5 решение по гр.д.№ 3595 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 87 гр. София, 26.05.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3595 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Х. Х. против решение № 5064 от 14.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 4459 от 2016 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, III „Г“ въззивен състав в частта му, с която е потвърдено решение от 19.08.2015 г. по гр.д.№ 59881 от 2012 г. на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 35 състав за отхвърляне на предявените от К. Х. Х. срещу Д. Д. И. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на таванско помещение № 86 с площ от 5,41 кв.м., намиращо се на втори тавански етаж /18 етаж от сграда/ в [жилищен адрес] находящ се в [населено място],[жк], принадлежащо към ап.86 в същата сграда, при съседи на таванското помещение: от изток- коридор, от запад- тревна площ, от север- асансьорно помещение и от юг- таван № 87 и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетение за лишаването му от ползване на процесното таванско помещение за периода от 01.09.2012 г. до датата на подаване на исковата молба- 29.12.2014 г., както и в частта за присъдените разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор от 11.08.2016 г. и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответника по жалбата Д. Д. И. оспорва същата. Моли решението на Софийския градски съд да бъде оставено в сила и на Д. И. да се присъдят направените разноски по делото пред ВКС. С определение № 95 от 22.02.2017 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с решение № 81 от 04.04.2014 г. по гр.д.№ 5556 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК/ по въпроса: в кои случаи избени или тавански помещения в сграда- етажна собственост могат да се придобиват по давност от лице, което не е собственик на самостоятелния обект, към който са принадлежност тези помещения. По този въпрос настоящият състав на ВКС приема за правилно приетото в посоченото по-горе решение на ВКС, ГК, Първо г.о., а именно: че тъй като таванските и избени помещения в сграда- етажна собственост не са самостоятелни обекти на собственост, а принадлежност към обект /жилище, ателие и др./, по принцип те не могат да се придобиват по давност отделно от придобиването по давност на обекта, към който принадлежат. Съгласно чл.98 ЗС те като принадлежност следват собствеността на главната вещ. По изключение складово помещение може да се придобие по давност отделно от обекта, към който принадлежи, само от лице, което притежава друг самостоятелен обект в същата сграда и то само ако към обекта /жилище, ателие и др./, към който принадлежи това складово помещение, по архитектурния проект на сградата принадлежи и друго складово помещение. В този смисъл е и константната практика на ВКС, в която този извод се обосновава със съществуващите законови изисквания към всяко жилище да има и складово помещение /чл.40, ал.1 от Закона за устройство на територията и чл.110, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като и следните разпоредби от отменени наредби: чл.36, ал.2 и чл.40 от Наредба № 5 от 1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, чл.83, ал.1 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, чл.131 от Наредба № 5 от 21.05.2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията/. Предвид отговора на поставения правен въпрос обжалваното решение е неправилно. В него е прието, че процесното таванско помещение е придобито по давност от ответницата Д. Д. И., заедно с родителите си и брат си, макар по делото да не е установено към апартамент № 86 на ищеца К. Х., към който принадлежи това таванско помещение, по проекта на сградата да има и друго складово помещение. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд, изразяващо се в лишаване на страните от възможност да докажат твърденията си. Тъй като въззивният съд за първи път поставя въпроса и приема за относимо към правния спор установяването на обстоятелството дали към апартамента на ищеца по проект принадлежи и друго сервизно помещение, на основание чл.7, ал.1, изр.2 и чл.146, ал.1, т.1 и т.5 и ал.2 ГПК и с оглед приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС той е бил длъжен да даде указания на страните, че това обстоятелство подлежи на доказване, и да им даде възможност да ангажират доказателства, каквито те са пропуснали да ангажират поради непълнотата на доклада на първоинстанционния съд. Въззивният съд не е дал такива указания и възможност на страните да ангажират доказателства за това обстоятелство. Нещо повече, постановил е решението си, като е приел за недоказано от ищеца обстоятелство, което съгласно чл.154, ал.1 ГПК подлежи на доказване от страна на ответницата: тъй като именно ответницата основава възражението си за възможност да придобие процесното таванско помещение по давност на факта, че към апартамента на ищеца принадлежи по проект и друго сервизно помещение, освен процесното, нейна, а не на ищеца е била доказателствената тежест да докаже този факт. С това въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което съгласно чл.281, ал.1, т.3 ГПК е основание за отмяна на въззивното решение. След отмяната на решението, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия. Както бе посочено и по-горе, въззивният съд следва да даде указание на ответницата и възможност на страните да представят доказателства за факта дали към апартамента на ищеца № 86 принадлежи друго сервизно /таванско/ помещение, освен процесния таван, съгласно проекта на сградата и описания в нотариалния акт на ищеца договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 03.04.1991 г. При новото разглеждане на делото е необходимо да бъде назначена и съдебно-техническа експертиза за идентифициране на предмета на спора чрез изготвяне на скица на спорното таванско помещение с посочване на неговите съседи и точно местоположение /тъй като по делото са събрани доказателства, че принадлежащото към апартамента на ищеца таванско помещение граничи с асансьорно помещение и че на ет.18 само едно таванско помещение граничи с асансьорното помещение, но в сградата има и друг тавански етаж- ет.17, на който най-вероятно също има таванско помещение, което граничи с асансьорното/. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 5064 от 14.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 4459 от 2016 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, III „Г“ въззивен състав В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение от 19.08.2015 г. по гр.д.№ 59881 от 2012 г. на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 35 състав за отхвърляне на предявените от К. Х. Х. срещу Д. Д. И. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на таванско помещение № 86 с площ от 5,41 кв.м., намиращо се на втори тавански етаж /18 етаж от сграда/ в [жилищен адрес] находящ се в [населено място],[жк], принадлежащо към ап.86 в същата сграда и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на И. да заплати на Х. обезщетение за лишаването му от ползване на процесното таванско помещение за периода от 01.09.2012 г. до датата на подаване на исковата молба- 29.12.2014 г., както и В ЧАСТТА по направеното от ответницата възражение за право на задържане до заплащане на направени подобрения в тавана и в В ЧАСТТА за присъдените разноски. ВРЪЩА делото в ТЕЗИ ЧАСТИ за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.