Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60122

София, 01.11.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 514 /2020 година
Производството е по чл. 290 ГПК
С определение № 176 от 26.04.2021 г. по касационна жалба, подадена от М. П. П. е допуснато.касационно обжалване на въззивно решение № 262 от 13.11.2020 г. по гр.д.№ 743/2020 г. на Окръжен съд-Хасково, в частта, с която е потвърдено решение № 254/08.04.2020г. по гр. дело № 2824/2017 г. на Районен съд –гр.Хасково в частта за паричното уравнение на дяловете от разпределените недвижими имоти и в частта, с която е уважена претенцията на Н. С. Т. против М. П. П. за обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид.ч. от съсобствения апартамент в [населено място], в размер на 9 562,50 лева. за периода 16.11.2017 г. – 01.01.2020 г.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението тъй като съдът при определяне размера на сумата за уравнение на дяловете е изходил от разликата в стойността на имотите, които се разпределят, а не от стойността на дела от съсобствените имоти, при което се нарушава нормата на чл. 69, ал.2 ЗН. В частта по претенцията за лишаване от ползване на Н. Т., счита, че съдът не е определил точна квалификация и не е съобразил, че апартамента се ползва и от навършилият пълнолетие син на страните.
Ответницата по касация Н. Т. счита, че в частта за уравнението, решението е неправилно, а касационната жалба - основателна. В частта за обезпечението, оспорва касационната жалба. Счита, че факта, че пълнолетния син на страните живее в съсобственото жилище на родителите е ирелевантен за размера на обезщетението, което бившият съпруг дължи, за това че живее в него.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
По основанието за допускане до касация:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: как се определя паричното уравнение при разпределение на делбените имоти по чл. 353 ГПК, когато получените дялове по стойност се различават от стойността на квотата от съсобствеността.
Съгласно чл. 69, ал.2 ЗН, при получаване на реален дял от делбеното имущество, когато това е възможно, каквото е основното изискване при извършването на делбата, неравенството в дяловете се изравнява в пари. На уравнение подлежи разликата между пазарната цена на реално обособения дял, който съделителят получава, и паричната равностойност на квотата му от всички допуснати до делба съсобствени имоти, т.е. от цялата делбена маса. Паричното уравнение се дължи от съделителя, който получава реален дял на стойност по - голяма от равностойността на дела му в делбените съсобствени имоти. Само по този начин дяловете на съделителите се уравняват така, че да съответстват на квотите им от всички делбени имоти и да се реализира принципа, заложен в чл. 69, ал.2 ЗН. В тази насока съдебната практика е непротиворечива. /Решение № 162 от 1.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 183/2015 г., I г. о./
Касационно обжалване е допуснато и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: релевантен към определяне на обезщетението за лишаване от ползване ли е факта, че навършилото пълнолетие дете на съсобствениците – бивши съпрузи живее в съсобствения имот, за който неползващият жилището бивш съпруг претендира обезщетение съобразно квотата си.
Родителите нямат задължение да осигурят жилище на децата си, които са навършили пълнолетие. Затова ползването от навършил пълнолетие низходящ на жилище, което е съпружеска имуществена общност или прекратена такава поради прекратяване на брака, следва да се отчете при претенция за лишаване от ползване, заявена от единия съпруг, респективно бивш съпруг срещу другия. Отношенията между навършилите пълнолетие низходящи и родителите им по повод ползване жилище на родителите, ако не е уговорено нещо друго, се уреждат по правилата на договор за заем за послужване, който може да бъде прекратен по всяко време от заемателя – чл. 249 ЗЗД. Претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС е частен случай на общия принцип за недопустимост на неоснователно обогатяване. Не се обогатява съпруга, който ползва съсобственото жилище заедно с навършилото пълнолетие дете на съпрузите - съсобственици, нито обеднява неползващия съпруг за сметка на ползващия. Ако неползващият съпруг /бивш съпруг/ счита, че следва да бъде обезщетен за ползване на частта си от съсобствения имот, който е бил или е в режим на съпружеска имуществена общност от пълнолетното си дете, следва да прекрати договора за заем за послужване с навършилият пълнолетие низходящ за своята част и да претендира обезщетение от него. Съпругът, респективно бившият съпруг, който ползва жилището заедно с пълнолетния низходящ на съсобствениците не ползва повече от частта си и поради това не дължи обезщетение.
По касационната жалба:
По делото е установено следното:
С влязло в сила решение № 409/11.07.2018 г. по гр.д.№ 2824/2017 г. на районния съд е допусната съдебна делба между бившите съпрузи М. П. и Н. Т. при равни права на три недвижими имота: ПИ с идентификатор .... по КК на [населено място] с площ 1673 кв.м., оценен за 21750 лв.; апартамент № 8 на първи етаж в сграда, находяща се в [населено място], р.“В., [улица], построена в УПИ ...., кв.... с площ 800 кв.м. по плана на[жк], който апартамент е със застроена площ 71,40 кв.м., оценен за 151 320 лв. и гараж № 8, със застроена площ 19,20 кв.м., находящ се в сутеренния етаж на същата сграда в [населено място], оценен за 22 300 лв. Така при равни права на двамата съделители от съсобствените имоти, стойността на дела на всеки от тях от делбената маса е 97685 лв.
Страните не спорят относно избрания способ за извършване на делбата по чл. 353 ГПК - чрез разпределение на делбените имоти и в тази част решението не се обжалва. На Н. Т. са разпределени поземления имот в [населено място] и гаража в [населено място], чиято обща стойност е 44050 лв. За да бъде уравнен дела и от съсобствените имоти, тя следва да получи, съгласно чл. 69,ал.2 ЗН парична сума в размер на 53635 лв. Съответно на М. П. е разпределен апартамента в [населено място] с пазарна цена 151320 лв., която е в повече от стойността на дела му с 53635 лв. Районния съд обаче е осъдил касатора да плати сумата 107 270 лв. Въззивният съд е потвърдил решението и в тази част с мотив, че сумата от 107 270, 00 лева представлява разликата между действителната стойност на възложения му недвижим имот - 151 320,00 лева и действителната стойност на възложените на съделителката Т. два недвижими имота - 44 050,00 лв.
Като е изходил от разликата в стойността на имотите, които страните получават, а не от стойността на дяловете им от делбената маса, съдът е постановил решение в противоречие с чл. 69, ал.2 ЗН, което следва да се отмени, като вместо това М. П. бъде осъден да плати на Н. Т. сумата 53635 лв. за уравнение на дела й от трите допуснати до делба имоти. Сумата е дължима ведно със законната лихва от влизане на решението в сила, която е компенсаторна.


Въззивното решевние е допуснато до касация и в частта, с която касаторът М. П. е осъден да плати на Н. Т. обезщетение за това, че е била лишена от ползването на собствената й 1/2 ид.ч. от съсобствения им апартамент № 8 на първи етаж в сграда, находяща се в [населено място], р.“В., [улица] за периода 16.11.2017 г. – 01.01.2020 г. в размер на 9562,50 лв.
По тази претенция е установено че със споразумението по развода, страните са се договорили съсобствения апартамент, който е бил и семейно жилище да се ползва от М. П. и сина им П. М. П. до навършване на пълнолетие на детето безвъзмездно. Синът на страните е навършил пълнолетие на 16.11.2017 г. и за периода до тази дата претенцията е отхвърлена предвид уговорката в споразумението. В тази част решението е влязло в сила.
За периода след навършване на пълнолетие на детето, съдът е приел, че са приложими общата норма на чл. 31, ал..2 ЗС и специалното правило на чл. 57, ал.1 СК.от които е изведен принципа, че ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването /като при заем за послужване/, би следвало да възникне наемно правоотношение, при което се дължи обезщетение за минало време по чл. 31, ал.2 ЗС, но не е необходима писмена покана, тъй като ползването е уговорено и установено със съдебното решение. За този извод съдът се е позовал на практика на ВКС - Решение № 71 от 29.06.2018 г. по гр. д. № 2750/2017 г. на ВКС, II г. о. и цитираното в него. Така относно квалификацията и предпоставките, при които се дължи обезщетение, решението на въззивната инстанция е допустимо.
Предвид отговора на втория поставен въпрос, по същество претенцията на Н. Т. против М. П. за заплащане на обезщетение за това, че е била лишена от правото да ползва съсобствения им имот след навършване пълнолетие на сина им е неоснователна. Периодът, за който е уговорено безвъзмездно ползване е изтекъл с навършване на пълнолетие на сина. От този момент родителите не му дължат осигуряване на жилище. В съсобствения апартамент в процесния период живеят ответника П. и пълнолетия син на страните. При неразпределено ползване следва да се приеме, че ползват жилището по равно. Следователно ответникът, който притежава от апартамента 1/2 ид.ч. ползва реално такава част. Следва да се отчете факта, че другата идеална част се ползва от пълнолетния син на страните, с който отношенията с претендиращата обезщетение се уреждат като при договор за заем за послужване. Така Т. не е лишена от ползването на собствената си идеална част от ответника П., а той не ползва повече от дела си от съсобствеността. Поради това той не й дължи обезщетение за лишаване от ползване. Затова претенцията, като неоснователна, следва да се отхвърли, като се отмени решението в тази част.
Искане за присъждане на разноски са заявили и двете страни. Такива за делбата се дължат само пред въззивна и касационна инстанция, защото разноските пред РС се разпределят между страните, съобразно дяловете им – чл. 355 ГПК. В частта за делбата, ответницата по въззивната и касационната жалба Т. признава основателността им и поради това не следва да се осъжда за разноски, съгласно чл. 78, ал.2 ГПК. В частта по претенцията за сметки и с оглед неоснователността й, съделителката Т. дължи разноски, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК пред РС 383 лв. За производството пред въззивната инстанция по претенцията по сметки, Т. дължи разноски в размер на 191 лв. платена държавна такса и половината от адвокатския хонорар – 500 лв. /защото уговореното възнаграждение не е разграничено по части за делбата и за претенцията по сметки/, или общо 691 лв. За производството пред ВКС, Т. дължи 721 лв., от които 211 лв. платена държавна такса по претенцията за обезщетение и половината от уговореното и изплатено адвокатското възнаграждение – 1000 лв., или общо 932 лв. Така общо дължимите разноски за всички инстанции от Т. са 1814 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 262 от 13.11.2020 г. по гр.д.№ 743/2020 г. на Окръжен съд-Хасково, в частта, с която е потвърдено решение № 254/08.04.2020г. по гр. дело № 2824/2017 г. на Районен съд –гр.Хасково в частта за паричното уравнение на дяловете от разпределените недвижими имоти и в частта, с която е уважена претенцията на Н. С. Т. против М. П. П. за обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид.ч. от съсобствения апартамент в [населено място], в размер на 9 562,50 лева. за периода 16.11.2017 г. – 01.01.2020 г. и в частта за разноските пред въззививната инстанция и пред Районния съд по претенцията за обезщетение. вместо това постановява:
ОСЪЖДА М. П. П. ЕГН-[ЕГН] да плати на Н. С. Т. ЕГН-[ЕГН] сумата 53635 лв. / петдесет и три хиляди шестстотин тридесет и пет лева/ за уравнение дела й от допуснатите до делба три недвижими имота: ПИ с идентификатор .... по КК на [населено място] с площ 1673 кв.м.; апартамент № 8 на първи етаж в сграда, находяща се в [населено място], р.“В., [улица], построена в УПИ ...., кв.... с площ 800 кв.м. по плана на[жк]и гараж № 8, със застроена площ 19,20 кв.м., находящ се в сутеренния етаж на същата сграда в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума от влизане на решението в сила.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Н. С. Т. против М. П. П. за заплащане на 9 562,50 лева обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид.ч. от съсобствения им апартамент, находящ се в [населено място], р.“В., [улица], построен в УПИ ..., кв.... по плана на[жк], за периода 16.11.2017 г. – 01.01.2020 г.
ОСЪЖДА Н. С. Т. ЕГН-[ЕГН] да плати на М. П. П. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за всички инстанции общо в размер на 1814 лв.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: