Р Е Ш Е Н И Е № 174 Гр. София, 10 декември 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Н. Любенов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 726/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. Д. Н. Б. против решение № 71/10. 06. 2019 год., постановено по в. н. о. х. д. № 41/2019 год. по описа на Апелативен съд – Бургас. С жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че съдилищата по фактите са интерпретирали превратно доказателствата относно извършената митническа проверка, устното деклариране на пренасяните през границата стоки и годността на инкриминирания тютюн за пушене без допълнителна индустриална обработка. Сочи се че вследствие нарушенията на правилата, осигуряващи формалната правилност на вътрешното убеждение, съдът е достигнал до незаконосъобразни правни изводи относно съставомерността на деянието. Твърди се, че материалният закон е приложен неправилно и досежно отнемане на автомобила, с който е превозвана стоката – предмет на обвинението, като в същото време не е даден отговор на възражението за неприложимост на чл. 242, ал. 8 от НК поради това, че тютюнът не е бил поставен в специално пригодени за това тайници. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Пледира за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане. Подс. Д. Б. се солидаризира с аргументите на защитата и в последната си дума моли съда да го оправдае. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че не са допуснати твърдените от защитата нарушения на процесуалните правила, а материалният закон е приложен правилно, поради което настоява решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 258/30. 10. 2018 год., постановена по н. о. х. д. № 204/2018 год., Окръжният съд – Бургас, е признал подс. Д. Н. Б. за виновен в това, че на 20. 05. 2016 год., при влизане в Република България през ГКПП /граничен пункт/ пренесъл през границата на страната стоки за търговски и производствени цели – 217 995,480 грама нарязан тютюн в насипно състояние, без бандерол на стойност 46 737,45 лв. без знанието и разрешението на митниците, като пренесената стока е в големи размери, поради което и на основание чл. 242, ал. 1, б. „д“, пр. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 15 000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от четири години. На основание чл. 242, ал. 7 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на контрабандата – 217 995,480 грама нарязан тютюн в насипно състояние, без бандерол, а на основание чл. 242, ал. 8 от НК – превозното средство, послужило за превозване на стоките, предмет на контрабандата – л. а. „марка“ рег. /№ /. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия и с решение № 71/10. 06. 2019 год., постановено по в. н. о. х. д. № 41/2019 год. по описа на Апелативен съд – Бургас, е потвърдена. Касационната жалба е основателна. Както обвинителната теза, така и разсъжденията на съдилищата по фактите относно съставомерността на деянието и задължението на подсъдимия да декларира превозвания тютюн са били основани върху обстоятелството, че се касае за акцизна стока, която съгласно Регламент (ЕО) № 1186/2009 год. не е сред стоките, освободени от заплащане на вносни мита при внасянето им в обращение на митническата територия на Европейския съюз, като в случая към тези вносни мита е приравнен дължимият акциз като такса с равностоен ефект. Наред с това в националното законодателство и по-специално в чл. 10 и сл. от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) се съдържа подробна регламентация на видовете тютюн и тютюневи изделия и изискванията, на които те следва да отговарят, за да бъдат признати за акцизни стоки с всички последици, произтичащи от това им качество. Ето защо от съществено значение за правилното решаване на делото е било установяването на съответствие на пренасяния през границата тютюн с изискванията на чл. 12 от ЗАДС. За да достигне до извод за годността му за употреба по предназначение поради това, че попада в една от категориите тютюн за пушене, а оттам и за задължението на подсъдимия да го декларира пред митническите власти, апелативният съд се е позовал на първоначалното заключение на физико-химическата експертиза, изготвено от експерт в сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР – Бургас, съгласно което представената за изследване суха тревиста маса е с нето тегло 217 995,480 грама, съдържа никотин и представлява нарязан тютюн. Това обаче е само едно от условията, поставени от законодателя. Наред с него е въведено и още едно изискване, свързано с възможността нарязаният тютюн да се пуши без допълнителна индустриална обработка. Контролираната инстанция правилно е отбелязала, че първоначално подобна задача не е била поставена на вещото лице, а впоследствие изследването се е оказало невъзможно поради започналите процеси на гниене и плесенясване вследствие неправилното съхраняване на тютюна. Направен е неудачен опит така признатата недостатъчна доказателствена обезпеченост на коментираното обстоятелство да бъде компенсирана посредством разсъждения, че поначало не е необходимо да се установи какъв сорт е тютюнът и дали има нужда от допълнителна обработка, защото се касае за такъв, който с оглед големината на нарязване попада под хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС. И ако първият аргумент безусловно е верен, то това не би могло да се каже за втория, тъй като цитираната т. 3 от НК препраща към предходните две хипотези посредством израза „отговарящ на изискванията на т. 1 и 2“. Наред с това съдът е пренебрегнал и заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че само предполага, че към датата на първото изследване – м. октомври 2016 год. тютюнът е бил годен за употреба, но също така е възможно още тогава да са започнали констатираните през 2017 год. процеси на плесенясване и гниене. Изцяло е игнорирана и констатацията на експерта, че макар да представлява тютюн, той на практика не попада под нито един от видовете, дефинирани в чл. 12 от ЗАДС. Изложеното обосновава извод, че аналитичната дейност на въззивния съд не съответства на изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК и са направени недопустими предположения относно едно от обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение на съда, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Това налага отмяна на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 71/10. 06. 2019 год., постановено по в. н. о. х. д. № 41/2019 год. по описа на Апелативен съд – Бургас. ВРЪЩА делото на Бургаския апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.