Р Е Ш Е Н И Е № 243 София, 29 май 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 април, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 522 / 2012 год. Касационното производство е образувано по жалби на подс. Р. Д. К. и неговия защитник, срещу въззивно решение № 14 от 13. 02. 2012 година, постановено по ВНОХД № 262 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. С жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират всички касационни основания, като се моли, атакуваното решение да бъде изменено съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 2, т. 2, пр.2-ро от НПК, алтернативно, въззивното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. Бургас в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 107 от 16. 09. 2011 год., постановена по НОХД № 370 / 2011 год. по описа на Окръжен съд - гр. Ямбол, подсъдимия Р. Д. К. бил признат за виновен в това, че на инкриминираните дата и място, е отнел от владението на Ж. Д. П., чужди движими вещи – сумата от 1300 лв. в банкноти, с намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” и чл. 54 НК, е осъден на шест години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор. С атакуваното въззивно решение № 14 от 13. 02. 2012 година, постановено по ВНОХД № 262 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, първоинстанционната присъда била потвърдена. Вследствие на сторената съвкупна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, Апелативен съд – гр. Бургас и Окръжен съд – гр. Ямбол, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението по съдебно-психиатричната експертиза, приобщените писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е проведена от съдилищата по фактите, при съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението на защитата, свързано с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъде споделяно. По делото са налице в достатъчна степен такива /в частност показанията на свид. Ж.П., Ж. Г. и др./, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество. Извършеното от подсъдимия К. престъпление е било правилно квалифицирано, тъй като извън всякакво съмнение, касатора на инкриминираните дата и място, при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, б. „а” от НК, е отнел от владението на пострадалата П. процесната сума в банкноти с намерение с противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила, изразяваща се в оказване на физическо въздействие - издърпване на парите от ръката на П. с достатъчен интензитет сломил съпротивата й. Извън всякво съмнение е и обстоятелството, че обсъжданото престъпление е осъществено при пряк умисъл. Апелативен съд – гр. Бургас лаконично, но аргументирано е отговорил на доводите на защитата на подсъдимия свързани с правилността и законосъобразността на постановения първоинстанционен акт, като липсват допуснати нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд макар и да не е обсъдил изрично съвкупността от отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност на подсъдимия, се е солидаризирал с изложеното в тази насока от първоинстанционния съд. Верен е крайния извод на съдилищата, че наложеното наказание, което е клони към минималното по чл. 199, ал. 1 НК, e следвало да бъде определено при превес на смекчаващите наказателната отговорност на касатора обстоятелства и същото като размер, не очертава признака „явна несправедливост” по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като очевидно съответства на обществената опасност на деянието и дееца и същевременно е в унисон с целите на специалната и генералната превенции визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Ето защо, имплицитното искане за смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимия, не може да бъде уважено. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационните жалби се явяват неоснователни и като такива, следва да бъде оставени без уважение. Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 14 от 13. 02. 2012 година, постановено по ВНОХД № 262 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: