Р Е Ш Е Н И Е № 32 гр.София, 14 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2282/2012 година Делото е образувано по искане на осъдения П. К. П. за възобновяване на наказателното производство,предмет на нохд № 1614/2009 год. на Великотърновския районен съд и внохд № 189/2012 год. на Великотърновския окръжен съд,отмяна на постановените по тях първоинстанционна присъда и въззивно решение,и оправдаване на П. или връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание осъденият и защитникът му поддържат искането по изложените в него съображения и с направените искания. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на оспорваните съдебни актове и заключението му е за оставяне на искането без уважение. ВКС установи: С присъда № 186 от 6.Х.2011 год. по нохд № 1614/2009 год. на Великотърновския районен съд П. К.П. е признат за виновен в това,че малко преди полунощ на 29.VІІІ.2009 год.,в ресторант „Д. 3” във В. Т.,противозаконно е пречил на служители от РПУ в с.гр. да изпълнят задълженията си,поради което и на основание чл. 270,ал.1 във вр. с чл. 2,ал.2 НК е наказан с 200 лв. глоба.В полза на И. К. А.,полицейски служител и пострадал от действията на П.К.П.,са присъдени 400 лв. за причинените му неимуществени вреди,както и разноски в размер на 300 лв.,които А.,в качеството си на граждански ищец,е направил. С въззивна присъда № 262 от 21.ХІІ.2011 год. по внохд № 690/2011 год. на Великотърновския окръжен съд е отменена първоинстанционната присъда,П.К.П. е оправдан,а предявеният от И..К.А. граждански иск-отхвърлен. С решение № 145 от 14.ІV.2012 год. /като година на постановяване на акта е допусната техническа грешка с изписването на „2011”/ по нд № 379/2012 год. на Върховния касационен съд,състав на първо н.о. е отменил въззивната присъда поради допуснати съществени нарушения при доказателствения анализ и е върнал делото на окръжния съд за ново разглеждане. С решение от 22.V.2012 год. по внохд № 1189/2012 год. на въззивния Великотърновски окръжен съд е потвърдено осъждането на П.П. по чл. 270,ал.1 НК,отменено е присъждането в полза на И..А. на обезщетение и разноски,а предявеният от последния иск е оставен без разглеждане. Искането за възобновяване е неоснователно. За постановяването от първоинстанционния съд на осъдителна присъда срещу П.П. за извършено от него престъпление по чл. 270,ал.1 НК и за потвърждаването й от въззивния съд,двете съдебни инстанции са приели,че той противозаконно е пречил на полицейските служители В.И..Г. и И.К.А. да изпълнят произтичащи от естеството на службата им задължения,а именно:да отведат в съответното РПУ В. Н.В. с цел установяване самоличността на последния и съставяне на акт за извършени от него административни нарушения.Прието е,че двамата полицейски служители заедно с други свои колеги са пристигнали на мястото на инцидента по сигнал за стрелба с огнестрелно оръжие.Установили са истинността на сигнала за стрелба,но не с огнестрелно,а с газово оръжие-газов пистолет с приспособление за изстрелване на ракети.Стрелбата е била произведена от В.В.,който при поискване не се е легитимирал и не е представил разрешително за притежаването на оръжието.Тъй като стрелбата-независимо от вида на оръжието,стрелбата е била съпроводена със силен звуков ефект,който при всички случаи драстично нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите,докато изстрелването на ракети носи и опасност за живота и здравето на околните-представлява административно нарушение /чл. 3,4 и 7 от Наредба № 1 За опазване на обществения ред...,издадена от Общинския съвет-В.Т. през 2002 год,в сила към инкриминираната дата/,В. е бил поканен да придружи полицаите до съответното районно управление за съставяне на акт за установяване на констатираното нарушение.Отказът на В. да стори това доброволно наложил принудителното му отвеждане с използване на помощни средства /белезници/,изрично регламентирано в чл. 72,ал.1,т. 1 и 2 ЗМВР.Тогава последвала намесата на осъдения П. с насочени към полицаите действия и изрази,подробно описани в мотивите към първоинстанционната присъда,целящи да предотвратят отвеждането на В. и да попречат да бъдат реализирани следващите от закона техни задължения. Горните факти са приети за установени от първата и втората /при повторното разглеждане на делото/ съдебни инстанции след обстоен анализ на доказателствените материали,обсъждане на наличните противоречия между показанията на свидетелите-от една страна,полицейските служители и,от друга,присъствалите на сватбеното тържество,по повод на което също присъствалият В. е произвел няколкото изстрела.Изложени са убедителни съображения за истиността на първите и срещу обективността на вторите,като с това е споделено и дискретно застъпеното в същата насока становище на предходния състав на ВКС. В искането си за възобновяване осъденият П.П. е коментирал чл. 63 ЗМВР,допускащ задържане до 24 часа в изрично изброените там хипотези.Те обаче нямат дори и далечно сходство с разглеждания случай,тъй като В. не е бил задържан,а са били взети по отношение на него мерки за преодоляване на оказаната съпротива и за да могат полицейските служители да изпълнят задълженията си,след което-след съставянето в РПУ на приложените на л. 13 и 14 от досъд. разсл. АУАН № 1337 и № 1338-В. е бил освободен.Коментирана е и също неотносима към конкретния случай съдебна практика с обширни разсъждения отново върху предпоставките за задържане,но не и върху напълно приложимата в конкретната обстановка т.2 на чл. 63,ал.1 ЗМВР.И,накрая,П.П. се е спрял на откъснати от контекста на цялото откъси от показанията на някои свидетели /В.В.,П.П.,П.Н.,В.Г. и Г.Р./ с опровергаващо се от прочита на потвърдения първоинстанционен акт изявление,че те,както и „всички останали доказателства” не били „внимателно преценени...поотделно...и в...съвкупност”. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 426 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на П. К. П. за възобновяване на наказателното производство,предмет на нохд № 1614/2009 год. на Великотърновския районен съд и внохд № 189/2012 год. на Великотърновския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: