6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1294 гр. София, 11.12.2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1389 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ” ЕАД, представлявано от юрисконсулт Т. И., срещу определение № 217 от 24.03.2023г. по в.т.д. № 196/2023г. по описа Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260665 от 07.11.2022г. по гр.д. № 227/2020г. на СГС, ТО, VI-6 състав в частта му, имаща характера на определение, с което е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ” ЕАД против Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за обезщетение в размер на 112 015,18 щатски долара, представляваща разходи на ищеца за преместване на комуникационни табели от ПП 4 /старо/ за ППРЦ Кривина, предназначени да обслужват работата на системите на държавното предприятие. Частният касационен жалбоподател поддържа, че при постановяване на въззивното определение са допуснати съществени нарушения на чл.236, ал.2 и чл.235, ал.2 ГПК поради обсъждане само на част от обстоятелствата по делото и събраните доказателства, което е довело до неговата необоснованост. Излага съображения за неправилност на направеното от въззивния съд разграничение на претендираните суми по различни критерии, първият от които е дали претендираните суми попадат или не в присъдените от МАС – Париж. Поддържа, че е налице обогатяване на ответника за негова сметка, тъй като ползва съоръжения, изградени по проект „Реконструкция, развитие и разширение на „Летище София” ЕАД” като това са активи от патримониума на ответника и зад всяко изградено съоръжение, относимо към дейността на последния, стоят съответните СМР по договора за строителство на ЛОТ Б2, а крайната цена на обекта е посочена в арбитражното решение. Сочи, че обедняването му е в причинна връзка с обогатяването на ответника и двете произтичат от едни и същи факти. Поддържа, че за него влязлото в сила решение по екзекватура е основанието за извършеното плащане по арбитражното решение и поради това не е приложима погасителна давност, считано от постановяване на арбитражното решение. Намира, че изискуемостта на вземането му е обвързана с извършеното от него плащане. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: 1. Дължи ли самостоятелна преценка на събраните доказателства въззивният съд, както и следва ли да посочи кои факти приема за доказани и кои не и да изложи мотиви въз основа на всички допуснати по делото доказателства? Частният жалбоподател поддържа, че е налице противоречие с практиката на ВКС, като сочи решение № 283 от 14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 327 от 03.04.2017г. по гр.д. № 2119/2016г. на ВКС, IV г.о., решение № 192 от 29.01.2018г. по т.. № 44/2017г. на ВКС, I г.о., решение № 63 от 28.06.2019г. по гр.д. № 2296/2018г. на ВКС, II г.о., решение № 44 от 10.07.2020г. по гр.д. № 1963/2019г. на ВКС, II г.о., решение № 187 от 07.07.2016г. по гр.д. № 1332/2015г. на ВКС, IV г.о. 2. Кога възниква задължение за кредитора да плати в случай на образувано производство по екзекватура на международно арбитражно решение? Твърди се противоречие на въззивното определение с решение № Т-262 от 25.05.2010г. по гр.д. № 51/2010г. на САС, определение № 254 от 12.4.2011г. по т.д. № 854/2010г. на ВКС и решение № 27 от 17.03.2008г. по т.д. № 510/2007г. на ВКС, ТК. 3. Кой е началният момент на общата пет годишна давност при претенция по чл.59 ЗЗД? Частният жалбоподател намира, че по въпроса е налице противоречие с решение № 394 от 27.11.2015г. по гр.д. № 3034/2015г. на ВКС, IV г.о., определение № 160 от 16.03.2011г. по т.д. № 752/2010г. на ВКС, решение № 60148 от 13.07.2021г. по гр.д. № 3684/2020г. на ВКС, III г.о., решение № 141 от 17.07.2019г. по гр.д. № 3152/2018г. на ВКС, III г.о. Частният касационен жалбоподател поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като очевидна неправилност по смисъла на посочената разпоредба е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, когато въззивният съд е приложил закона във видимо противоречие с неговия смисъл и е нарушил основни принципи на съдопроизводството. Ответникът Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ /ДП РВД/ представя отговор, с който оспорва частната касационна жалба и излага съображения за липса на основания за допускане на касационен контрол и за нейната неоснователност по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Въззивният съд е констатирал, че предмет на образуваното пред него производство са въззивна жалба от „Летище София“ ЕАД срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове, и частна жалба срещу същото решение в частта му, имаща характера на определение, с която е прекратено производството по предявения от жалбоподателя евентуален иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД. Приел е, че с оглед предмета на двете жалби производството по въззивната жалба следва да бъде спряно до приключването с влязло в сила определение по движението по предявения иск, който е приет за недопустим от първоинстанционния съд. В обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно се е позовал на т.10, изр. последно от ППВС № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, съгласно което законът е предоставил правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД само на тези ищци, които въобще не са могли да защитят своето право, а не и на тези, които са могли, но са пропуснали да го сторят в установените от закона срокове. Посочил е, че в случая ищецът е разполагал с иска по чл.285 ЗЗД, който е и предявил, поради което е недопустимо предявяването и на иска по чл.59 ЗЗД за същото вземане. Позовал се е на практиката на ВКС, обективирана в решение № 308 от 27.07.2919г. по гр.д. № 1292/2009г. на ВКС, IV г.о., решение № 60 от 02.02.2007г. по гр.д. № 2581/2005г. на ВКС, V г.о., ТР № 2 от 29.02.2012г. по тълк.д. № 2/2011г. на ОСГТК на ВКС, решение № 95 от 04.07.2011г. по т.д. № 856/2010г. на ВКС и т.9 на ППВС № 1/1079г. Заключил е, че направеното в посочената практика на ВКС тълкуване е с оглед на това да не се утежнява процесът със събиране на доказателства и по този иск, при положение че е предявен основен иск за същата сума на друго основание. Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. С новата ал.2 на чл.280 ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) се предвиди, че независимо от предпоставките по ал.1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Очевидна неправилност е налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното определение, според които предявеният евентуален иск по чл.59, ал.1 ЗЗД е недопустим, за да не се утежнява процесът със събиране на доказателства и по този иск, при положение че е предявен основен иск за същата сума на друго основание, намира, че в случая е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК с оглед доводите на частния касационен жалбоподател за постановяване на акта при прилагане на закона във видимо противоречие с неговия смисъл и нарушаване на основни принципи на съдопроизводството. Предвид извода за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, не следва да се обсъжда наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от частния касационен жалбоподател правни въпроси. Съгласно т. 9 от ППВС № 1/1979 г., когато законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, е недопустимо приложението на общия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване – чл. 59, ал. 2 ЗЗД, тоест когато няма друга възможност за правна защита при настъпилото неоснователно разместване на имущество. Възможността да бъде предявен друг иск не води обаче до недопустимост на претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД поради това, че преценката дали ищецът има право да се ползва от реда за защита по тази разпоредба представлява въпрос по същество на спора, а не по неговата допустимост, тъй като изисква произнасяне на съда по отношение на съществуването на материалното право и юридическия факт, от който то е породено, а това налага да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства /в този смисъл решение № 148 от 28.02.2006 г. по т. д. № 703/2005 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др. /. В настоящия случай искът по чл.59, ал.1 ЗЗД, чието прекратяване е предмет на обжалване, е предявен като евентуален и е съединен с главен иск за същата сума, претендирана на договорно основание. С решението си първоинстанционният съд е приел, че предявеният на договорно основание главен иск е неоснователен като погасен по давност, с оглед на което се е произнесъл по евентуалния иск по чл.59, ал.1 ЗЗД, прекратявайки го като недопустим поради наличието на друг иск, с който ищецът е разполагал. Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което предявеният главен иск е бил отхвърлен, и с частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по евентуалния иск. Въззивният съд е спрял производството по въззивната жалба до произнасяне по частната жалба с влязъл в сила акт и с обжалваното определение е потвърдил прекратителното определение на първоинстанционния съд. При тези обстоятелства е неправилен изводът на въззивния съд, че предявеният евентуален иск по чл.59, ал.1 ЗЗД се явява недопустим и производството по него подлежи на прекратяване. Съдът дължи произнасяне по съществуването на материалното право и юридическия факт, от който то е породено, и с оглед на това – по основателността на предявените при условията на обективно евентуално съединяване искове, в решението си. По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за постановяване на решение по предявения евентуален иск по чл.59, ал.1 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 217 от 24.03.2023г. по в.т.д. № 196/2023г. по описа Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 217 от 24.03.2023г. по в.т.д. № 196/2023г. по описа Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него решение № 260665 от 07.11.2022г. по гр.д. № 227/2020г. на СГС, ТО, VI-6 състав в частта му, имаща характера на определение, с което е прекратено производството по предявения от „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ” ЕАД против Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за обезщетение в размер на 112 015,18 щатски долара, представляваща разходи на ищеца за преместване на комуникационни табели от ПП 4 /старо/ за ППРЦ Кривина, предназначени да обслужват работата на системите на държавното предприятие. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по предявения евентуален иск по чл.59, ал.1 ГПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: