Р Е Ш Е Н И Е
№ 339
С. 27.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 325 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Т. Й. и С. А. Малих-С.-двамата от [населено място],чрез процесуалния представител - адвокат Т. против въззивно решение № 835 от 5.11.2010г. по в.гр.д. № 648/2010г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №2253 от 18.05.2010г. по гр.д.№3377 по описа за 2007г. на Софийски градски съд,като са отхвърлени предявените искове от В. Т. Й. и С. А. Малих-С. против Е. В. К. с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 92 500лв.-обезщетение за претърпени от В. Т. Й. вреди от лишаването му от право на собственост върху 3/4ид.ч.от апартамент № 39,находящ се в@@7@[жк]бл.539 вх.”А” ет.7, 5000лв.-обезщетение за претърпени от В. Т. Й. имуществени вреди като пропуснати ползи от лишаването му от правна възможност да придобие по давност правото на собственост върху останалата 1/4ид.ч.от същия имот, 16 273лв.- обезщетение за претърпени от С. А. Малих-С. имуществени вреди като пропуснати ползи от неупражняване на правото й на ползване върху 3/4ид.ч.от от същия имот за времето от 28.01.04г.-13.11.08г., 5000лв. - обезщетение за претърпени от С. А. Малих-С. имуществени вреди като пропуснати ползи от лишаването й от правна възможност да придобие по давност правото на собственост върху останалата 1/4ид.ч.от имота.
Искането на касатора е за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов с уважаване на предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 776 от 21.06.2011г. по поставените от касатора въпроси за: възможността да се претендира обезщетение по чл.45 от ЗЗД при постановена оправдателна присъда срещу посоченото като виновно лице,за съдържанието на понятието „вреда”по смисъла на цитираната норма и дали по този ред подлежат на обезщетяване всички установени в причинна връзка вреди.
В съдебно заседание страните не се явяват,но се представляват. Процесуалните им представители пледират съответно - за уважаване и за отхвърляне на подадената касационна жалба.
Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :
Фактите по делото не са спорни :
Към 28.01.2004г.- по силата на н.а.№104 д.1110/98г.- собственик на 3/4ид.ч.от апартамент № 39,находящ се в@@10@[жк]бл.539 вх.”А” ет.7 е бил ищеца В. Т. Й.. /Останалата 1/4ид.ч.е принадлежала на трето за делото лице/.Към същата датата – втората ответница /майка на Й./ е притежавала правото на ползване върху същите 3/4ид.ч.Независимо от така установените с приложения към преписката нотариален акт №104 д.1110/98г.права - на 28.01.2004г. - ответникът К.,в качеството си на нотариус – е удостоверил, подписвайки нотариален акт за покупко-продажба № 12 д.11/2004г.,че С. А. Малих-С. е продала на Р. Е. Е. процесните 3/4ид.ч.,а В. Т. Й. останалите 1/4идч. от апартамент № 39,находящ се в@@11@[жк]бл.539 вх.”А” ет.7.С прието по делото заключение на графологическа експертиза е установено,че подписите в н.а.№ 12 д.11/2004г.не са положени от С. А. Малих-С. и от В. Т. Й.. Към н.а.№12/2004г.е приложена и нотариално заверена от ответника деклара-ция № 627 от 28.01.2004г.на С. А. Малих-С. за отказ от учреденото й с н.а.№104 д.1110/98г.право на ползване.Със същата експертиза е установено,че положеният в тази декларация подпис не е на С. А. Малих-С..
По делото е представена влязла в сила на 22.01.2010г.присъда по н.о.х.д. № 7044/07г.на СРС,с която настоящия ответник Е. Весели-нов К. е признат за невинен за това,че на 28.01.2004г. в [населено място],в нотариалната си кантора,в качеството са на длъжностно лице- нотариус,в кръга на службата си е съставил официален документ- н.а.№ 12 т.І д.11/2004г.за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент № 39, находящ се в@@15@[жк]бл.539 вх.”А” ет.7, поставил е кръглия си печат на нотариус и е положил подписа си за нотариус,в който удостоверил неверни обстоятелства,че С. А. Малих-С. и В. Т. Й. са се явили лично в кантората му и са направили волеизявление,че продават гореописания имот, както и че собственоръчно са подписали пред него този нотариален акт,с цел да бъде използван този документ като доказателство за извършена продажба и да легитимира лицето Р. Е. Е. като собственик на описания имот,поради което и е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.311 ал.1 от НК.
На 16.04.04г.посоченото като придобило собствеността лице- Р. Е. Е.- с н.а.№ 132 т.І д.113/04г.е продало описания апартамент на [фирма],който пък на 22.10.2004г.е сключил договор за замяна със Столична община/вписан на същата дата под № 45998/като го е заменил срещу предоставено му право на строеж.
Ответната страна не е оспорила твърдението на ищците, че след посочената дата и понастоящем - имотът се предоставя под наем от Столична община.
При тези факти въззивният съд е приел,че не са налице три от изискуемите се четири предпоставки, за да е основателен иска по чл.45 от ЗЗД. Първо не е налице вина на ответника - той е бил оправдан от наказателния съд поради липса на субективния елемент на деянието по чл.311 от НК.Не е налице действие нито пряк умисъл,нито по непредпазливост, защото пред нотариуса са се явили лично, непознати му лица с валидни документи за самоличност,поради което той е действал при наличие на извинителна грешка.Второ – не е налице вреда.Сделката, осъществена с н.а.№12/2004г.е нищожна,поради липса на съгласие и не е породила вещно-транслативния си ефект.Не е налице основание за претендиране на пропуснати ползи,защото ищците не са установили да са живеели в процесния имот/постоянният им адрес е в [населено място]/.Не са установили и да са били лишени от правна възможност да придобият имота по давност.Трето- не е налице причинна връзка между вина и вреда, тъй като дори в случая ответникът да е допуснал нарушение на чл.482 ал.2 от ГПК/отм./ и на чл.25 от З.,изразяващо се в неправилно посочване на собственика на имота и на квотите на собственост - не е установено с това си действие да е увредил ищците.
Настоящият съдебен състав частично не споделя изводите на въззивния съд.По поставения въпрос във връзка,с който е допуснато касационно обжалване намира следното:
В практиката няма спор,че гражданската отговорност по чл.45 от ЗЗД не съвпада с отговорността за непредпазливото причиняване на вредата, затова само по себе си обстоятелството,че е постановена оправдателна присъда не е пречка за уважаване на иска по чл.45 от ЗЗД.За да е основателен този иск следва да се установи наличие на осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/,вина,вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай,като тежестта на доказване е върху този,който я твърди. Вината се предполага до доказване на противното,а останалите предпоставки /противоправно деяние и вреда/ подлежат на установяване от ищеца. Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите.Както е посочено в Постановление № 7 от 1959г.на Пленум на ВС - тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди,но и да възпитава гражданите да спазват законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. Затова понятието „вреда” /което не е нормативно определено/ следва да се тълкува в широк смисъл - като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние.По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено,че са в причинна връзка /резултат на/ противоправното и виновно поведение на дееца.
Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт – е частично неправилен и в една част следва да бъде отменен по следните съображения :
Ответникът е съставил н.а.№ 12 т.І д.11/2004г.за покупко-продажба на недвижим имот в нарушение на нормата на чл.482 ал.1 от ГПК/отм./, без да извърши проверка дали лицето,което е посочил като праводател действително е собственик на имота /в случая посочената като праводател С. А. Малих-С. не е била собственик на имота/, а така също и неправилно е посочил квотите в съсобствеността / от посочените като праводатели само В. Т. Й. е такъв,но той притежава 3/4ид.ч.,а не както нотариусът е посочил - 1/4ид.ч./.Налице е осъществено чрез бездействие противоправно деяние,което е извършено виновно. Ответникът- в качеството си на нотариус е бил длъжен съгласно чл.482 ал.1 и ал.2 от ГПК/отм./ да се запознае с приложения към преписката нотариален акт №104 д.1110/98г.,удостоверяващ притежава-ните права от посочените като праводатели лица. В резултат на това негово действие- притежателят на правото на ползване върху имота - С. А. Малих-С. е била лишена от възможността реално да упражнява правото си /не се спори по делото,че след две последващи прехвърляния понастоящем имотът се ползва от трето лице/.Налице е причинна връзка между така причинената вреда и противоправно осъщественото бездействие от страна на нотариуса,поради което така предявената претенция е основателна.Съгласно заключението на приетата по делото техническа експертиза – съобразно пазарната цена на процесния имот,обезщетението за лишаване от право на ползване върху 3/4ид.ч.от имота за периода 28.01.04г.-13.11.08г.възлиза на 16 273лв., в който размер е и заявената претенция.Останалите искове са неоснователни.
В. Т. Й.- не е бил лишен от право на собственост върху 3/4ид.ч.от апартамент № 39,находящ се в@@20@[жк]бл.539 вх.”А” ет.7, в резултат от действията на нотариус К.,поради което и не може да претендира обезщетение за това в размер на пазарната стойност на имота.Осъществената сделка с н.а.№ 12/2004г. е нищожна,поради липса на съгласие и въз основа на нея правото на собственост не е прехвърлено.Като собственик ищецът Й. разполага с правни способи за защити.Евентуалното присъждане и на пазарната стойност на имота–би довело до неоснователно му обогатяване.
Не следва да се присъжда и обезщетение за претърпени както от В. Т. Й.,така и от С. А. Малих-С. имуществени вреди като пропуснати ползи от лишаването – на всеки един от тях от правна възможност за придобиване по давност на правото на собственост върху останалата 1/4ид.ч.от имота.Това е така, защото се присъжда обезщетение за реално причинени – към момента на претенцията – вреди.В случая не е установена невъзможност за придоби-ване на имот по давност и не може да се счете,че това е вреда причинена от виновното поведение на дееца.
С оглед на изложеното – въззивният акт следва да бъде отменен само досежно претенцията на С. А. Малих-С. за присъждане на сумата от 16 273лв.- обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди като пропуснати ползи от неупражняване на правото й на ползване върху 3/4ид.ч.от процесния имот.В останалата част въззивният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода от спора,направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва в полза на касаторката да бъдат присъдени направените по делото разноски,съобразно уважената част от исковата претенция.При установени като направени разноски за адвокатско възнаграждение от 500лв./по договор № А 0491023 /,искова претенция от 42 546лв.,от които уважени 16 273лв./под 1/3/- следва да се присъди сума от 160лв.
С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 835 от 5.11.2010г. по в.гр.д. № 648/2010г.на Софийски апелативен съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на С. А. Малих-С. за присъждане на сумата от 16 273лв.- обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди като пропуснати ползи от неупражняване на правото й на ползване И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА Е. В. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] да заплати на С. А. Малих-С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица]бл.2 вх.”Е” ап.18, съдебен адрес:гр.С. [улица] адвокат Т. сумата от 16 273лв./шестнадесет хиляди двеста седемдесет и три лева/-обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди като пропуснати ползи от неупражняване на правото й на ползване върху 3/4ид.ч.от от апартамент № 39,находящ се в@@31@[жк]бл.539 вх.”А” ет.7,както и сумата от 160лв./сто и шейсет лева/- направени разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 835 от 5.11.2010г. по в.гр.д. № 648/2010г.на Софийски апелативен съд в останалата ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :