Р Е Ш Е Н И Е   № 294   София, 29 юни  2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на седемнадесети юни двехиляди и девета  година в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков                               ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева                                                    Елена Авдева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 286/2009 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения О. М. О. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 215 от 4.11.2008 год. постановена по НОХ дело № 336/2008 год. на Русенския районен съд. В искането и в съдебно заседание от осъдения се поддържа довод, че непроверяваната по касационен ред присъда е постановена при основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 НПК, като се излагат съображения, че наложеното му наказание е явно несправедливо завишено в резултат на допуснати нарушения на правилата за индивидуализацията му. По същество се иска присъдата да бъде изменена и наказанието намалено по размер. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 215 от 4.11.2008 год. постановена по НОХ дело № 336/2008 год. Русенският районен съд е признал подсъдимия О. М. О. за виновен в това, че за времето 06-25. 07. 2007 год. в гр. Р., в условията на повторност отнел от владението на Д. Р. И. и И. П. И. , без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои вещи на обща стойност 407лв., поради което и на основание чл. 195 ал.1т.7 във вр. с чл. 194 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 НК съдът му е определил общо наказание от три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване по присъдите по НОХ дело № 397/2001 год. и НОХ дело № 84/2003 год., и двете на Районен съд гр. Б.. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок от легитимна с. и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело. Разгледано по същество е основателно поради следните съображения: При решаването на въпроса по чл. 301 ал.1 т.3 НПК, свързан с наказанието, което да наложи на подсъдимия, Русенският районен съд е преценил обстоятелсвата от значение за определяне обема на наказателната принуда. Поначало правилно е приел, че наказанието следва да бъде индивидуализирано по реда на чл. 54 НК, защото нито едно от смекчаващите обстоятелства не е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК и при наличието им и най-лекото предвидено за престъплението наказание не би се явило несъразмерно тежко, за да се наложи наказание под минимума от една година. При анализа на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства обаче не е преценил в достатъчна степен относителната им тежест и това е довело до налагане на явно несправедливо завишено наказание. Независимо че са извършени няколко престъпни посегателства, деянието не разкрива по-висока степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления, както по начин на извършване, така и по причинен престъпен резултат. В продължение на кратък период от време е изнесъл от обекта, където работел, с намерение да ги присвои, четирите инкриминирани вещи, стойността на всяка от които не е висока. Налице е само едно квалифициращо обстоятелство, обусловено от предходното му осъждане. Личната му обществена опасност също не е висока, тъй като извън данните съдържащи се в свидетелството за съдимост не са събрани други, които да го характеризират отрицателно в обществото. В момента на задържането му с последната вещ, е направил признания за останалите откраднати предмети, посочил е местонахождението им, предал ги е доброволно, поради което за собствениците не са настъпили имуществени вреди. Осъждан е три пъти за престъпни посегателства против собствеността. Съображението, че всички осъждания, извън това, което обуславя квалификицията на деянието, утежняват наказателното положение на дееца, намира опора в рапоредбата на закона. При преценка на относителната му тежест са от значение броя на тези осъждания, характера на престъпленията и тежестта им с оглед размерите на наложените наказания. В конкретния случай, в справката за съдимост, издадена на 24.04.2008 год. от бюро за съдимост при Русенския районен съд са отразени три влязли в сила присъди за престъпления против собствеността. Първото е за деяние, извършено от подсъдимия като непълнолетен, за което му е наложено наказание една година лишаване от свобода без ефективно изтърпяване. Останалите две присъди са за деяния извършени в условията на съвкупност и за тях също са му наложени минималните предвидени за престъпленията наказания без ефективно изтърпяване. Доколкото те обуславят квалификацията “повторност” по смисъла на чл. 28 НК, не могат повторно да се преценяват във връзка с индивидуализацията на наказанието. От тук следва, че е налице само едно предходно осъждане, извън тези, квалифициращи деянието като по-тежко наказуемо престъпление и то следва да се преценява като утежняващо наказателното положение. Съчетано с факта, че всички предходни осъждания са без ефективно изтърпяване на наказанията, налагат извода, че до този момент не му е оказвана сериозна наказателна репресия, която да се е оказала недостатъчна да го възпре от извърването на престъпления. Тези данни преценени в съвкупност с трудовата ангажираност, която правилно е приета като смекчаващо обстоятелство дават основание да се приеме, че целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати с налагане на наказание в размер на минимума от една година лишаване от свобода. К. е определил по-голям обем наказателна принуда, съдът е допуснал нарушение по чл. 348 ал.5 т.1 НПК. То е съществено по смисъла на чл. 422 ал.1 т.5 НПК и е основание за възобновяване на наказателното дело. Основанието за възобновяване е в полза на осъдения и касационният състав разполага с правомощие да го коригира чрез изменяване на влязлата в сила присъда и намаляване на наказанието лишаване от свобода от три години на една година. По изложените съображения и на основание чл. 425 ал.1 т.3 НПК настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд     Р Е Ш И:   Възобновява производството по НОХ дело № 336/2008 год. по описа на Русенския районен съд в частта по осъждането на подсъдимия за престъплението. Изменява постановената по делото присъда № 215 от 4.11.2990 год. като намалява размера на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия О. М. О. от три години на една година. Решенето не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: