимо и за настоящия спор. Наистина според п.2 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС посоченото тълк. решение като прието преди влизане в сила на З. от 1994 г. представлява незадължителна съдебна практика. В т.3 на Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС (представляващо задължителна съдебна практика по п.1 на чл. 280 ал.1 от ГПК според посоченото Тълк.решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС) предявяването на установителния иск по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ от един от наследниците е акт на обикновено управление за защита на общи права и поради това не е задължително участието на всички наследници, които са обикновени другари в това производство. Решението на съда ползва всички наследници, дори и да не са участвали в производството по делото. С оглед на изложеното, касае се до общовалиден принцип в съдебната практика, утвърждаван за различни видове спорове, поради което настоящият състав на ІV г.о. на ВКС приема, че произнасянето на Б. окръжен съд в обжалваното решение е съобразено с него. Уважаването на претенцията на ищеца във вида, в който е предявена в исковата молба не представлява недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване. Жалбата на Областния управител на област Б. като пълномощник на М. е неоснователна. Решението следва да се остави в сила при съвпадане на изложените съображения от настоящия състав с тези в обжалваното решение, на основание чл. 293 ал.1 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124 от 1.VІІІ.2008 г. постановено по в.гр.д.№ 103/2008 г. на Б. окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: