Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 348                                                     Гр.София, 24 юни  2010 г.                                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  осемнадесети юни,  две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ПАВЛОВА  В присъствието  на прокурора КОЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 270/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.423, ал.1 НПК. Постъпило е искане от осъдената по Н. О. Х. Д.655/06 г.по описа на РС-Сливница П. И. С., с което се иска възобновяване на посоченото наказателно производство, отмяна на присъда № 9/04.05.07 г. по описа на същия съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на осъдената и самата тя поддържат искането с изтъкнатите в него съображения. Прокурорът от ВКП не намира основания, налагащи възобновяване на производството; след излагане на принципно становище, че искането е недопустимо поради неяснота кога осъдената е узнала за влязлата в сила присъда срещу нея. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящото производство, намира за установено следното:   Присъдата на РС-Сливница е влязла в сила на 20.05.2007 г. Искането за възобновяване е с вх. №556/30.04.10 г. Съгласно нормата на чл.423,ал.1 НПК законовият срок, в който задочно осъденият може да отправи искане за възобновяване, е шестмесечен от узнаване за влязлата в сила присъда. В кориците на делото липсват данни кога С. е била запозната с обявената в нейно отсъствие присъда. В този смисъл в нейна полза следва да се възприеме, че искането е подадено в срок. Не би било така в случай, че категорично по доказателствения материал се установява, че осъдената е узнала третираното обстоятелство преди този шестмесечен срок. А такива данни няма.   По съществото на процедурата се констатира следното: Досъдебното производство спрямо осъдената е образувано на 29.09.05 г. Тъй като жената е била издирвана и не е била открита, за да й бъде повдигнато обвинение, на 27.12.05 г. досъдебното производство е спряно от прокурор при РП-Сливница /л.60 от ДП/. С постановление от 15.08.06 г. наказателното производство на досъдебна фаза е възобновено след откриване на лицето /л.61 от ДП/. Същия ден С. е привлечена да отговаря за извършени от нея през 2004 г.престъпления по чл.279 и чл.318 НК. Взета й е мярка за неотклонение ПОДПИСКА, по изискванията на която тя е поела задължение да не напуска местоживеенето си,без разрешение на съответния орган. Като свой адрес за призоваване е посочила с. Г., общ. Долна Митрополия, област Плевенска, ул.”Иван Вазов”№14. На 02.10.06 г. е предявено разследването лично на С. /л.75 от ДП/. Тези действия са извършени в присъствие на адвокат А, за която има представени договор за правна помощ серия А 0613824 и пълномощно от С. , с уточнение за представителство в хода на досъдебно производство 93/ 05 г.по описа на СОСлС-териториално отделение гр. С., без обаче да има ограничение за протичане на делото пред съдебни инстанции /л.62 от ДП/. Съдебното производство пред РС- Сливница е образувано на 06.11.06 г. Същия ден е изготвено разпореждане от съдията-докладчик по делото и С. е предадена на съд по вменените й с обвинителния акт две обвинения- идентични с тези на досъдебното производство. На л.8 от съд.д.е приложена призовка, от която е видно, че П. С. се призовава за съдебно заседание пред РС-Сливница и й се изпраща обвинителния акт. Тази призовка е оформена като получена на 10.11.06 г.от съпруг М. В съдебно заседание на 24.11.06 г.подсъдимата не се е явила в съдебно заседание, не е посочила уважителни причини за неявяването си и мярката й за неотклонение е изменена в Задържане под стража, на основание чл.66 НПК. За следващото съдебно заседание органите на съдебна полиция са призовали С. в с. Г., като призовката е оформена като получена на 18.12.06 г.от съсед С. И. , живеещ на ул. А.. И на тази призовка, както и на предишната, има изрично отбелязване и поето задължение /предвид полагане на подписи от лицата/ за предаване на призовката на подсъдимата /л.42 от съд д.в оригинал и л.18 от съд.д.по факса/. В докладната записка, приложена на л.19 от съд д., изготвена от органите на ОЗ-Охрана- Плевен, е отразено, че призоваването чрез съсед се е наложило поради ненамиране на лицето и неполучаване на информация къде е то. В съдебно заседание на 19.12.06 г.,подсъдимата, счетена за редовно призована, не се е явила и съдът е разпоредил издирването й чрез проверка на задграничните й пътувания и дали не се намира в някой от затворите или арестите на страната. На л.31 от съд.д.е приложена справка от МП-ГДИН, рег. №707/ 12.01.07 г., от която е видно,че С. не се задържа в някой от затворите в страната. На л.32 от съд.д.е приложена справка от ГД-ПОТП-НСП-Отдел “Български документи за самоличност” с рег. №Б-693/ 15.01.07 г., от която е видно,че липсват данни за подсъдимата за излизания от пределите на РБ за периода 01.01.06 г.до 12.01.07 г. На л.34 от съд.д. е приложена справка от НСлС, рег. № И-2843/11.01.07 г., от която е видно, че С. не се намира в никой от следствените арести на страната. Отделно от това, във връзка с изпълнение на определението на съда за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимата в Задържане под стража, на л.37 от съд.д.е приложена докладна записка с рег. №163/15.01.07 г. От нея е видно, че сътрудник на ОЗ ОХРАНА-Плевен е посетил адреса, съдържащ се в делото, на който жената е регистрирана - гр. Ч. бряг, ул. Б.. Получено е сведение от бащата на С. , че от шест месеца не е идвала на този адрес. На л.38 от съд.д.е приложена докладна записка отново на сътрудник при ОЗ Охрана- Плевен, с рег. №164/15.01.07 г., за посетен адрес в с. Г., ул. И.. От нея е видно,че лицето М. М. е заявил,че от една година жената не живее на този адрес, тъй като се разделила с неговия внук, за когото е била омъжена. Данни за местонахождението й не са предоставени. В съдебно заседание на 09.02.07 г., когато за пореден път се е явила упълномощената от досъдебното производство защитничка на подсъдимата, е направена преценка,че са налице предпоставките на чл.269,ал.3,т.1 НПК-тъй като С. не е открита и на двата известни по делото адреса и е даден ход на делото в нейно отсъствие. Извън всичко, макар и да не е посочено по нарочен начин, е възприета тезата на представителя на прокуратурата, че наказателната отговорност на подсъдимата е ангажирана за извършване на престъпления, които не са тежки по смисъла на чл.93,т.7 НК и присъствието на жената не е задължително. Делото не е приключило в едно съдебно заседание и за следващото такова на 05.04.07 г. С. отново е призовавана от адреса в Червен бряг с отбелязване,че се намира в чужбина. Все във връзка с изпълнение на взетата спрямо нея мярка за неотклонение Задържане под стража, са постъпили докладни записки от служители на ОЗ-Охрана-Плевен с рег. № 956 и 957/ 16.03.07 г., от които е видно,че лицето не пребивава нито на адреса в с. Г., нито на този в гр. Ч. бряг. Получени са сведения и от издирвач в полицията, че С. е в неизвестност и има данни за издаден паспорт на името на друго лице. На 04.05.07 г.е приключено събирането на доказателства и е постановена осъдителна спрямо искателката присъда. В искането си С. сочи,че не е омъжена и няма граждански брак, в подкрепа на което представя и удостоверение за семейно положение и членове на семейството № 000094/12.04.10 г.,издадено от общината в гр. Ч., област Плевен. Същото е с отразяване на постоянен адрес именно в Червен бряг, както бе уточнен по-горе. От самото удостоверение пък е видно, че липсва записан съпруг. Като членове на семейството на С. са вписани две малолетни деца с бащино име М. и фамилия Й. Едното от тях е с постоянен адрес в гр. Ч. бряг, а другото- в с. Г..   Изтъкнатите обстоятелства не установяват процесуалната основателност на искането. Разпоредбата на чл.423, ал.1 НПК /редакция ДВ, бр.109/2008 г./ изисква уважаване на претенцията на задочно осъдения за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство, освен ако той след изпълнение на процедурата по чл. 254,ал.4 НПК /редакция ДВ , бр.109 от 2008 г./ не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина или се е укрил. Очевидно в настоящия случай районният съд не би могъл да изпълни задължението, вменено понастоящем с чл.254,ал.4 НПК – заедно с връчването на обвинителния акт да съобщи на подсъдимата, че делото може да бъде разгледано и решено в нейно отсъствие при условията на чл.269 от НПК. Към момента на започване на задочното производство този текст не е съществувал. Действията на съда са изцяло съобразени с актуалното към извършването им законодателство. А с измененията и допълненията в чл.423 и чл.254 от НПК законодателят създаде различен от досегашния процесуален стандарт за възобновяване на неприсъствените производства, намиращ се в корелация с допълнителната разпоредба на чл.254,ал.4 от НПК за достатъчна информираност на подсъдимия за последиците при неявяване. Няма съмнение, че задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6, т.1 вр.т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Точно поради тази причина като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ лично участие на подсъдимия с ефективно упражняване на цялата палитра от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяването на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Това възобновяване обаче не може да става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, разбира се, обмислими в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид и процесуалното поведение на обвиняемото лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участвува в него. В този смисъл следва да се проследява цялостната верига от действия или бездействие на обвиняемия или обвиняемата, респективно подсъдимия или подсъдимата, в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информирането на тези лица за отпочнато срещу им дело. Всичко това трябва да се прецени в контекста на конкретната законодателна уредба- в някои законодателства едно лице става обвиняем с предаването му на съд чрез представяне на обвинителен акт, формулиращ фактическите и юридически обстоятелства по предявеното му обвинение, в други- с привличане в качеството му на обвиняем на предхождаща съдебната фаза предварителна такава или с първото действие по разследване срещу него /лицето/. В България е възприет вторият подход. С. е имала понятие,че е привлечена като обвиняема в хода на досъдебното производство. Същевременно органите на досъдебната фаза не могат да бъдат упрекнати в бездействие и незачитане на критериите, поставени от ЕСПЧ, за протичане на едно производство в разумен срок. Прокурорът, като “dominus litis” на досъдебна фаза, в рамките на дадените му от НПК правомощия, е пристъпил към спиране на наказателното производство, до откриване на лицето. Тогава все още С. не е била привлечена към наказателна отговорност. След намиране на същата делото е възобновено и са й повдигнати релевантни обвинения, взета й е мярка за неотклонение Подписка и са й предявени действията по разследването. В хода на тези всичко това искателката е дала сама адреса в с. Г.. След предявяване на разследването за С. са съществували поне два варианта- да бъде прекратено наказателното производство срещу нея и да бъде отменена мярката за неотклонение Подписка; или делото да продължи в съдебна фаза. Докато не е имало яснота за съдбата на наказателното производство, изясняването на който въпрос в никакъв случай не е излязло извън рамките на разумния срок /малко повече от месец/, осъдената е следвало да спазва задълженията си, поети с взетата по-рано и изпълнявана спрямо нея мярка за неотклонение Подписка. По силата на присъствуващите в кориците на делото документи тя е била редовно призована за първите няколко заседания. Единият път това е станало чрез неин съпруг, когато е връчен и обвинителният акт, а вторият път-чрез съсед. И двата пъти са спазени правилата на чл.180,ал.2 НПК и лицата са поели ангажимент да връчат на С. книжата по воденото срещу й производство. Дори и формално М. Й. С. да не е съпруг на С. , той е баща на нейните две деца /видно от имената по представеното от искателката удостоверение/. Получил е призовка, ведно с обвинителен акт, за майката на децата си, пребивавайки на адрес, който последната е дала на органа на досъдебното производство. Следователно, може да бъде приет за едно от визираните в разпоредбата на чл.180,ал.2 НПК лица, връчването на съдебните книжа на които прави призоваването редовно. Освен това приемането на призовката от страна на С. , наред с обстоятелството, че на 15.08.06 г. искателката, при повдигане на обвинение е дала като свой актуален адрес този в с. Г. и не го е актуализирала при предявяване на разследването на 02.10.06 г., доминират над казаното от М. М. на 11.01.07 г. /л.38 от съд.д./, че отпреди една година С. не живее с внука му. И така да е, може да се приеме,че С. и С. са поддържали връзка помежду си, откъдето пък да се изходи за нейно познание за отпочнатото срещу й съдебно производство, което е най-важно, що се касае до института на възобновяването. По-нататък, първостепенният съд е изменил мярката за неотклонение на подсъдимата поради неявяването й в съдебно заседание, като правилно я е счел за редовно призована. Той е указал най-тежката мярка за процесуална принуда да бъде изпълнена, което не е сторено поради неоткриване на лицето. Казаното ярко установява,че С. е променила посоченото от самата нея местоживеене, без да уведоми за това съответните органи. В конкретния казус, поради обсъжданото вече неоткриване на лицето с изтъкнатите в тази връзка характеристики, е възможно да се приемат за налични и предпоставки за укриване на искателката. Няма как следователно да се очаква тя ЛИЧНО да бъде уведомена за отпочналото срещу й съдебно дело. В този случай решаващият съд е трябвало да избере дали да спре производството във връзка с предпоставките на чл.25,т.2 НПК или да премине към задочно разглеждане при наличие на някое основание по чл.269 НПК. Той е възприел втория подход, като при това подсъдимата е била защитавана от ангажиран от самата нея защитник от досъдебното производство. Иначе казано, собственото на осъдената поведение стои в основата на невъзможност за лично уведомяване за развитието на наказателния процес, в рамките на който тя е имала познание, че е обвинена в извършване на престъпления. Вменените й две деяния не са тежки такива по смисъла на чл.93,т.7 НК и следователно нейното присъствие не е било задължително. Последното казано, разбира се, не изключва желанието на лицето да участвува в наказателното производство, стига да демонстрира поведение, позволяващо уведомяването за това или въобще познание за протичащото дело; а не дезинтересиране, какъвто е случаят със С.   На отделна плоскост стои проблематиката по преценка на недействителност на данните за търсене на подсъдимия или подсъдимата. Документите, прикрепени към делото, от които съдилищата правят изводи за невъзможност за лично призоваване, са истински и с вярно съдържание, до доказване на противното по съответен процесуален ред. Затова, както С. твърди в съдебно заседание пред ВКС, ако тя действително не е била търсена от органите на съдебна полиция и през цялото време се е намирал в гр. Ч. бряг при своя баща /в докладната записка е отразено незнание на бащата за нейното местонахождение/, факт, който РС-Сливница няма как да знае, то тогава би следвало да се иска възобновяване на наказателното производство от съответния окръжен прокурор по реда на чл.422, ал.1,т.3 НПК- когато чрез разследване се разкрият тези обстоятелства, неизвестни за постановилия присъдата съд, имащи съществено значение за делото. Ако по надлежен ред се установи неистинност или невярност на съдържанието на документацията, отразяваща издирване на осъдения, то това са изключително важни обстоятелства, относими към фундаменталното право на лично участие на всеки подсъдим във водения спрямо него наказателен процес. И при осъдителна присъда се дължи произнасяне по възобновяване, при сезиране от надлежен орган, което не е обрамчено със срок, защото при всички случаи би било в полза на осъденото лице.   Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение намира, че искането за възобновяване на воденото срещу С. наказателно производство следва да бъде оставено без уважение и   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената по Н. О. Х. Д.655/06 г. по описа на РС-Сливница П. И. С. за възобновяване на посоченото наказателно производство, отмяна на присъда № 9/04.05.07 г. по описа на същия съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1/     2/