Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е   №  460   София,  03  ноември 2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на двадесет и седми  октомври 2009 г. в състав :                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                                              ПАВЛИНА ПАНОВА                                                            при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Я. ГЕБОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 472/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Ю. Ц. Ц. за възобновяване на НОХД № 30/2009 г. по описа на Районен съд – Монтана и ВНОХД № 18/2009 на ОС – Мотана и отмяна на постановената по тях присъда и решение, с която той е бил признат за виновен по обвинение по чл. 280 ал.2 т. 3 и т.4 пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК и му е било наложено наказание една година „лишаване от свобода” и глоба в размер на 1000 лева. В искането се изтъкват доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, което е основание за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Претендира се, че осъденият Ц. е бил лишен от правото на защита, тъй като той и съпроцесника му – осъденият С. С. са били защитавани от един з. , а са имали противоречиви интереси. Поддържа се и отменителното основание по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, тъй като подсъдимият е бил признат за виновен, без да е било установено по несъмнен начин, че той е съзнавал, че превозваните от него лица са чужденци, както и че с автомобила си е бил навлязъл в гранична зона. Прави се искане да се възобнови наказателното производство, да се отмени въззивното решение и да се оправдае осъдения, да се измени присъдата или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Пред ВКС защитникът на осъдения поддържа искането. Моли за отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда от 16.12.2008 г. по НОХД № 30/2008 г. Монтанският районен съд е признал подсъдимия за виновен в това, че на 27.09.2002 г. в района на селата Говежда, Дълги дел и Дива Слатина, обл. Монтана, в близост до гранична пирамида № 311 направил опит да преведе през границата на Р. България осем небългарски граждани без разрешение на надлежните органи на властта – органите на МВР и не през определените за целта места - ГКПП, като използвал МПС - джип марка „Исузу”, модел „Тропер” с ДК № С* като деянието е недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 280 ал.2 т.3 и т.4 пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 18 ал.1 вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева. На осн. чл. 68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на осем месеца, наложено с присъда по НОХД № 198/2000 г. Въз основа на депозирана жалба от подсъдимите е било образувано въззивно производство пред Монтанския окръжен съд по ВНОХД № 18/2009 г., приключило с решение, постановено на 10.04.2009 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване на въззивното дело се явява подадено в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение не намира опора в материалите по делото. Същият се извежда от наличието на противоречиви интереси между осъдените С. и Ц. , които са защитавани от един защитник. Аргумент за това защитата намира в дадените от двамата обяснения пред първоинстанционния съд /л. 174 гръб/ и след като единият подсъдим признавал вината си, а другият не – се явява наличие на противоречиви интереси. ВКС не констатира обективно да е налице това обстоятелство. Вярно е, че подс. Стоянов е декларирал признание на вина, но реално от обясненията му не може да се изведе признание на фактите по обвинението. В обясненията си той снема всякаква отговорност от осъдения Ц. , доколкото твърди, че е смятал, че трябва да извози цигани до центъра на с. Д. дел, и тъй като те били повече отколкото можел да побере неговият автомобил, помолил Ю. Ц. за съдействие. Същите факти е изнесъл пред съда и самият Ю. Следователно интересите и на двамата подсъдими са били еднопосочни – никой от тях не е твърдял факти, с които да уличава другия в извършването на престъплението, а себе си да оневинява. Соченото в искането решение № 331/90 г. на ВС не може да бъде приложено към настоящето дело, тъй като по него са били приети коренно различни обстоятелства, довели до констатиране на нарушение на правото на защита. В делото не се констатират противоречия в процесуалните позиции на подсъдимите, които те са избрали. Няма противоречие в интересите на двамата и с оглед характера на повдигнатите им обвинения, според които всеки е обвинен като самостоятелен извършител на конкретно деяние, без те да са обвинени, че са извършели престъплението в съучастие. Защитата на двамата подсъдими от един и същ з. не е навредила на правото на защита на нито един от тях, тъй като те са имали еднопосочни интереси. Това е видно и от заетата позиция на техния з. , в чиято пледоария пред съда не се констатира той да е дал предимство на единия подсъдим спрямо другия и да е целял постигането на различен правен резултат за всеки от тях. Напротив, както пред първата, така и пред въззивната инстанция, единственото искане на общия им з. е било оправдаването им. Не е било нарушено правото на защита на осъдения Ц. , тъй като липсва нарушение на чл. 94 ал.1 т.5 от НПК. Поради това не се констатира да е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК и не се налага възобновяване на производството по делото. Изцяло неоснователно е твърдението, че правилното прилагане на материалния закон налага осъденият Ц. да бъде признат за невиновен по обвинението за превозване на чужди граждани с цел превеждането им през границата на Р. България. Проверката на материалите по делото сочи, че първоинстанционният съд е формирал изводите си относно фактите, включени в предмета на доказване, въз основа на разпит на всички свидетели, които са имали отношение към него. Изводите му относно качеството на превозваните хора като чужденци и причината за техния превоз към границата на държавата са изведени въз основа на точен и прецизен анализ на тези доказателства. Свидетелите Д. , К. , М. и Й. безпротиворечиво възпроизвеждат възприятията си от превозваните лица, на които от начина, по който са били облечени , от външния им вид и от говора им личало, че не са българи, а чужденци. Те не са говорели български език, с изключение на един от тях, който влязъл в контакт с полицейските служители, говорейки лош български език. Именно той обяснил, че са афганистанци, дошли от Турция и желаещи да бъдат прехвърлени в Сърбия, откъдето да заминат за Унгария. Тези външни белези и липсата на знание на български език са били възприети и от осъдения Ц. , на когото не може да не са му направили впечатление тези характеристики на лицата като небългарски граждани, доколкото той е бил в тяхното обкръжение достатъчно време, което при всички положения е било по-дълго от това на полицейските служители, които веднага са разбрали по същите белези, че превозваните лица са чужденци. Не се констатират нарушения в двата съдебни акта по отношение на направените изводи, че осъденият е съзнавал, че се намира в гранична зона и се е насочил пряко към границата на Р. България.становено е , че знакът „гранична зона”, в района на която са били задържани двата автомобила, превозващи чуждите граждани, е бил поставен на разклона за селата Говежда и Копиловци. Видно от приложената схема на района /л.45 от досъдебното производство/ автомобилите са били навлезли далеч навътре в граничната зона, като са се движели по път, който води единствено към граничната бразда, на която обаче няма ГКПП. Обстойно и двете съдебни инстанции са обсъдили наведените доводи от двамата подсъдими, че превозвали дървосекачи или берачи на боровинки, и с основание са ги оставили без уважение. От останалите гласни доказателства е изведено заключението, че осъдените не биха могли да се намират в района с никоя от посочените цели, тъй като в управляваните от тях превозни средства не са намерени каквито и да е средства, които биха могли да послужат за която и да е от тези дейности. Часът, в който са били спрени те – след 18, затъмнените стъкла на двете превозни средства, фактът, че те не са познати на полицейските служители като автомобили на хора от района, обосновано са били оценени от решаващите съдебни инстанции като аргументи в полза на обвинението, доказващи целта на извършвания превоз – превеждане на превозваните лица през границата на държавата. С оглед на това законосъобразно е било прието, че подс. Ц. е осъществил от обективна и субективна с. състава на чл. 280 ал.2 т. 3 и т.4 пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК, по който е бил признат за виновен и наказан. Материалният закон е приложен правилно и не се налага намесата на касационния съд по реда на възобновяването. Не се откриват никакви нарушения при извеждане на правнорелевантните факти, на основата на които инстанциите по същество са приели обвинението за доказано относно предмета и правната му квалификация. Обсъдени са били всички доказателства за и против обвинението, като съдилищата са изложили аргументите си защо не кредитират обясненията на подсъдимите. Липсва порок във формирането на вътрешното убеждения на която и да е от инстанциите по фактите, както и не се констатира да има игнорирани доказателства или недооценени такива. С оглед на това ВКС не констатира нарушение на чл. 13 и чл.14 от НПК, което да налага настоящата инстанция да възобнови производството по делото. На основата на тези съображения ВКС не намери да е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, което да налага упражняването на правомощието му да възобнови наказателното производство, като отмени постановените присъда и решение и оправдае осъдения Ц. или върне делото за ново разглеждане. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю. Ц. Ц. за възобновяване на ВНОХД № 18/2009 г. по описа на Окръжен съд – Монтана и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 10.04.2009 г., с което е била потвърдена присъда от 16.12.2008г. по НОХД № 30/2009 г. на Монтанския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.