О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
223
С о ф и я, 22 април 2009 г.
Върховният
касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно
заседание на 17 а п р и л 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ
ДЪРМОНСКИ
при
секретар Аврора Караджова
и
в присъствието на прокурора Николай Любенов
изслуша
докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно
дело № 149/2009 година.
Производството е по чл. 420 ал.2 от НПК, образувано по искане (озаглавено “жалба”) на осъдения И. Г. Д. от с. Б., област Пловдив, в момента в затвора Пловдив и има за предмет протоколно определение № 124 от 25.08.2008 г. по чл.384 вр.чл.382 ал.7 от НПК, постановено по НОХД № 853/2008 г. от Районен съд - Пловдив, на което се претендира да бъде “направен преглед като подписано в разрез на закона и законните разпоредби”, без да се навеждат каквито и да е доводи за наличие на някое от основанията за отмяната му, както и не се отправят конкретни искания към касационната инстанция.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Осъденият И. Г. Д., лично с писмена защита и чрез процесуалния си представител адв. Ив. Иванов от САК моли искането да бъде уважено, като едва в съдебно заседание се навеждат от осъдения доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство и се иска намаляване на размера на наказанието, като отново не се конкретизира за кое от престъпленията то се явява явно несправедливо или като определено за съвкупността от престъпленията, за които молителят е осъден. Защитата му сочи на пропуск при приспадане на предварителното му задържане, което предлага да се отстрани от касационната инстанция.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предмет на производството по чл.384 вр.чл.382 ал.7 от НПК пред Районен съд-Пловдив по НОХД № 853/2008 г. е одобряването на споразумение, постигнато между прокурора от Районна прокуратура-Пловдив и защитника на подсъдимия И. Г. Д. адв. М. Краевски от АК-Пловдив /защитник и на тримата му съучастници/ и определяне на наказания лишаване от свобода по обвинението му в извършване на престъпления по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4, пр.1, 2 и 3 и т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и “б” вр.чл.26 ал.1 от НК, по чл.270 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.347 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК, извършени от него в съучастие с другите подсъдими по делото през нощта на 29 срещу 30.01.2008 г. в с. П., землището на с. К., с. К., с. С., област Пловдив, за които поотделно и по съвкупност му е наложено едно общо наказание от 2 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим, от което е приспаднато на основание чл.59 ал.1 от НК предварителното му задържане от 01.08.2008 г. до влизане на присъдата в законна сила.
Върховният касационен съд намира, че искането на осъдения Д. следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
Съгласно чл.419 ал.1 от НПК, на проверка по реда на Глава тридесет и трета от същия кодекс подлежат и определенията, постановени на основание чл.382 ал.7 от НПК, като осъденият може да претендира такава в случаите, посочени в чл.422 ал.1 т.5 от НПК, а именно, когато “са допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1-3 от НПК”.
В искането си осъденият Д. (озаглавено от него като “жалба”), макар да сочи определението като постановено “в разрез на закона и законовите разпоредби”, не навежда каквито и да е доводи в какво се състои неправилността му и не се посочват данните, които подкрепят бланковото му оплакване. Едва в т.н. “писмена защита” оспорва участието си в извършване на инкриминираните деяния, отправяйки упреци към разследващия орган и прокурора, без да се съобразява със собствените и на съучастниците си изявления в производството пред районния съд, с които са признали авторството си при извършване на деянията, предмет на обвиненията им и са сключили с прокурора споразумение за осъждането им, като за трите престъпления на осъдения Д. е наложено общо най-тежко наказание от 2 години лишаване от свобода, определено му като наказание за кражбите на кабели при условията на опасен рецидив, под законовия минимум на наказанието за това престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК, съгласно чл.55 ал.1 т.1 от НК. Защитникът му в производството пред ВКС също не коментира каквито и да е основания за корекция на атакуваното определение на районния съд чрез отмяната му и възобновяване на производството по делото.
Правото на гражданите да обжалват, включително да искат проверка на влезли в сила съдебни актове, в посочените от закона случаи, които засягат техните права и законни интереси, произтича от Конституцията и е гарантирано от Наказателно-процесуалния кодекс.пражняването на това право се осъществява чрез надлежно подаване на жалба или искане, което е процесуална предпоставка за образуване на производство пред съответния по-горен или пред касационния съд. Законът го свързва с определени изисквания за формата, съдържанието и срока, в който следва да се подаде жалбата или искането. В съответствие с предмета на инициирания съдебен контрол, тези изисквания са диференцирани, за касационната жалба (протест) или исканията по чл.420 ал.1 и 2 вр.чл.422 ал.1 т.1-6 ( за т.5 вр.чл.348 ал.1-3) и по чл.423 ал.1 от НПК - в чл. 351 ал.1 от НПК, доколкото липсата на изрични изисквания към исканията по чл.420 ал.1 и 2 и по чл.423 ал.1 от НПК е запълнена с препращащата норма на чл.374 от НПК.
С оглед на специфичния характер и естество на касационния контрол, са специфични и изискванията към подателите на касационни жалби и протести, съответно на искания от страна на оправомощените прокурори или от осъдения, като несъблюдаването им рефлектира не само върху деволутивното действие на жалбата или протеста, но и върху задължението и възможността на касационната инстанция да упражни правомощията си по образувано касационно дело.
В случая, осъденият Д. сезира касационната инстанция с искане, което не позволява да се извърши надлежна проверка на влязлото в сила определение за одобряване на постигнатото споразумение за осъждането му, защото от лаконичното му съдържание не могат да бъдат изведени и по косвен път каквито и да било основания за неправилността му. Допълнително наведените в писмената му защита са извън срока по чл.421 ал.3 от НПК, не се явяват доразвитие на поначало липсващите касационни основания по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК и касаят досъдебното производство, с резултатите от което осъденият се е съгласил и като се е признал за виновен в извършването на престъпленията, за които е бил обвинен, е сключил с помощта на защитник споразумение с прокурора за осъждането си, което в крайна сметка не се атакува като неправилно и незаконосъобразно. Повдигнатият от адв. И въпрос относно приспадането на пълния срок на предварителното задържане на осъдения Д. е разрешим от прокурора при изпълнение на споразумението, имащо силата на влязла в сила осъдителна присъда.
По тези съображения съставът на Първо наказателно отделение приема, че липсва надлежно сезиране на В К С и образуваното производство следва да бъде прекратено.
Затова и на основание чл.32 ал.1 т.3 вр.чл.374 вр.чл.351 ал.4 т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането по чл.420 ал.2 от НПК на осъдения И. Г. Д. от с. Б., област Пловдив, в момента в затвора Пловдив, против протоколно определение № 124 от 25.08.2008 г. по НОХД № 853/2008 г., постановено от Пловдивския районен съд и ПРЕКРАТЯВА образуваното по него производство по н.д. № 149/2009 г. по описа на Върховния касационен съд – Първо наказателно отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: