Р Е Ш Е Н И Е № 146 София, 12 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 114 по описа за 2014 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия М. Б. О. против решение № 174/2013 г. на Апелативния съд-гр.Варна, постановено по внохд № 302/13 г. Жалбоподателят възразява, че са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и иска оправдаване по възведеното обвинение. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитата му поддържа подадената жалба. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 125/13 г. Окръжният съд-гр.Търговище осъдил подс.О. на основание чл.255, ал.3, във връзка с ал.1, т.т.2 и 6, чл.26, ал.1 и чл.54 НК на 3 години лишаване от свобода, като отложил изпълнението на наказанието за срок от 5 години. С обжалваното решение по внохд № 302/13 г., образувано по жалба на подсъдимия, ВАС потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. 1.На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 НПК се заявява, че въззивният съд не е изпълнил задълженията, произтичащи от чл.339, ал.2 НПК, като не е обсъдил възраженията, развити от защитата на подсъдимия в допълнителните мотиви към въззивната жалба, както и това, че достигането до обективната истина е препятствано от липсата на разпит на пълномощниците на двете дружества. Като контролна инстанция, ВАС извършил възложената му от закона проверка в съответствие с изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 НПК. От мотивите на въззивното решение добре е видно, че въззивният съд не е установил нарушения в дейността на първостепенния съд и изцяло е възприел оценката на доказателствената съвкупност, в това число и на противоречивите й елементи; изводите по фактите; правният анализ на последните относно признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав; съображенията по възраженията на подсъдимия и неговия защитник, поставени на вниманието на първостепенния съд. Така съображенията на ТОС са инкорпорирани във въззивното решение, при липсата на задължение и необходимост от преповтарянето им. Тук е мястото да се спомене, че част от възраженията са поставяни последователно на вниманието не само на първоинстанционния и въззивния съд, но и сега се поддържат пред третата инстанция. Изложените в касационната жалба данни, при внимателният прочит на мотивите към присъдата и решението указват, че съображенията на съда по същество са игнорирани до степен, че фактически не се оспорват, но очевидно не се възприемат. ВКС не установи да е допуснато нарушение на чл.339, ал.2 НПК, още по-малко може да се съгласи с това, че обективната истина по делото не е достигната. Обстоятелствата от кръга на подлежащите на доказване по чл.102 НПК са изяснени със способите и средствата на НПК, без решаващият съд да е презумирал формална доказателствена сила на заключенията на данъчните органи. В тази насока правилно са съобразени указанията, дадени с Тълкувателно решение № 1/09 г. на ОСНК на ВКС, че резултатите от проведеното административно производство не обвързват наказателното производство. За изясняване на коментираните обстоятелства са събрани множество доказателства посредством различни по вид доказателствени източници, а за част от тези обстоятелства, поради необходимостта от специални знания из областта на науката, съдът е ползвал и редица експертни заключения. Събраната от ТОС доказателствена съвкупност изяснява обстоятелствата по чл.102 НПК обективно, всестранно и пълно. Що се отнася до „пълномощниците” на инкриминираните търговски дружества, ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че за съда не е характерна оперативно-издирвателна дейност, в частност по установяване самоличността на лица, известни с малки имена и/или прякори, а от друга страна, съдът не е длъжен да събира всички доказателства, а само тези, които са възможни, относими, необходими и достатъчни. 2. В рамките на фактите, приети за установени от ВАС законът правилно е приложен. Като е установил признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав съдът по същество е имал основание да ангажира отговорността на подсъдимия. Възраженията, свързани с основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК, както се спомена, са получили отговор от двете предходни инстанции, като липсват основания за критично отношение към него. В съответствие със закона и практиката по приложението му са съжденията на съда относно данъчно задълженото лице; начина на деклариране и настъпилия престъпен резултат. 3. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Наложеното на подсъдимия наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Водим от горното, като не установи основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 174 от 10.12.2013 г., постановено по внохд № 302/13 г. на Апелативния съд – гр. Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: